Решение № 2980 от 07.12.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 2980 гр. Благоевград , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска

Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200500835 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред въззивния съд е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) вр. чл.258 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

С Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г., РС – Разлог наложил на Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, следните мерки като защита срещу домашно насилие:

Задължил извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. Б., с ЕГН - **********, от град ********* К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, за срок от 1 година;

Определил ВРЕМЕННО местоживеенето на децата К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г.

Б. с ЕГН: ********* при родителя И. К. Б. с ЕГН - **********, от град ********* за срок от 12 месеца.

Определил се следния режим на лични посещения на децата К. Г. Б. с ЕГН:

********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, при бащата - Г. Д. Б., ЕГН - **********:

Бащата Г. Д. Б., ЕГН - **********, има право да осъществява правото си на лични отношения с децата - К. Г. Б. с ЕГН: ********* и Я. Г. Б. с ЕГН: *********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и 10 дни през лятната ваканция, 5 дни през зимната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, а също така и по всяко друго време по предварителна уговорка между родителите.

1

РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на молителя и ответника.

Наложил на извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН "глоба" от 200.00 лева.

Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разлог сумата 25.00 лв., държавна такса дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, да заплати на И. К. Б. с ЕГН - **********, от г********* сумата 450.00 лв., разноски за процесуален представител.

ПРЕДУПРЕДИЛ извършителя Г. Д. Б., ЕГН - **********, от град *, улица *********, ет. 3, ап. 7, за последиците от неизпълнението на заповедта – че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението - задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОБЕЗСИЛИЛ издадена Заповед за незабавна защита от 08.05.2020 г. по гражданско дело № 337/2020 г. по описа на РС - Разлог /издадена въз основа на разпореждане № 1871/08.05.2020 г. по гражданско дело № 337/2020 г. по описа на РС – Разлог/.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Б., чрез адв.Ю. А.. С въззивната жалба се атакува решението изцяло като се твърди, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Поради това, въззивникът моли въззивния съд, да отмени решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна - И. К. Б., чрез адв. З. И.а, с който желае въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И. К. Б., чрез адв.З. И.а против Решение №2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която е определен срок на извършителя за въздържане от извършване на домашно насилие, доколкото в закона не се съдържа такъв; в частта, в която определен режим на лични посещения на децата при техния баща, както и в частта, в която е определено временно местоживеене на децата при майката само за срок от 12 месеца, както и в частта, в която е наложена глоба само в размер на 200 лв., както и поради неналагане на част от изисканите в молбата мерки.

Отправено е искане за обявяване нищожността на атакуваното решение или алтернативно на неговата неправилност, в частта с която е определен срок на извършителя за въздържане от домашно насилие, в частта с която е определен режим на лични посещения на децата при баща им и да бъде постановен такъв режим, с който са защитени правата им, а именно режима на лични посещения на бащата да се определи само в рамките на няколко часа месечно, само в един от почивните дни и само в присъствието на майката на извършителя, да се измени решението в частта му, с която е определено временното местоживеене на децата при майката да бъде само в срок от 12 месеца, като се определи максимално допустимия срок от 18 месеца; да се забрани на извършителя да приближава 2 жилището, което ще бъде обитавано с децата в град * *********, местоработата на молителката и местата и за Социални контакти и отдих както на нея, така и на децата в максимално допустим срок от 18 месеца , училището на сина им и детската градина на дъщеря им в посочения адрес и като се задължи извършителя на насилието да посещава специализирани програми, както и да насочи извършителя към програма за възстановяване, а също и да бъде изменено решението в частта, с която е наложена глоба само от 200 лв. като бъде наложена глоба в максимално допустимия размер от 1000 лв.

Претендират се разноски за въззивната инстанция, сторени за държавна такса, както и за адвокатски хонорар. Моли се да бъде изменена и заповедта за защита от 18 юни 2020 година, издадена от първоинстанционния съд.

Постъпил е писмен отговор от другата страна, с който се прави възражение за неоснователност на тази насрещна жалба.

В с.з. процесуалният представител на И. Б. заявява, че на 01.10.2020 г. в РС Разлог по искова молба вх. № 508522 на Б. е образувано брачно дело. При служебна проверка съдът констатира, че брачното дело е с № 20201240100952 и същото е насрочено за разглеждане.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалба, че са подадени в установения от закона срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване, и са насочени срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло с въззивната жалба и частично с насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства и констатацията за висящо брачно дело между страните в това производство, намира, че обжалваното решение в една част е неправилно и незаконосъобразно.

От събраните доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Твърди се в исковата молба, че в дома на страните в гр. ********* Г. Д. Б. е отправял обиди и заплахи спрямо И. К. Б., в присъствието на децата им, както следва:

На 27.04.2020 г. в 10 ч. сутринта с думите „Боклук,нищо не струваш. Ще те унищожа, ще те затрия. Ти не си от тук,значи си нищо и никой“;

На 28.04.2020 г. сутринта с думите „Ще ти отрежа ухото.Ще те завра в ъгъла, ти си нищо. Само да си посмяла да споделиш с приятелки нещо за мен. Ти си курва, елементарно и тъпо същество, ще те затрия“;

На 29.04.2020 г. в 9 ч. сутринта с думите „Или си вдигай краката или се махай от къщата“;

На 29.04.2020 г. в 11 ч. с думите „..Ще те закопая и ще те излежа, колко му е, 3 години дават. Ще ти взема и имотите и децата“; на 29.04.2020 г. в 13 ч. с думите „..Ще ти отрежа ухото, ако не махнеш тази обеца“;

На 29.04.2020 г. около 19 ч. вечерта с думите “Ако още веднъж пипнеш документите, ще ти отрежа пръстите, разбра ли“;

3

На 29.04.2020 г. около 20 ч. с думите „Кучки всичко е мое и само аз мога да се разпореждам с всичко и всичко, а вие ще ми се подчинявате, съществувате благодарение на мен“.

Твърди се още, че Г. Д. Б. е употребявал и наркотични субстанции - трева пред децата им на 26.04.2020 г. и на 27.04.2020 г. в дома им в *********

Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършени действия на домашно насилие на 26.04., 27.04.2020 г., на 28.04.2020 г. и на 29.04.2020 г.

Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита № 1871/08.05.2020 г., с която съдът предварително е наложил мярка за защита съобразно чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН, до приключването на съдебното производство с окончателно решение на съда по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Ответникът по молбата Г. Д. Б., не е депозирал писмен отговор в предоставения и от съда срок. Оспорва молбата при явяването си в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отхвърлено искането за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Установява се, че Г. Д. Б. и И. К. Б., са сключили граждански брак на ********* г.

От удостоверения за раждане се установява, че К. Г. Б. и Я. Г. Б. са родени съответно на ********* г. и на ********* г.

Има данни, че ответникът злоупотребява с алкохол, както и че на 05.06.18 г. Г. Б. е постъпил за лечение в *********, с диагноза чернодробна цироза, от където е изписан на 12.06.18 г. с декомпенсация на заболяването.

Видно от преписка на РУ *, от молителката е постъпвала жалба срещу ответника, като е издаден протокол за предупреждение срещу него.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги съпостави едни с други и с останалия, събран по делото доказателствен материал и намира същите за взаимно допълващи се.

Съдът намира, че именно с оглед показанията на свидетеля И. К. се потвърждават част и от изнесените обстоятелства с декларацията по чл. 9 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършване на описания в него акт на домашно насилие, подкрепена е от събраните гласни и писмени доказателства, поради което съдът я кредитира изцяло. Посоченото в декларацията не се опровергава от останалия, събран по делото доказателствен материал, който я допълва и потвърждава.