Решение № 20537 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20537 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110158334 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „--“ ЕООД срещу „-“ ЕООД, с която е предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 19 162,98 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – отпадъчна хартия по договори за покупко-продажба, сключени между „--“ ЕООД, в качеството на продавач и „-“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури № № -/19.10.2022 г., -/11.11.2022 г., -/17.11.2022 г. и -/28.11.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 945,98 лева, представляваща лихва за забава за периода 19.10.2022 г. – 05.05.2023 г., върху претендираната сума за главница.

Ищецът твърди, че е в бил търговски отношения с ответното дружество, по силата на които между страните в производството били сключени договори за покупко-продажба на на стоки – отпадъчна хартия. Поддържа се, че уговорената между страните цена на стоките, предмет на сключените между тях договори за покупко-продажба била в размер на общо 19 162,98 лева. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило в срок задълженията си по сключения между страните договор, като доставил на ответното дружество уговореното количество отпадъчна хартия. За продажбата и транспортирането на отпадъчната хартия 1 ответникът е следвало да заплати уговорената между страните цена, съгласно издадените фактури № № -/19.10.2022 г., -/11.11.2022 г., -/17.11.2022 г. и /28.11.2022 г. Сумите следвало да бъдат заплатени в момента на получаване на стоките, доколкото между страните по процесните договори за покупко-продажба не било уговорено друго. Претендира се и лихва за забава за периода 19.10.2022 г.

– 05.05.2023 г., върху претендираната в производството главница.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 19 162,98 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – отпадъчна хартия по договори за покупко-продажба, сключени между „--“ ЕООД, в качеството на продавач и „-“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури № № -/19.10.2022 г., -/11.11.2022 г., -/17.11.2022 г. и -/28.11.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 945,98 лева, представляваща лихва за забава за периода 19.10.2022 г. – 05.05.2023 г., върху претендираната сума за главница.

Претендират се разноски, в настоящото исково производство, в производството по допускане обезпечение на бъдещ иск, предявен за разглеждане в настоящото производство и по образуваното изпълнително производство във връзка с допуснатото обезпечение на бъдещ иск и издадената обезпечителна заповед, а именно по изпълнително дело заведено пред ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че процесните суми по горепосочените фактури за заплатени от ответника, ведно с дължимите мораторни лихви към момента на плащането, в която връзка се представя платежно нареждане от 06.06.2023 г.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски, като се моли разноските в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца, предвид извършеното от ответното дружество погасяване на сумите по процесните фактури.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от името на ищеца, чрез процесуалния му представител – адвокат П., бе направено изявление, че с оглед извършеното в хода на процеса плащане, ищецът на основание чл. 76, ал.2 ЗЗД, е погасил първо дължимата му се мораторна лихва и след това главницата, като след извършеното плащане, респективно погасяване от 2 ищеца, е останала непогасена главница в размер на 544,50 лв., която се претендира в производството, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, и се претендира законна лихва върху платената в хода на производството главница, считано от 05.05.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до 06.06.2023 г. / датата на извършеното от ответното дружество плащане.

Във връзка с горното от името на ищеца се направи искане с правно основание чл. 214 ГПК, за допускане изменение на предявените искове, като същите се считат предявени както следва: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 544,50 лева, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като върху платената в хода на производството главница в размер на 18 618,48 лв. се претендира и законна лихва, считано от 05.05.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до 06.06.2023 г. /датата на извършеното от ответника плащане/. С оглед исканото изменение и изложеното от процесуалния представител на ищеца по отношение извършеното погасяване на задълженията на ответника с извършеното от него в хода на процеса /на 06.06.2023 г./ плащане, от името на ищеца, чрез упълномощения му процесуален представител – адвокат П. /надлежно упълномощена да се разпорежда с предмета на делото, видно от представеното пълномощно, в което е учредена представителна власт да изменя – намалява цената на предявените искове, да ги оттегля и/или да прави отказ от същите/, бе направено изявление за оттегляне на предявените искове, както следва: 1/ на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за разликата над посочения от процесуалния представител на ищеца размер след исканото изменение – 544,50 лева до първоначалния заявения размер от 19 162,98 лева; 2/ на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 945,98 лева, представляваща лихва за забава за периода 19.10.2022 г. – 05.05.2023 г., върху претендираната сума за главница.

С определение, постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.11.2023 г., съдът допусна изменение, на основание чл. 214, ал.1, изр.3 ГПК, на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, както следва: на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – да се счита предявен за сумата от 544,50 лева, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо първоначално заявения размер от 19 162,98 лева, като върху платената в хода на производството главница в размер на 18 618,48 лв. се претендира и законна лихва, 3 считано от 05.05.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до 06.06.2023 г. /датата на извършеното от ответника плащане/.

Със същото определение и предвид направеното от името на ищеца, чрез адвокат П., оттегляне, съдът прекрати производството по гр.д. № 58334/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както следва: 1/ по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 945,98 лева, представляваща лихва за забава за периода 19.10.2022 г. – 05.05.2023 г.; 2/ по предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за разликата над размера след допуснатото изменение в размер на иска – 544,50 лева до първоначалния заявения от ищеца размер от 19 162,98 лева.

Определението е влязло в законна сила на 05.12.2023 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 19 162,98 лева, представляваща незаплатена цена на стоки – отпадъчна хартия по договори за покупко-продажба, сключени между „--“ ЕООД, в качеството на продавач и „-“ ЕООД, в качеството на купувач, за която са издадени фактури № № -/19.10.2022 г., -/11.11.2022 г., -/17.11.2022 г. и -/28.11.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 945,98 лева, представляваща лихва за забава за периода 19.10.2022 г. – 05.05.2023 г., върху претендираната сума за главница.

По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, съдът намира следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното 4 правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.

1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури и складови разписки стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация - да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на вземането.

По делото не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства /включително фактури № № -/19.10.2022 г., -/11.11.2022 г., 5 /17.11.2022 г. и -/28.11.2022 г./, че между страните в производството са налице трайни търговски отношения, с предмет сключени договори за покупко продажба и доставка на стоки-отпадъчна хартия.