Определение № 689 от 08.05.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Плевен, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Съдия:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500351 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.1 във вр. с чл.418 ал.5 и чл.417 т.10 ГПК.

С Разпореждане № 180/20.02.2025г. по ч.гр.д. № 46/2025г. на РС гр.Никопол /НРС/, съдът е ОТКАЗАЛ да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417, т.10 от ГПК по заявление на „Вършец естейт инвестмънт“ООД гр.София, ЕИК ********** против Г. П. М. с настоящ адрес с.**********, Община Гулянци, ЕГН ********** за заплащане на сумата 316,41лв. и разноски в заповедното производство.

НЕ Е УКАЗАЛ на осн чл.415 ал.1, т.3 от ГПК на молителя, че в едномесечен срок от връчване на съобщението могат да предявят осъдителен иск против длъжника Г. П. М. с настоящ адрес с.**********, Община Гулянци, ЕГН **********, като довнесат дължимата държавна такса.

Частна жалба против разпореждането е подадена от заявителя в Заповедното производство „Вършец естейт инвестмънт“ООД гр.София, ЕИК **********.

Твърдят, че са представили в оригинал Запис на заповед от 08.07.2022г., който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение в полза на жалбоподателя. В конкретния случай със заявлението не е представен и Договор за потребителски кредит, а заявителят е посочил, че той не обезпечава такъв и черпи правата си единствено от абстрактната сделка.

1

ПлОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по ч. гр. д. № 46/2025 г. на НРС е образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Вършец естейт инвестмънт“ООД гр.София, ЕИК ********** против Г. П. М. с настоящ адрес с.**********, Община Гулянци, ЕГН ********** за сумата от 316,41 лева по горепосочения Запис на заповед.

С разпореждане № 99 от

27.01.2025г. заявлението е оставено без движение, като е дадено указание на заявителя да представи договор за потребителски кредит и приложенията към него, вземанията по който договор са обезпечени с процесния запис на заповед, с оглед качеството на поемателя по записа на заповед – кредитно дружество, и това на неговия издател – физическо лице. Подадена е молба за уточнение от 17. 02.2025г., в която се поддържа, че вземането по Записа на заповед се основава единствено на абстрактната сделка и не обезпечава договор за потребителски кредит.

При това положение първоинстанционният съд е приел, че заявлението не отговаря на условието по чл. 417, т. 10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението да бъде приложен договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, поради което го е отхвърлил.

Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 /настояща т.10 от ГПК/ е съществуване на вземането, основано на Записа на заповед. Кредиторът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна Запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

Както се сочи и в мотивите към Определение № 661 от 19.03.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 122/2023г., "Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което, е издаден 2

Записът на заповед от ответника". Следователно, щом като за ищеца по иска по чл.422 от ГПК не е задължително да сочи каузалното правоотношение, с оглед на което е издаден Записът на заповед, то в същата или дори в още поголяма степен това не е задължително за него в качеството му на заявител/кредитор в заповедното производство.

Правилото по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК за представяне на Договора с потребителя - издател на менителничния ефект е приложимо само в случаите, когато в заявлението или в самия документ по чл.417, т.10 от ГПК е посочено, че е налице такъв Договор. Следователно, непредставянето на Договор с потребител не е основание за отхвърляне на заявлението тогава, когато заявителят не твърди такъв да съществува и от представените документи не се установява пряко и категорично съществуването му.

Представеният със заявлението от жалбоподателя оригинален Запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички необходими реквизити /дата на издаване, място на издаване, падеж/ и безусловно задължение от издателя да заплати на поемателя определена сума. Предявен е за плащане, след което е джиросан от поемателя в полза на жалбоподателя, като по този начин удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение спрямо последния.

В тази връзка следва само да се добави, че съгласно т.4г от цитираното по-горе тълкувателно решение, основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ.

Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на Заповед за незабавно изпълнение за претендираните със заявлението суми и за съдебните разноски, включително и за тези, направени от жалбоподателя в производството по настоящето дело.

Съгласно т.8 от ТРОСГТК на ВКС на РБ за заповедното производство въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.

3

При тези съображения и на основание чл.278 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 180/20.02.2025г. по ч.гр.д. № 46/ 2025г. на НРС, с което съдът е отхвърлил заявление по реда на чл.417 ГПК на „Вършец естейт инвестмънт“ООД гр.София, ЕИК ********** против Г. П. М. с настоящ адрес с.**********, Община Гулянци, ЕГН **********, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.10 ГПК за заплащане на сумата 316,41лв. и разноски в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на НРС за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно подаденото заявление както и за направените от заявителя разноски включително в настоящото въззивно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

4