Решение № 98 от 24.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000246 по описа за 2025 година

С Решение № 23/14.05.2025 г. по т. д. №5/2024 г. Ловешкият окръжен съдосъдил Гаранционен фонд - гр. София да заплати на А. М. А. от с. Глогово, общ. Тетевен, на осн. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на претенцията до ГФ – 09.10.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2023 г. около 02.35 часа на път І-4, км 10.800 (София – Варна), при което л. а. с рег. № ОВ 67****, марка “Фолксваген“, мод. „Голф“, собственост на И. Н. М. , управляван от С. А. В., при движение с несъобразена с пътя скорост (мокро пътно платно), релефа на местността, пътните знаци, в дясна за него крива навлиза в лентата за насрещното движение и се удря челно в т. а. марка „Мерцедес“, модел „Атего“, рег. № СВ 43****, управляван от С. К. С., завърта се, излиза от пътното платно и пропада в крайпътна канавка с предната част на автомобила, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и иска за мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023 г. – отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Осъдил Гаранционен фонд да заплати на А. М. А. на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 48.51 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на претенцията – 09.10.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на медицински изделия и консумативи, в резултата на същото ПТП, като иска до пълния претендиран размер на сумата от 4 017.02 лв., както и иска за мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023 г. отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Осъдил Гаранционен фонд да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК на по см. на ЛОС ДТ в размер на 850 лв. и разноски – 135 лв. за експертизи, а на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 3 ЗА на адв. В. И. И. - К., АК – Ловеч, сумата 3 600 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.

Осъдил А. М. А. да заплати на Гаранционен фонд на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 830 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Н. С. А..

Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 3 048.07 лв. до 10 017.02 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ищеца А. М. А. чрез пълномощника адв. В. К.. Оспорва извода на съда относно съпричиняването от страна на ищеца и неговия размер. Доказателствата по делото сочат, че към момента на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. При установената от автотехническата експертиза висока скорост на движение на автомобила, коланът не е могъл да изпълни своята функция и да предпази ищеца от многобройни наранявания. Изводът за съпричиняване на резултата от ищеца в размер на 50% поради знанието, че водачът е употребил алкохол, е направен въз основа на противоречиви доказателства и е силно разколебан. Оспорва и размера на приетото съпричиняване като завишен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете за разликата до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и до 1 0 017.02 лв. за имуществените вреди. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К. и лично от жалбоподателя.

В писмения си отговор ответникът Гаранционен фонд – гр. София чрез пълномощника адв. Ст. Н. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение. Преди образуване на исковото производство Гаранционен фонд е изплатил на ищеца обезщетение в общ размер на 31 960 лв., като е отчел съпричиняване в размер на 50 %. След постановяване на решението е изплатил присъдената с решението сума от още 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 48.51 лв. обезщетение за имуществени вреди. Така изплатеното общо обезщетение е справедливо и достатъчно с оглед установената фактическа обстановка. Ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан и се е качил като пътник в автомобил, управляван от водач, със знанието, че е употребил алкохол. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание становището се поддържа от 2 пълномощника адв. Ст. Н..

В писмения си отговор третото лице-помагач Н. С. А. чрез адв. Н. М. оспорва жалбата и я счита за неоснователна. По делото е доказано съпричиняване на резултата от страна на ищеца. При установеното чрез съдебна експертиза алкохолно опиване на водача, има видими и ясно проявени признаци. Пътниците в автомобила са могли да усетят от поведението на водача и от миризмата на алкохол, че същият е употребил алкохол. Неоснователни са твърденията на ищеца, че е бил с правилно поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с поставен колан, то към момента на удара с поведението си (изнесъл се е напред до седалката на шофьора) ищецът е елиминирал защитната му функция (коланът се е разпънал и е блокирал) и по този начин сам е допринесъл за настъпване на получените увреждания.

Въззивна жалба против решението в частта, с която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от третото лице-помагач Н. С. А. чрез адв. Н.

М.. Счита съдебния акт в тази част за постановен в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Обезщетението е прекомерно и не съответства на вида и степента на уврежданията. Допуснати са и процесуални нарушения.

Заключението на автотехническата експертиза в частта за поставения обезопасителен колан е оспорено от третото лице, тъй като при изготвянето му са ползвани свидетелски показания в досъдебното производство, но искането за допускане на повторна експертиза е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Съдът неправилно е анализирал съществени обстоятелства от значение за съпричиняването.

В случая поведението на пострадалия е рисково и е допринесло за увреждането в голям размер – 90%. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска, предвид изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лв. и доказаното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

С Решение № 6/03.02.3026 г. по т. д. № 5/2024 г., Окръжен съд – Ловеч е допълнил на осн. чл. 250 от ГПК Решение №23/14.05.2025 г. като осъдил Гаранционен фонд – гр. София на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КЗ да заплати на А. М. А. сумата в размер на 1 533.88 евро или левова равностойност 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията пред ГФ – 09.10.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на медицински изделия и консумативи, в резултат на процесното ПТП, като до пълния претендиран размер на сумата от 6 000 лв., както и иска за мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023 г., отхвърлил като неоснователен.

Осъдил Гаранционен фонд съобразно с уважената част от иска да заплати ДТ в полза на ОС – Ловеч, в размер на 61.36 евро (120 лв.).

3

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищецът А. М. А. е предявил против Гаранционен фонд обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 22.04.2023 г., ок. 02.35 ч. на път І-4, км 10.800 (София – Варна), причинено от водач на л. а. с рег. № ОВ 67****, марка “Фолксваген“, модел „Голф“, за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и на сумата от 10 017.02 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същия деликт, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането – 22.04.2023 г., до окончателното изплащане.

Съдът е уважил исковете до размер на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и до размер на 3 048.51 лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Решението е влязло в сила в частите, с които искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер на 3 048.51 лв. и е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 22.04.2023 г. – 08.10.2023 г.

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а въззивната жалба на третото лице – неоснователна.

Установено е следното от фактическа страна:

Механизмът на настъпване на произшествието се установява от съставения Констативен протокол от 22.04.2023 г. и от заключението на автотехническата експертиза, допусната пред първоинстанционния съд. Произшествието е настъпило на 22.04.2023 г., около 02:55 ч., на първокласен път 1-4. Лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № OB 67-****, с водач С. В., пътник на предна дясна седалка и пътник на задна лява седалка - ищецът А. М. А., се е движил в посока от гр. София към гр. Варна със скорост от 123 км/ч, а в обратна посока със скорост от 59.56 км/ч се е движел т. а.

„Мерцедес Атего“ с рег. № 43-****. В зоната на десен завой водачът на лекия автомобил е изгубил контрол над него поради движение с по-висока скорост, навлязъл е в насрещната пътна лента и се е ударил с предна лява част в предна лява част на товарния автомобил. Скоростта на лекия автомобил при удара е била 114.65 км/ч, а на товарния – 59.56 км/ч. След удара товарният автомобил е продължил да се движи напред, а лекият автомобил се е завъртял около вертикалната си ос обратно на 4 часовника и се е върнал назад, на метри спрямо мястото на удара.

Според вещото лице причина за произшествието е внезапното навлизане на лекия автомобил в насрещната лента за движение вследствие на загуба на напречна устойчивост поради движение със скорост, по-висока от критичната за завоя. От техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим с аварийно спиране и от двамата водачи. Водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП при движение със съобразена с пътните условия скорост, която да му позволи да следва пътната крива, оставайки в своята лента за движение и да се размине с насрещно движещия се товарен автомобил.

Лек автомобил „Фолксваген Голф“ е оборудван с обезопасителни колани за всички пет места. Предпазните колани са ефективни при удар на автомобила в неподвижно препятствие до скорост от около 50 км/ч. В случая ударът за лекия автомобил е бил челен ляв, пострадала е лявата страна до предна лява врата включително. В резултат на инерционните сили при удара телата са имали стремеж да се насочат напред и наляво по посока на ударния импулс.

В заключението си вещото лице е приело, че според данните по делото ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Автомобилът се е движел с висока скорост над 120 км/ч, а ударът е в значително по-тежко, по-високо и с по-голяма коравина МПС. Това е предопределило получаването на тежките травми на А., въпреки поставения колан. От механизма и посоката на ударния импулс тялото на ищеца е полетяло напред и наляво. Кръвта по гърба на предната облегалка и по лявата врата, както и на пода пред задно ляво място съгласно протокола за оглед, свидетелстват, че уврежданията са причинени там. Вещото лице допуска, че при бързото движение на автомобила ищецът е изнесъл тялото си напред, за да следи пътя, като е опънал колана и се е приближил до предната облегалка, задната лява врата и средната В-колона. При удара коланът е блокирал и не е изпълнил ефективно функцията си.