Решение № 1377 от 03.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20262120101273 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ************* срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, ****************

Ищецът сочи, че по ч.гр.д. №4639/2011 г. по описа на РС – Бургас била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3254 от 31.05.2011 г. въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист от 01.06.2011 г., съгласно който ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на кредитора си „БАНКА ДСК“ ЕАД, следните суми: 8622, 59 лв., представляваща главница по договор за кредит от 10.03.2008 г., 579, 76 лв. – лихва за периода 08.12.2010 – 19.05.2011 г., 164, 91 лв. – санкционна лихва за периода 11.03.2011 г. – 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 608, 37 лв. – разноски по делото.

Твърди се, че с договор за покупко – продажба на вземания от 29.05.2012 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД прехвърлила вземанията си на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, с молба с вх. №09043/15.09.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕООД, въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.06.2011 г. образувало изпълнително дело №20158050401208 по описа на ЧСИ *********** По изпълнителното производство била изпратена покана за доброволно изпълнение до дължника на 18.09.2015 г. и били извършени 1 изпълнителни действия по инициатива на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕООД. На 18.05.2015 г. било изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С молба от 15.11.2017 г. взискателят поискал да се наложи запор на МПС, собственост на длъжника, като със запорно съобщение с изх. №26321/17.11.2017 г. бил наложен запор върху лек автомобил „Форд Ескорт“, рег. ***** След 17.11.2017 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕООД не депозирал искания до съдебния изпълнител за предприемане на действия по предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника.

Твърди, че с молба с вх. №05504 от 02.04.2019 г. дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, тъй като на 28.09.2018 г. бил сключен договор за цесия. По делото не били представени доказателства на съдебния изпълнител за уведомяване на длъжника, както за извършената цесия от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, така и за цесията между „ОТП Факторинг България“ ЕООД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

С постановление за прекратяване на изпълнително дело №13462/03.06.2022 г. по изп.д. №1208/15 г. на ЧСИ *********** изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съдебният изпълнител констатирал, че последното изпълнително действие е поискано и извършено от взискателя на 17.11.2017 г. С молба с вх.

№05504 от 02.04.2019 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не било поискано извършването на изпълнителни действия, нито такива били предприемани от съдебния изпълнител.

Сочи, че след като цесията не била съобщена на длъжниците по реда на чл.99 от ЗЗД, титуляр на вземането продължавал да е първоначалния кредитор, поради което „ОТП Факторинг България“ ЕООД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не били легитимирани да искат изпълнение на вземането в качеството си на цесионери. С оглед на това, счита, че всички изпълнителни действия по изпълнителното дело били незаконосъобразни, доколкото дружеството не било легитимирано да иска изпълнение на вземането.

Дори и да се приемело, че изпълнителните действия били валидно, то последното такова било предприето на 17.11.2017 г., като за периода от 17.11.2017 г. до 17.11.2022 г. изминал петгодишен период, през който взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия, поради което и вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 01.06.2011 г.,, били погасени по давност. Позовава се на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, както и на тълкувателна практика на ВКС.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът Д. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ************* не му дължи следните суми: 8622, 59 лв., представляваща главница по договор за кредит от 10.03.2008 г., 579, 76 лв. –лихва за периода 08.12.2010 – 19.05.2011 г., 164, 91 лв. – санкционна лихва за периода 2

11.03.2011 г. – 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 608, 37 лв. – разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 01.06.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение №3254/31.05.2011 г. по ч.гр.д.№4639/2011 г. на БРС. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Излага подробни доводи в насока недопустимост на настоящото производство, доколкото към момента няма образувано изпълнително производство за вземанията, за които се твърди, че не се дължат от ищеца.

Акцентира на това, че правната сфера на ищеца не е накърнена поради това, че съществува изпълнителен титул. Позовава се на съдебна практика.

По отношение на основателността, сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да му дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само до доброволно изпълнение. Аргументира се и с разпоредбата на чл.118 от ЗЗД.

От това следвало, че иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване на установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяване по давност на вземането, е неоснователен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество, станало е естествено вземане. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че възраженията относно процесуалната недопустимост на настоящото производство, направени в отговора на исковата молба, са неоснователни, като са налице предвидените от процесуалния закон положителни процесуални предпоставки за разглеждане на делото по същество при едновременна липса на отрицателни процесуални предпоставки, които да правят същия недопустим.

Според практиката на съдилищата, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза 3 на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете /Така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 903/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., ВКС, І т. о., и Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г., ВКС, IV г. о./.

Достатъчно за да бъде обоснован правният интерес на длъжника от предявяване на такъв иск, е потенциалната възможност за принудително изпълнение спрямо него, от което същият безспорно би претърпял вреди, в случай че вземането, което се претендира не същества, респ. е погасено по давност. Самото състояние, което се поражда от притезателно право, което е потвърдено с влязло в сила решение и за което има издаден изпълнителен титул е достатъчно, за да се породи възможността на длъжника да отрече неговата дължимост в последващ исков процес, в случай че твърденията за недължимост се основават на факти, настъпили след влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на процесното вземане. Настоящият случай е именно такъв, поради което и възраженията в насока недопустимост на процеса съдът намира за неоснователни.

По основателността:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или 4 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посоченото виждане е възприето и доразвито с Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. дело № 2/20 23 г., ОСГТК, ВКС.

Съдебната практика също така приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно – с предприемането на действието, но считано от искането /Така Решение №37 от24.02.2021г., гр.д.

№1747/2020г., ВКС, IV г.о./.

Всичко това е израз на разбирането, че давността представлява обективен факт, който не следва да зависи от волята на страните по материалното правоотношение. Това виждане е застъпено от теорията и съдебната практика, като намира опора и в действаща законодателна уредна.