Определение № 323 от 27.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. София, 27.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600393 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. Глава ХХІІ от НПК.

С определение от 05.03.2024г. по НЧД №272/2024г. по описа на СГС, НО, 39 състав съдът е освободил условно предсрочно лишения от свобода В. А. Б. от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години, определено му с присъда по НОХД №195/2013г. по описа на Софийски военен съд, влязла в сила на 01.08.2016г., като е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието и е постановил в рамките на изпитателния срок изпълнение на пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Срещу определението в законоустановения срок са постъпили протест от СГП и жалба от процесуален представител на Началника на Затвора-гр.София, с които се иска отмяна на определението и оставяне без уважение на искането на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване. И в протеста, и в жалбата се сочи, че липсват предпоставките на закона за условно предсрочно освобождаване и се набляга на отрицателното становище на затворническата администрация за такова освобождаване, както и на липсата на изпълнение на прогресивната система.

Твърди се липса на доказателства за поправяне на лишения от свобода Б..

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК, но е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.

В определението си първоинстанционният съд е направил непълен анализ на събраните по делото доказателства, като е пренебрегнал многобройните доказателства, които сочат на незавършен корекционен процес и на липса на реално и необратимо поправяне на лишения от свобода Б. по време на престоя му в различните пенитенциарни заведения.

Първоинстанционният съд в противоречие с изискванията на НПК не е обсъдил доказателствата по делото, а е наблегнал на лични впечатления от поведението на осъденото лице в съдебната зала в рамките на краткотрайно съдебно заседание, което според протокола е продължило 30 минути (от 14.30 часа до 15.00 часа, вкл. с устното излагане на мотивите на определението), което е недопустимо в производството по реда на чл.437 и сл. НПК.

При собствената си преценка на събраните по делото доказателствени източници, настоящият състав на САС прие следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано по искане на осъдения В. А.

Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в размер на осемнадесет години, определено му с присъда по НОХД №195/2013г. по описа на Софийски военен съд, влязла в сила на 01.08.2016г.

2

С тази присъда, изменена с решение №18/21.07.2015г. по ВНОХД №39/2014г. на Военно-апелативния съд, оставено в сила с Решение №72/01.08.2016г. по н.д. №39/2016г. на III н.о. на ВКС, В. А. Б. е осъден за следните извършени престъпления:

- по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, пр.3 и пр.4, т.1 вр. ал.1 НК - на десет години „лишаване от свобода“;

- по чл.199, ал.2, т.3 вр. ал.1, т.5 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК - на осемнадесет години „лишаване от свобода“;

- по чл.346, ал.6, пр.1 вр. ал.5 вр. ал.2, т.3 вр. ал.1 НК - на осем години „лишаване от свобода“, „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ за срок от единадесет години и „конфискация“ на 1/2 от лек автомобил;

- по чл.216, ал.5, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК на шест години „лишаване от свобода“ и

- по чл.339, ал.1, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.20, ал.2 НК на шест години „лишаване от свобода“.

Приложен е чл.23 НК (без мотиви защо не е приложен чл.24 НК), като е наложено общо наказание за петте отделни тежки престъпления от осемнадесет години лишаване от свобода и са присъединени наказанията „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ за срок от единадесет години и „конфискация“ на 1/2 от лек автомобил.

Начало на изтърпяване на наказанието е 10.05.2012г. със зачитане на задържането под стража по време на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса.

Към 05.03.2024г. осъденият Б. е изтърпял фактически и със зачитане по чл.59, ал.1 НК единадесет години, девет месеца и двадесет и два дни, от работа - две години, един месец и четири дни, а остатъкът за изтърпяване е бил четири години, един месец и четири дни „лишаване от свобода“.

По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият Б. е бил наказван многократно, награждаван е десет пъти, като след последното произнасяне на съд по молба за условно предсрочно 3 освобождаване (по НЧД №4146/2021г. на СГС, НО, 7 състав - с определение, влязло в сила на 15.12.2021г.) е бил наказан един път - на 11.11.2022г. и награден един път - на 09.11.2023г.

През по-голямата част от престоя си в местата за лишаване от свобода осъденото лице не е имало поведение, съобразено с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като в последните години се наблюдава прогрес в положителна посока.

Рискът от рецидив по последната оценка е среден - 42 точки, като за близо дванадесет години изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ е намален незначително спрямо първоначалния риск от 48 точки.

Осъденият В. А. Б. работи.

Налице е първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК - осъденият Б. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което не е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.

В същото време от доказателствата по делото е очевидно, че липсва другата материална предпоставка на чл.70, ал.1 НК - с примерното си поведение осъденото лице да е доказало своето поправяне.

Напротив - колебливото поведение на осъденото лице през годините (с многобройни налагани дисциплинарни наказания), липсата на промяна на режима от „строг“ на „общ“, наличието на само една награда при едно наказание в периода 2021г.-2024г., категорично показват липсата на поправяне на осъденото лице.

Налице е и значителен остатък за изтърпяване от наложеното наказание „лишаване от свобода“ - повече от четири години, което е допълнителна пречка за допускане на условно предсрочно освобождаване.

По никакъв начин не е изпълнена първата предпоставка от прогресивната система на пенитенциарно въздействие - режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ все още е „строг“ и не е променен в „общ“.

В поведението и личността на осъдения Б. продължават да 4 съществуват и многобройни проблемни зони - отношението към правонарушението, липсата на умения за мислене и промяна в нагласите относно начина на живот.

Трябва да се отчетат положителните за осъдения факти, че от доказателствата по делото се установява наличието на подкрепа от близките за ресоциализация на осъдения Б. и изявеното намерение от СК „ЦСКА“ за осигуряване на постоянна работа на осъдения в случай на условно предсрочно освобождаване. Въззивният съд не може да пренебрегне обстоятелството, че именно като служител на спортен клуб лишеният от свобода Б. е осъществявал продължителната си и разнообразна престъпна дейност, за която е получил наказанието, което изтърпява в момента.

Обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на осъдения Б., изтъкнати от защитата пред първата инстанция, са били предмет на преценка и при предходното произнасяне по искане за условно предсрочно освобождаване през 2021г. Не са представени нови и актуални доказателства за някакви медицински причини, налагащи хуманитарно смекчаване на наказателната репресия спрямо лишения от свобода поради влошаване на здравословното му състояние.

Настоящият съдебен състав намира, че липсват доказателства за действително поправяне на осъденото лице, които да позволяват прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Принципно положение е, че определеното с присъдата ефективно наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно изцяло, за да се постигнат целите на генералната и на специалната превенция по НК.

Единствено активното поведение на осъденото лице и представянето от това лице на достатъчно доказателства за личностова промяна в положителен аспект, могат да позволят да бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

В случая липсват доказателства за такава положителна промяна и осъденият В. А. Б. следва да продължи да търпи своето наказание, като продължава да полага значими и видими усилия да промени поведението си и да докаже, че заслужава даването на шанс за по-ранна социализация.

Осъденият Б. трябва да продължи да показва желание за полагане на труд, да упорства с работата си по изпълнение на плана на присъдата и да се възползва 5 от възможностите, които му дава престоя в ЗОЗТ „Кремиковци“, за да може да се обмисля допускане на условно предсрочно освобождаване.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 05.03.2024г.‚ постановено по НЧД №272/2024г. по описа на СГС, НО, 39 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода В. А.

Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години, определено му с присъда по НОХД №195/2013г. по описа на Софийски военен съд, влязла в сила на 01.08.2016г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на неговия защитник за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6