Решение № 26 от 25.02.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Оряхово, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20251460101219 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Ф. П., ЕГН ********** от гр. *******, действаща чрез пълномощника си адв. В. В. от АК Враца против „*******“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите си *******, с искане за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. за сумата от 4000 лв., а в условията на евентуалност – за нищожност на клаузите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и дължимите за тях възнаграждения, както и за осъждане на ответното дружество да върне платената без основание сума от 5836,80 лв. по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски в производството.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.

3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена към ответника сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност с главния установителен иск е предявен същият иск, който касае обявяване на недействителност на клаузите за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси по чл. 5 от договора.

От името на ищцата се твърди, че между него и „*******“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. за сумата от 4000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 36 месеца, с месечна вноска в размер на 194,35 лв., при ГПР 49,15 % и ГЛП от 41 %. Сочи се, че в края на периода 1 ищецът е следвало да заплати по кредита сумата от общо 9836,80 лв., поради включването и разсрочването на плащания по закупени допълнителни услуги по кредита – Фаст – 1000 лв. и Флекси – 1840 лв. Заплащането на последните е разсрочено на равни месечни вноски, заедно с вноската по кредита и общата погасителна вноска за ищеца е възлизала на 273,24 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл.

11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъдат включени дължимите суми за допълнителни услуги – Фаст и Флекси. Изложен е подробен анализ относно същността на тези услуги, чиято стойност възлиза на размер, който е поголям от отпуснатия кредит и се заплаща независимо от това, дали ищецът се е възползвал от тях. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него други задължения – за лихви, допълнителни услуги и др.

Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло дължимата сума по кредита в размер на 9836,80 лв. и следва да му се върне сумата от 5836,80 лв. – недължимо платена, предвид недействителността на договора за кредит, респ. на клаузите Фаст и Флекси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „*******“ ЕООД, с ЕИК *******, действащо чрез юрисконсулт Е. К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. за сумата от 4000 лв., със съответните уговорени в него клаузи и параметри и че същата е заплатила на ответника сумата от 3182,98 лв. над дължимата главница. Оспорва се твърдението, че е заплатена на ответното дружество сума от 9836,80 лв.

Твърди се, че процесният договор за кредит е действителен и не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона, ищцата предварително е запозната с условията, параметрите и изискванията за сключване на договора. Сочи се, че ГЛП е фиксиран за целия период на договора от 41 %, както и че той и ГПР са ясно и разбираемо посочени, индивидуално уговорени са и не могат да бъдат преценени като неравноправни.

По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него няма основание да се включват дължимите възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси. Цитирана е практика на СЕС в посочения смисъл и е изложен подробен анализ за същността на закупените услуги и същността на ГПР, респ. какви разходи следва да бъдат включени в него. Също така се сочи, че дори да е налице неправилно посочване на ГПР, то същото не се равнява на липса на такова и не следва да води до недействителност на целия договор за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по 2 делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 37/13.01.2026 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорнo и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. за сумата от 4000 лв., със съответните уговорени в него клаузи и параметри.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „*******“ ЕООД е отпуснало кредит на ищцата в размер на 4000 лв. за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 194,35 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,15 % и при ГЛП от 41,00 %. Съгласно договора ищцата следва да заплати възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размери съответно на 1000 лв. и 1840 лв., разпределени също на 36 месечни вноски по 78,89 лв., като по този начин общата сума по договора е определена на 9836,80 лв., а общият размер на месечната вноска по кредита е станал 273,24 лв.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че „*******“ ЕООД е предоставило на ищцата кредит в размер на 4000 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит. Вещото лице е установило още, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от общо 7182,98 лв. за периода от 20.08.2021 г. до 11.04.2025 г. С тази сума са погасени главница от 1772,80 лв., договорна лихва от 2364,51 лв., лихва за забава от 1260,34 лв., такси по тарифа от 40 лв. и за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси – 1735,33 лв. (таблица № 15 от заключението ). Остатъкът за погасяване към ответното дружество възлиза на общата сума от 3954,16 лв., която включва 2227,20 лв. неплатена главница, 622,29 лв. неплатена възнаградителна лихва, 1104,67 лв. неплатено възнаграждение за услуги Фаст и Флекси и 439,65 лв. неплатена лихва за забава за периода 12.04.2025 г. до 03.02.2026 г. (таблица № 16 от заключението).

Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия кредит, като е взело предвид, че кредиторът е включил в него само главница и договорна лихва, с обща сума на вноските за периода на кредита от 36 месеца, като е получило ГПР от 49,39 %. Изчислило е също и какъв би бил ГПР по кредита, при включване в него и на дължимото възнаграждение за услугите Фаст и Флекси, като е установило, че действителният ГПР по процесния договор за кредит би бил всъщност 100,98 %., а не посочения в процесния договор – 49,15 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване на валидността на правоотношението между страните по процесния Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и 3 договорите върху неоткрити наследства. Ищцата се позовава на първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакувания договора за кредит, като твърди, че ГПР по кредита не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК и не отразява действителния, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – цената за допълнителни пакети от услуги „Фаст“ и „Флекси“, която по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да се плаща от ищцата периодично, с месечната погасителна вноска по кредита, прикрита под формата на „допълнителни услуги“, за да не фигурира в официално обявения ГПР по кредита от 49,15 %. Така размерът на ГПР на практика се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждения за закупени допълнителни пакети от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакети с необосновани предимства, събирани по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

В текста на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а съдът намира, че допълнителните услуги, които са посочени в процесния договор представляват действия по усвояване и управление на кредита. Услугата „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“.