Решение № 13044 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13044 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110135219 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу срещу Н. Т. Ц. и срещу А. Т. К. и А. Т. Ц., като наследници на Т. Т.

Ц..

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в качеството им на наследници на Т. Т. Ц., за осъждането им да заплатят сумите, както следва:

- Срещу Н. Т. Ц. за 2/4 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 417,81 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 88,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 8,91 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 2,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу А. Т. К. за ¼ част от процесните задължения, а именно: 208,90 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 44,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и сума за дялово 1 разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 4,45 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу А. Т. Ц. за ¼ част от процесните задължения, а именно: 208,90 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 44,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 4,45 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Надежда, ж.к. Свобода, бл. 12, вх. Г, ет. 2, ап.

58, аб. № 51251. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор от ответника А. Т. Ц., последният оспорва предявените искове. На първо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочи, че не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово разпределение. Оспорва факта на сключен договор между ищцовото дружество и фирма за дялово разпределение в процесния период. Възразява и срещу претендирания размер на вземанията.

От ответниците Н. Т. Ц. и А. Т. К. не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ангажира становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата 2 на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ се установява, че на 28.07.1989 г. лицата Т Т. Ц. и А В Ц. са придобили собствеността чрез покупко-продажба на процесния недвижим имот, а именно: ап. 58, находящ се в гр. София, общ. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници № г., издадено от Община Надежда, купувачът Т Т. Ц. е починал на 28.10.1992 г., като е оставил за свои законни наследници по закон А В Ц. /съпруга/, Т. Т. Ц. /син/ и Н. Т. Ц. /дъщеря/. Видно от удостоверение за наследници с изх. № РНД20-УФ01-41/3 от 14.01.2021 г., А В Ц. е починала на 27.09.2019 г., като е оставила за свои наследници по закон Т. Т. Ц. /син/ и ответницата Н. Т. Ц. /дъщеря/. Съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН двете деца са наследили процесния имот в равни части. Установява се от удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-7396 от 29.05.2023 г., че Т. Т. Ц. е починал на 17.07.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците А. Т. К. /дъщеря/ и А. Т. Ц. /син/.

Последните са наследили в разви части притежаваната от техния баща ½ част от имота.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата Н. Т. Ц. е собственик на 2/4 части от процесния имот в процесния период, а ответниците А. Т. К. и А. Т. Ц. – на по ¼ част от него, респ. същите са потребители на топлинна енергия.

3

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач. Посочено е, че поради факта, че всички отоплителни тела в обекта са били демонтирани, топлинна енергия за отопление през процесния период не е начислявана. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Топлата вода в процесния период била начислявана по реален отчет. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 853,45 лева, от която 835,63 лв. за топлинна енергия и 17,82 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.

Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 177,39 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,12 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. Отразени са задълженията и по квоти съобразно припадащата се ид. част от съсобствеността на ответниците, както следва: 1. по отношение на 2/4 от задълженията /касаещи ответницата Н. Т. Ц./ - главница ТЕ – 417,82 лева, лихва върху ТЕ – 88,70 лева, главница ДР - 8,91 лева, лихва върху ДР – 2,06 лева; 2. По отношение на ¼ от задълженията /касаещи ответниците А. Ц. и А. К./ - главница ТЕ – 208,91 лева, лихва върху ТЕ – 44,35 лева, главница ДР – 4,46 лева, лихва върху ДР – 1,03 лева. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 30.06.2019 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от 507,41 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 89,41 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 30.06.2019 г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 16,39 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 3,71 лева.