Решение № 4642 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4642 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100510293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 21.12.2022г., постановено по гр.д. № 20102/2021г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, е уважен предявеният от „Б.Г.“ ООД срещу “С. Ф. 75” ЕООД и В. Е. М. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност между ответниците на сумата от 6 000 лева, представляваща неустойка по чл. 10, вр. чл. 4, т. 2 от договор от 01.03.2016г., дължима при прекратяване на договора и при неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 2, предл. 2-ро за връщане на предоставени за ползване вещи в срок от 3 работни дни от прекратяването на договора между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от ответниците в условията на пасивна солидарност на сумата от 8 880 лева, представляваща неустойка по чл. 15 от договора от 01.03.2016г., дължима при предсрочно прекратяване на договора в резултат на неизпълнение на задължение за закупуване на уговореното минимално количество кафе, поето по чл. 4, т. 9 от договора.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно 1 основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. Е. М., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че волеизявлението за разваляне на договора не е достигнало до него преди подаване на исковата молба, тъй като е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Освен това счита, че той в качеството му на съдлъжник не би могъл да гарантира изпълнението на основното задължение по договора за закупуване на съответното количество кафе. Поддържа, че не ставало ясно кое е твърдяното неизпълнено договорно задължение, което е било необходимо, тъй като поканата е връчена повече от 1 година след изтичане на срока на процесния договор. Изложени са съображения, че претендираната неустойка е нищожна поради прекомерност и като уговорена в противоречие с добрите нрави. Сочи, че след връщане на предоставените по договора вещи, ползвателят е загубил правото да ги ползва, а ищецът, вместо цената на незакупената стока, получава възможността под формата на неустойка да получи сума в същия размер, т.е. на дължимата от “Б.Г.” ЕООД престация /сума в размер на цената на стоката/ не съответства насрещна престация от страна на ищеца. Счита, че по този начин неустойката надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. Въззивникът поддържа, че не е налице основание за претендиране на процесната неустойка и поради обстоятелството, че същата се дължи само при разваляне на договора, какъвто не е настоящия случай. Поддържа се и релевираното възражение за погасяване на вземането по давност. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемото дружество „Б.Г.” ООД оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на материалния закон. Излага, че поддържаните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни в едната си част, а другите са ирелевантни с оглед предмета на повдигнатия спор.

Оспорва се възражението за нищожност на процесната клауза за неустойка по съображения за общата стойност на предоставеното за ползване имущество, 2 както се оспорва основателността на релевираното възражение за погасяване на вземането по давност. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Решението в обжалваната му част, е валидно и допустимо и не е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт настоящият съдебен състав приема следното:

Между страните по делото не е спорно, че същите са били обвързани от договор от 01.03.2016г., по силата на който “Б.Г.” ЕООД е предоставил безвъзмездно на ползвателя “С. Ф. 75” ЕООД за временно ползване следните движими вещи: кафемашини, кафемелачки, рекламен комплект “Спетема” и чадър /които са подробно индивидуализирани в чл. 1 от договора и в допълнителното споразумение от 30.05.2017г./, на обща стойност от 16 380 лева. Тези вещи са били предадени на ползвателя, видно от представения и неоспорен приемо-предавателен протокол от 01.03.2016г. В чл. 4, т. 2 страните са постигнали съгласие ползвателят да започне да ползва предоставените му вещи в срок до 24 часа от получаването им и да ги върне на “Б.Г.” ЕООД в срок до три работни дни от прекратяването на договора, като за връщането се съставя изричен протокол. От представените и неоспорени от ответниците предавателни протоколи от 01.03.2016г. и от 15.04.2016г. се установява, че описаните в процесния договор движими вещи са били предадени на ползвателя. Срокът на действие на договора е определен на 2 години, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е закупил минималното 3 количество кафе по чл. 4, т. 9 определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването му. В чл. 4. т. 9 е посочено, че ползвателят се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части от ищеца минимално количество кафе месечно, съответно за целия срок на договора, описано по вид и марка. В чл. 8 от договора са предвидени хипотези, при които всяка от страните може да прекрати договора предсрочно. Посочено е, че ищецът има право едностранно и без предизвестие да прекрати договора, в случай, че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията и/или нарушава условията, при които са му предоставени вещите. Страните са постигнали съгласие в чл. 10 от договора, че ако в срока по чл. 4, т. 2 ползвателят не върне ползваните вещи, той дължи на “Б.Г.” ЕООД неустойка за неизпълнение, съответстваща на стойността им по чл. 1 в двоен размер. В чл. 16 е посочено, че с подписването на настоящия договор В. Е. М. встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения, включително за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения. Договорът е подписан от посочения като съдлъжник В. М..

С допълнително споразумение от 30.05.2017г., подписано от ищеца, ползвателя и солидарния съдлъжник, на ответното дружество са били предоставени за ползване още една кафемашина на стойност от 4 000 лева и кафемелачка на стойност от 1 600 лева. Тези вещи са били предадени с предавателен протокол от 30.05.2017г.

С нотариална покана от 01.08.2019г., получена от ответното дружество на 01.08.2019г., ползвателят е поканен в 10-дневен срок да изпълни задълженията си по чл. 4.9. от договора за закупуване на уговореното минимално месечно количество кафе. Обективирано е волеизявление на ищеца, че в случай на неизпълнение договорът следва да се счита за едностранно прекратен при условията на чл. 8, т. 3.

С нотариална покана от 16.11.2020г. съдлъжникът В. М. е уведомен, че ищецът прекратява едностранно договора поради неизпълнение на задълженията на ползателя да закупува уговореното минимално количество кафе. Поканата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – видно от извършено удостоверяване при посещенията на адреса на 23.11.2020г., 4

12.12.2020г. и 23.12.2020г. получателят не е бил открит. На 23.12.2020г. е залепено уведомление, като в определения двуседмичен срок получателят не е получил поканата, поради което нотариусът е удостоверил, че същата следва да се счита за връчена на 07.01.2021г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД , обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.

Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД .

5

Доколкото в случая уговорената възможност за ищеца “Б.Г.” ООД да прекрати сключения договор преди изтичане на срока на действието му възниква при неизпълнението на задължения от насрещната страна по него, то съдът намира, че въпреки, че в съдържанието на сделката е използван терминът прекратяване, се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Това е така, тъй като неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне, а не и на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция за неизправната страна.

За да възникне правото на ищеца да развали договора е необходимо да е налице валидна договорна връзка, която не е прекратена, неизпълнение и изрично волеизявление до неизправната страна. Неустойката по чл. 10 от договора е уговорена за неизпълнение на задължението на ответника да върне на "Б.Г." ООД ползваните движими вещи в срока по чл. 4, т. 2 и съответства на стойността на вещите по чл. 1 в двоен размер.