Решение № 274 от 21.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. К., 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100337 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ИР. Р. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: село Д., община М., ул. „*******“ ***, чрез адв. И.Д., АКС.З. срещу Г.И.Т.., ЕГН **********, с настоящ адрес: село К., община К., ул.

„******* с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК

Ищцата сочи, че с ответника живеели на семейни начала от 2016г. до ********г., в село К., в къща на ответника, която в последствие той й дарил.

От съвместното им съжителство имали дете - Г. Г. Т., на 3 години, тя имала още едно дете от предходен брак - С.П.П., на 10 години.

Сочи, че в началото на съвместното съжителство отношенията между страните били нормални, но с течение на времето ответникът започнал да проявява агресия спрямо нея и дъщеря й, след появята на малкото й дете, същият под влиянието на алкохола, започнал да посяга и на него. Поради това и след неколкодневен тормоз, на ********г., след като се наложило да звъни на телефон 112 за помощ, окончателно се разделила с ответника. В момента те не живеели заедно, тя завела дело срещу ответника по Закона за защита от домашното насилие - гр.д. № ****/**** г.

Твърди, че от раждането на детето досега основно тя се грижила за него, а бащата помагал понякога. С детето имали изградена силна емоционална връзка, то било привързано и към сестра си, която помагала в грижите за него. Счита, че бащата няма необходимия родителски капацитет, за да се грижи добре и сам за него, не изразявал и такова желание. От раздялата им досега един път проявил желание да го гледа.

По отношение на режима за лични контакти на бащата с детето, към момента не може да предложи на съда подходящ такъв, тьй като следвало да е съобразен с евентуалната заповед за по гр.д. № ****/****г. наКРС.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. Да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Г. Г.

Т. с ЕГН: ********** на неговата майка, както и при нея да бъде определено 1 неговото местоживеене на адрес: село К., община К., ул. „******* или на друг адрес, на който се наложи да се премести;

2. Да осъди бащата Г.И.Т.. да заплаща на малолетното си дете Г. Г. Т., чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателното изплащане, платима до 25-то число на месеца, за който се дължи.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Оспорва предявените искове по основания и размер.

Вярно било, че ответникът е баща на малолетното дете Г.И.Т.., вярно било и че живеели разделено от ******** г., поради възникнал скандал между двамата. Тя останала да живеее в жилището в с.К. общ.К. ул."******, а той се установил да живее в с. Д.С. общ.П.Б. ул.*****. Така живеели и към момента.

Твърди, ча причините, довели до разделянето им, били в поведението на ищцата, която в продължение на две и повече години упражнявала върху него психологически тормоз и икономическо насилие.

•

След като забременяла с детето им, тя започна да влиза в пререкания с неговата майка, независимо, че живеели в отделни жилища. Заявила категорично, че не желае да живее повече в това село, започнали да си търсят друго жилище. Тя решила, че ще живеят в с.К. общ.К..Жилището, което харесала, го купила неговата майка, след което му го дарила. Преместили се да живеят там приз м.юли 2018 г.

•

По настояване на И.Д., макар и да живеели в с.К., декларирал настоящ адрес в с. Д.С.. Така щяла остане самотна майка и ще получава месечни помощи за децата.

•

След около година И.Д. започнала да го притиска да й прехвърли този имот на нейно име, защото се консултирала с адвокат, който й казал, че след смъртта на майка му, сестра му можела да развали дарението. Обяснявал й, че това е негов имот и че един ден ще остане на тяхното дете, но не успял да издържа на този натиск и през м.юни **** г. й дарил целия имот, като единствено вписал, че има запазено право на ползване на целия имот до края на живота му. Това условие създало следващ проблем. През м.октомври **** г.И.Д. започнала да се кара с него безпричинно, като му заявила, да избира „маминка или затвора“, казала му, че ако искал да живеат заедно, трябвало да подпише декларация при нотариус, че се отказва от правото на ползване върху жилището в с. К.. Заявил категорично, че това няма да го направи, излязъл на двора. След кратко време в дома им отишли полицаи и обяснили, че И. звъняла на тел.112 и подала сигнал, че в дома им държи огнестрелно оръжие и й отправил закани, че ще я убие. Действително имал въздушна пушка, като въз основа на този й сигнал, понесъл наказателна отговорност по чл.339 ал.1 НК-1 г.лишаване от свобода в изпитателен срок от 3 години, по НОХД №****/**** г.КРС.

Твърди, че от момента, в който бил в изпитателен срок, тя не се спирала пред нищо със заканите си към него, че ще го вкара в затвора. Тя не работила никъде с изключение на това, че всеки петък и събота вечер пеела в заведение в гр.К. от 18.30 ч.до към 23-24 часа. От Гергьовден /06.05.**** г./отношението на И. към него коренно се променило.

По отношение на молбата й от ******** г. за упражнено домашно насилие върху нея, за което било образувано гр.д.№****/**** г.КРС, заявява, че такова не е извършил.

2

Твърди, че бил поставен в условия на системен психологически тормоз и икономическо насилие от страна на И.Д.. Психически тя била неуравновесена, неустойчива,проявявала склонност към конфликти, настъпателна и последователна била до постигане на целите си. Проявявала нечестност. Била манипулативна спрямо детето й С..

Оспорва искането на ищцата да й се предоставят родителските права по отглеждане и възпитаване на детето Г., което е негов син. Ищцата не притежавала необходимия родителски капацитет за правилно отглеждане и възпитаване на детето им. Заедно с тях в дома им в с.К., до раздялата им, живеело детето С., за което дете се грижил като негов баща. Когато подала молба до съда за защита от домашно насилие, ищцата успяла да внуши на това дете, че било очевидец на скандал между тях, на който нанесъл удари, както на детето, така и на ищцата, т.е.тези внушения били да принуди детето да лъже, да живее със страх от нея. До скоро тя не работела и не получавала доходи. Единствено той работел и осигурявал доходи за издръжка на цялото семейство.

Макар и да ходел на работа вечер, като се приберял в дома им, той приготвял изцяло храната за семейството-обстоятелство, което признавало и детето С. при разговора му с психолог от Агенция за закрила на детето при ДСП-К., приложен доклад към гр.д.№****/**** г.КРС. той бил осигурил и допълнително количество дърва за отопление на жилището, в което била ищцата с двете деца.

Ищцата представила декларация за семейно и материално положение, имотно състояние от ****** г., в която сочила, че има доходи от трудова дейност по 800 лв.месечно, което не било вярно, тъй като през цялата **** г.тя не работала по трудов договор. Оспорва тази декларация като документ с невярно съдържание и моли съда да открие производство по оспорването й, ако ищцата ще се ползва от нея.

Оспорва претенцията на ищцата да живее с детето им в имота в с.К.. Освен действията й на принуда да й прехвърли чрез дарение неговото собствено жилище, в исковата молба отново лъгала, че за това жилище бил теглен кредит. Жилището го купила неговата майка, която му го дарила. Банковият кредит изтеглил той, на негово име, за да има на разположение повече парични средства за направи изолация и ремонт на жилището. С нотариалният акт, с който й направил дарение на имота в с. К., той имал учредено право на пожизнено ползване на този имот, а тя имала т.нар."гола собственост". Неморално било ищцата да получи от него безвъзмездно недвижим имот, а после да иска да го отстрани от имота, който имал право да ползва изцяло. Тя била с постоянно местоживеене с. Д. общ. М., живяла в дома при своята майка.

По отношение издръжката на детето Г., намира, че по размер била завишена, тъй като детето било на ниска възраст-2 години. Той и до момента плащал разходите им за ел.енергия и вода, осигурявал продукти от животински и растителен произход, който отглеждал на село,за изхранване на домакинството-ищцата и двете деца.

Ако съдът не уважи тези му възражения, а уважи претенциите на ищцата претендира да му се определи следния режим на виждане и контакти с детето Г. Г. Т., както следва:

-всеки първи и трети петък,събота и неделя от месеца, от 19.00 часа в петьк до 18.00 часа в неделя, с нощувка на детето при бащата в петьк срещу събота и в събота срещу неделя,;

3

-през лятото на всяка календарна година бащата ще взема детето при себе си за тридесет дни, разделени на два пъти по петнадесет дни, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

-за рождения ден на детето бащата ще го взема на нечетна година от 09.00 часа на 12.03 .до 16.00 ч.на следващия ден-13.03., с нощувка при бащата;

-за Коледните празници детето ще бъде при бащата на четна година на 24.12. от 09.00 часа с нощувки при него до 27.12. включително до 18.00 ч., а за Нова година-всяка нечетна година от 30.12. от 09.00 часа с нощувки при него до 02.01.включително до 18.00 часа;

-за Великденските празници детето ще бъде при бащата от Р. петьк, от 09.00 часа до съботата на Великден до 18.00 ч.с нощувка в петьк срещу събота;

-когато детето стане ученик и има зимна и пролетна ваканция бащата ще го взема при себе си всяка четна година от 24.12. от 09.00 часа с нощувки при него до 28.12.включително до 18.00 часа, а на нечетната година ще го взема от 01.04. от 09.00 часа с нощувки при него до 05.04.еключително до 18.00 часа.

Детето ще се взема от бащата или от неговата майка В. Г.ева Т.а от дома на майката на детето, където живеят, и ще се връща на същото място.

Моли съда да остави без уважение предявените искове от ИР. Р. Д., като неоснователни и недоказани.

Претнедира за разноски по делото.

Заедно с отговора на исковата молба, ответникът депозира и насрещен иск, с който моли съда да постанови съдебно решение, с което да му се предоставят за упражняване родителските права върху детето Г. Г. Т., ЕГН **********, за неговото отглеждане и възпитаване; да постанови детето Г. Г.

Т., ЕГН ********** да живее при него в момента на адрес: с. Д.С. ул.*****, а след приключване на гр.д.№****/**** г.КРС пред въззивната инстанция, на адрес с.К. ул."***** за който имот има учредено пожизнено право на ползване, или на друг адрес, ако се налага промяна в неговото местоживеене; да осъдите ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето Г. Г. Т., ЕГН ********** чрез него като негов баща и законен представител, в размер на 180 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, дължима със законовата лихва върху главницата при забавено плащане до окончателното изплащане на главницата.

Претендира за разноски по делото.

В постъпилия отговор на насрещния иск, ищецът по първоначалния иск заявява, че насрещната искова молба е изцяло неоснователна и необоснована, а изложените в нея твърдения не отговаряли на истината. Създавало се внушение, че проблемите в семейството били породени от имуществени спорове, както и че тя упражнявала непрекъснат психически тормоз върху ответника с цел придобиването в пълен обем на правата върху имота в с. К..

Не била съгласна с така изложените твърдения.

Проблемите в семейството първоначално били породени от майката на ответника, тъй като тя не била съгласна синът й да създаде семейство с жена, която има дете от предходен брак.Въпреки, че се преместила при ответника в с. Д.С., продължила да плаща квартирата си в гр. К.. Майката на ответника ги изгонила, като през цялото време, през което останали в тази квартира, тя плащала и наема, и разходите за семейството. След преместването в К. ответникът претърпял операция на рамото, поради което бил