Решение № 4614 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4614 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100502264 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К. И. З. срещу Решение № 20004242 от 17.01.2022г., постановено по гр. д. № 5872/2021г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК с предмет недължимост на сумата от 2326,88 лева главница-цена на ТЕ за периода 15.02.2018-05.03.2021г. за имот в гр. София, ул. „*******“, ет. ******* аб. N. *******.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилност на решението поради процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и като противоречащо на добрите нрави.

Посочва, че не е ползвател на имота по смисъла на ЗС и ЗЕ, защото няма достъп до имота, който бил във владение на трето лице. Оспорва изводите на СРС, че е ирелевантно фактическото ползване върху имота. Посочва, че именно фактическия ползвател Д.П., срещу която жалбоподателя е предявил ревандикационен иск следва да отговаря за задълженията към ответника. Не било обсъдено представено копие на 1 невлязло в сила решение между ищеца и трето лице по иск по чл. 108 ЗС. Счита, че СРС придал осъдителен, а не конститутивен характер на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с което жалбоподателя се легитимира като собственик. Ищецът не бил въвеждан във владение на имота и не следвало да отговаря за задълженията.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а решението правилно.

По делото няма спор по фактите. Не се спори, че ищецът е бил собственик на имота по силата на Решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД влязло в сила на 15.02.2018г., както и че на 18.07.2018г се разпоредил с „голата собственост“ върху този имот, но си е запазил вещно право на ползване.

С посоченото и от СРС ТР2/2017г. на ОСГК на ВКС по задължителен начин е разяснено възникването на облигационно отношение по продажба на ТЕ за битови нужди и кои са страните по него.

Както е посочено и в ЗЕ това са собственикът или носителят на вещно право на ползване. Лице, което не е собственик или вещен ползвател може да бъде страна по облигационно отношение по продажба на ТЕ за чужд имот само със съгласие на собственика, респективно носителят на вещно право на ползване и кумулативно - ако сключи договор с топлопреносното дружество. Не е налице тази хипотеза в случая.

Ищецът бърка фактическата власт върху една вещ (осъществявана от трето лице) с вещното право на ползване. Когато едно лице ползва вещ (енергия) в чужд имот, като липсва основание за ползване както на имота, така и на енергията, отговорен спрямо доставчика на ТЕ е собственика или вещния ползвател, който от своя страна може да търси обезщетение за неоснователно обогатяване от лицето ползвало имота и енергията.

Предявения иск за собственост срещу трето лице няма никакво значение за конкретния спор, както и решението по него.

СРС не е придавал осъдителен характер на иска по чл. 19,ал. 3 ЗЗД. Приел е за установен факта, че ищецът е станал собственик на имота именно по силата на това решение.

СГС напълно споделя и останалите мотиви на СРС и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С оглед изложеното решението следва да се потвърди.

Само въззиваемото дружество има право на разноски, като претендира 200,00 2 лева юрисконсултско възнаграждение.

СГС намира, че следва да се определи 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, доколкото по делото няма никаква правна и фактическа сложност.

Водим от гореизложеното СГС, II-А

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20004242 от 17.01.2022г., постановено по гр. д. № 5872/2021г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК с предмет недължимост на сумата от 2326,88 лева главница-цена на ТЕ за периода 15.02.2018-05.03.2021г. за имот в гр. София, ул.

„*******“, ет. ******* аб. N. *******

ОСЪЖДА К. И. З. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА„Топлофикация София“ЕАД сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3