Определение № 817 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 817 гр. София, 09.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калинка Георгиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601029 по описа за 2024 година

След като съобразно чл. 440, ал. 2 от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1029 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 346 от 29.07.2024 г. по ЧНД № 486/2024 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА е оставил без уважение молба за условно предсрочно освобождаване (УПО), тъй като е приел, че осъденият все още не е дал доказателства за поправянето си, въпреки че е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното наказание.

Определението е обжалвано, в срок, от осъдения, с искане за отмяната му и за допускане на УПО, тъй като осъденият смята, че завършването от негова страна на няколко корекционни програми, спазването на вътрешните правила в затвора и няколко негови лични инициативи (периодичен турнир по шах в групата, прекратяване на порочни практики в кухнята за получаване на храна) доказват поправянето му, а по време на шестгодишното му задържане под стража и домашен арест с него не било работено, за да бъде ресоциализиран.

Осъденият смята, че още преди да бъде осъден е постигнал целите на наказанието по чл. 36 от НК, тъй като бидейки обвиняем и подсъдим не е извършвал друго нарушение в продължение на четири години.

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

С влязла в сила на 12.12.2023 г. присъда А. К. Ш. с ЕГН ********** е осъден на 13 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено на 12.02.2014 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК.

Преди влизане на присъдата в сила Ш. е бил задържан под стража и е имал домашен арест за период от шест години девет месеца и 26 дни; в затвора е постъпил на 15.12.2023 г.

Последният актуален доклад от 18.07.2024 г. за осъдения (ЧНД, л. 16-17) съдържа следните значими за решаване на делото данни:

Първоначалната (към постъпване на осъдения в затвора) стойност на риска от повторение на престъпното поведение е била ниска – 37 точки, които за престоя му от 15.12.2023 г. досега са намалени на 35 точки.

Рискът от вреди за обществото продължава и към настоящия момент да е висок – като какъвто е определен първоначално, при отчитане на конкретиката на престъплението 1

(убийство, извършено по начин, опасен за живота на мнозина).

Както при постъпването си в затвора, така и към настоящия момент осъденият продължава да не поема отговорност за деянието и все още се смята за невинен (определено като недостиг в зоната „отношение към правонарушението“). Все още показва на моменти негативно настроение към правосъдната система и семейството на жертвата (определено като недостиг в зоната „междуличностни проблеми“). Все още е затруднен да взема адекватни и законосъобразни решения на проблемите, а изразените от осъдения цели са с неясни стъпки за реализирането им (определено като недостиг в зоната „умения за мислене“).

Отношението на осъдения към плана за изпълнение на присъдата е формално и към момента този план не е изпълнен.

Завършил е четири корекционни програми, участвал е в турнир по шахмат.

Справката от Затвора – Враца (ЧНД, л. 23) удостоверява, че към 29.07.2024 г. осъденият е изтърпял фактически седем години и 14 дни, което е повече от половината на наложеното наказание лишаване от свобода за 13 години.

Предвид тези данни, въззивният състав намери следното:

Първата изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за допускане на УПО е осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си, което е и първата цел на наложено наказание съобразно чл. 36 от НК. Поправянето започва с приемане на влязлата в сила присъда, т.е. на вината за прогласеното престъпление; едва след това е възможно да започне процесът на пренастройка на съзнанието на дееца чрез формиране на устойчива воля за спазване на законите и добрите нрави, който процес започва с искрено разкаяние за стореното и продължава за постигане на устойчива промяна в личността, изразяваща се в осъзната, доброволна и трайна нагласа за спазване на законите и за решаване на възникнали проблеми съобразно правовия ред, а не самоволно и чрез закононарушения. В случая и към настоящия момент осъденият продължава да не приема влязлата в сила присъда, като отрича вината си и не желае да носи отговорност; това категорично сочи на липса на доказателства за поправяне на дееца. В този смисъл завършването на корекционни програми и личната инициатива на осъдения за определени дейности в затвора са крайно недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата от чл. 70 от НК промяна в личността на дееца, представляваща поправянето му. Спазването на вътрешните правила в затвора е задължение на осъдените, чието изпълнение само по себе си не е достатъчно да се приеме поправяне на дееца.

Въпреки първоначалната и сегашна стойност на риска от повторение на престъпното поведение – в рамките на ниския диапазон, продължава да е висок рискът от вреди за обществото.

Основната роля за поправянето на дееца е на самото наказание, което той следва да изтърпи; дейността на затворническата администрация има помощна роля и позоваването на това, че някой не е работил с дееца за поправянето му, практически представлява опит за заместване на отговорността на самия деец за собственото му поправяне под влияние на търпяното наказание.

В обобщение, въззивният съд намира, че събраните по делото данни обосновават извода, че все още деецът не е дал доказателства за наличие на първата предпоставка, изискуема от чл. 70 от НК за допускане на УПО – поправянето на дееца в смисъл на постигане на такава дълбока и устойчива промяна на личността, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора.

В заключение: Обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 346 от 29.07.2024 г. по ЧНД № 486/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. К. Ш. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3