Определение № 2815 от 01.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2815 гр. София, 30.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Иванов

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20211100509102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „Р.К.“ ООД – длъжник по изп.д. №20137780400481 на ЧСИ В.

И.. Поддържа се, че се обжалват незаконосъобразни действия на ЧСИ, без те да са посочени конкретно. Изложени са твърдения относно това, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 11.12.2015г., което не е било обявено с постановление от ЧСИ.

С разпореждане от 19.08.2021г. на жалбоподателя са дадени указания да конкретизира актовете или действията на ЧСИ, срещу които е насочена подадената жалба, с оглед необходимостта от изясняване предмета на делото и извършването на съответната проверка за срочност и допустимост на обжалването.

С молба от 24.09.2021г. жалбоподателят е заявил, че обжалва „всички актове и действия на ЧСИ“ от уважаването на молбата на взискателя за образуване на изп. производство и започване на самоуправна принуда по невлязлата в сила заповед за незабавно изпълнение и нищожен, формален и невалиден изпълнителен лист.

Софийски градски съд намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Изясняването предмета на делото чрез изрично посочване от страна на жалбоподателя на акта или действието на съдебния изпълнител, срещу което е насочена жалбата, е от съществено значение за постановяването на допустим съдебен акт. Без тази конкретизация съдът е препятстван да извърши както проверката за редовност на постъпилата жалба / подаването на същата в срока по чл.436, ал.1 от ГПК/, както и нейната допустимост /дали обжалваното действие попада в предметния обхват на чл.435 от ГПК/. Законът не предвижда процесуална възможност за обжалване на „всички актове и действия“ на съдебен изпълнител с обща жалба и без изрично посочване на същите, а самото образуване на изпълнително дело е акт извън съдебен контрол.

Само за пълнота, следва да се отбележи, че ако би било допустимо за разглеждане, единственото частично изводимо от постъпилата жалба оплакване на длъжника – от отказа на ЧСИ да постанови прекратяване на принудителното изпълнение на основание настъпила перемпция на 11.12.2015г. – би било изцяло неоснователно. Установява се от съдържащите 1 се в изпълнителното дело писмени доказателства, че изпълнението е било спряно по силата на закона – чл.420, ал.1 от ГПК, вр. с чл.417, т.10 от ГПК /когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед или друга ценна книга измежду посочените в закона и срещу нея е постъпило възражение в срок/ – като същото е възобновено едва след приключване с влязло в сила решение на воденото дело за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение на 20.03.2020г. За времето, през което принудителното изпълнение е било спряно по силата на закона, перемпционният срок не тече, защото кредиторът няма законовата възможност да иска предприемането на каквито и да било действия по изпълнение. Ето защо, няма как срокът да е изтекъл на 11.12.2015г., както се твърди в жалбата.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на „Р.К.“ ООД, по която е образувано ч.гр.д. №9102 по описа на СГС за 2021г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2