Решение № 5229 от 31.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5229 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20261100506424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П. ЕГН:

********** и Д. И. П., ЕГН: ********** тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р.И. П.а ЕГН: ********** чрез адв.В. В., като длъжници по изп.д. № 20267800400241 по описа на ЧСИ В.Л. с рег.№780, срещу постановление от 03.06.2026г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Изложено е, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Изложено е още, че поради факта, че длъжниците нямат навършени 18 години, още на 30.04.2026г. с молба по чл. 130 ал. 3 СК, същите са поискали разрешение от Софийски районен съд да заплатят доброволно присъдените срещу тях суми. Сочи се, че по молбата им за разрешение е образувано е ч.гр.д. № 11905/2026 на Софийски районен съд, по което все още няма произнасяне. Изложено е, че определения адвокатски хонорар на взискателя от 750 евро е прекомерен. сложност на делото. Твърди се, че формално вземанията са три, но практика се касае за зашита на един общ интерес, като извършените oт пълномощника на взискателя действия по делото се свеждат до една подадена молба за образуване на делото.

Молят да бъдат намаление приетите по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение от 750 евро на 102 евро, както и да се намали таксата по т. 26 от 1

Тарифата към ЗЧСИ до 797.62 евро.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ В.Л. с рег.№ 780 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, Софийски градски съд намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело №20267800400241 е образувано на 26. 05.2026г въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.05.2026 г от СГС на основание решение по т.д.№ 1880 от 2021 г. на СГС,VI-20 с-в по молба на ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ ООД срещу И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р.И. П.а, за заплащане на разноски в общ размер на 27 609.77 евро

С молбата за образуване на изпълнителното дело е представена фактура, съгласно който взискателят е заплатил на адв.К., адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро, като е отбелязано, че същото е за образуване и водене на изпълнително дело срещу И. И. П.. ЕГН: **********, А. И. П. ЕГН: ********** и Д. И. П., ЕГН:

**********.

До длъжниците по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 29.05.2026г. длъжниците са уведомени, че следва да заплатят и 750 евро разноски по изпълнителното за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и 853.53 евро – такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

На 29.05.2026г. длъжниците И. И. П.. ЕГН: **********, А. И. П. ЕГН:

********** и Д. И. П., ЕГН: ********** тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р.И. П.а ЕГН: ********** чрез адв.В. В., са депозирали възражение пред съдебния изпълнител по отношение приетото по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение, като са изложили, че желаят да платят доброволно, но очакват разрешение от съда по реда на чл.130 ал.3 СК по тяхна молба, депозирана чрез законния им представител до СРС. С обжалваното постановление от 03.06.2026г. съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

На 11.06.2026г. всеки от тримата непълнолетни длъжници е заплатил по сметка 2 на ЧСИ Любенова сумата от по 10 304.58 евро за погасяване на задължението по изпълнителното дело.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебният изпълнител, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба /при това по образец/ за образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ, както и по реда на чл.18 от ЗЧСИ е възложил правомощия на ЧСИ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Непълнолетните длъжниците са заявили желанието си да погасят вземането предмет на изпълнение доброволно, като са го погасили чрез превод на 11.06.2026г., веднага след получено от съда разрешение по реда на чл.130 ал.3 СК.

3

Същевременно, липсват данни по делото длъжниците да са станали причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства.

Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че възнаграждението за процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв. с равностойност в евро възлизаща на 102.26 евро.

Съдът намира, че останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано по искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния размер от 200 лв. или 102.26 евро.

Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сума на вземането по изпълнителен лист и 102.26 евро – адвокатско възнаграждение. При така възприето дължима такса по т. 26 от Тарифата възлиза на 2 392,86 евро - по 797.62 евро за всеки от длъжиците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 03.06.2026г. по изп. дело № 20267800400241 по описа на ЧСИ В.Л., per. № 780 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален приетия по изпълнението адвокатски хонорар, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД за адвокатско възнаграждение по изп.дело №20267800400241 по описа на ЧСИ В.Л. от 750 евро на 102,26 евро.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д.№ 20267800400241 на ЧСИ В.Л.,рег.№780от КЧСИ до общо 2 392,86 евро или по 797.62 евро за всеки от тримата длъжиците.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5