Определение № 505 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20248003902746 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Подадени са частни касационни жалби от Т. Ц. С. и от Р. Б. Б. срещу определение №2491 от 03.10.2024 г. по в.ч.гр.д. №2610/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №218 от 15.07.2024г. по т.д.

№118/2023г. на Врачански окръжен съд, с което е спряно производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по досъдебното наказателно производство, образувано по ДП №1139/2023г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца/ ДП №264/2023г. по описа на Районно управление – Козлодуй.

В частната касационна жалба на Т. Ц. С. се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че не са налице предпоставки за спиране на гражданското производство по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при липса на висящо наказателно производство, като в гражданското производство е напълно възможно установяване на противоправния характер на деянието и вината на дееца – делинквент. Изтъква, че разпоредбата на чл.477 ал.1 от КЗ не предвижда установяване на причинените вреди с присъда на наказателен съд, напротив съгласно чл.496 ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при представяне на констативен протокол за ПТП, каквото е извършено в настоящия случай.

Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационното обжалване касаторът Т. Ц. С. основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. В излоЖ.ето по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

1

1. He следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор, да констатира непосредствено в хода на производството по делото от събраните доказателства наличието на конкретни, съответно описани престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК?; 2. Не следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор, в хода на който е констатирал наличието на предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, да посочи конкретно и ясно от какво естество са констатираните престъпни обстоятелства и какво е тяхното значение за правилното решаване на този спор?; 3. Не следва ли, за да бъде спряно едно гражданско производство с основанието на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, да бъде констатирана пряка връзка на зависимост между елемент от фактическия състав на гражданското правоотношение, предмет на гражданското дело, и престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу страната по делото?; 4. Спирането на гражданското дело до приключване на досъдебното производство не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица? Поддържа, че по първите три от поставените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. №6790/2013г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 782 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. №7165/2013г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 683 от 19.11.2012 г. по ч.т.д. №692/2012г. на ВКС, І т.о.; Определение № 604 от 22.10.2012 г. по ч.т.д. №592/2012г. на ВКС, I т.о.; Определение № 566 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. №5301/2013г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 614 от 29.09.2015 г. по гр.д. №4512/2015г. на ВКС, IV г.о; Определение № 96 от 01.03.2016 г. по гр.д. №445/2016г. на ВКС, IV г.о. и др. За четвъртия въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение.

Частният касационен жалбоподател Р. Б. Б. също счита, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Поддържа, че правилото на чл.52 от ЗЗД изисква съобразяване с редица обстоятелства при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, сред които не фигурира дали деянието е съставомерно по НК и дали то поражда наказателна отговорност или съставлява само деликт, пораждащ единствено гражданска отговорност.

Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационното обжалване касаторът Р. Б. Б. основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В излоЖ.ето на основанията за допускане на касационно обжалване формулира следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство 2 в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2.

Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 5 от ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което е делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство? Поддържа, че по поставените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 274 от 13.06.2011 г. по ч.гр.д. № 270/2011 г. на ВКС, I г.о.;

Определение № 378 от 28.05.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, II т.о.;

Определение № 44 от 26.01.2010 г. по ч.гр.д. № 15/2010 г. на ВКС, II г. о.;

Определение 604 от 22.10.2012 г. по ч.т.д. 592/2012 г. на ВКС, I т.о;

Определение № 537 от 31.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2776/2018 г. на ВКС, IIІ г. о.;

Определение № 323 от 20.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2950/2013 г. на ВКС, IIІ г. о.;

Определение № 87 от 13.05.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 834/2022 г., I г.о., ГК.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, не е подал отговор на частните жалби.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.

3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че по делото се установява идентичност на описаното в исковата молба деяние като фактически състав и деянието, за което водачът Браян Андреев Христов е привлечен към отговорност в наказателното производство по ДП №1139/2023 г. на Окръжна прокуратура – Враца/ДП №264/2023 г. на Районно управление – Козлодуй. Разграничил е, че при образувано наказателно производство в съдебна фаза, гражданското дело следва да бъде спряно на основание чл.124, ал.1, т.4 от ГПК, а при образувано досъдебно производство – на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Поради това е приел, че изходът на спора по преките искове на Т. Ц. С. и Р. Б. Б. срещу застрахователя е обусловен от образуваното срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие досъдебно наказателно производство и е потвърдил Определение № 218 от 15.07.2024 г. по т.д. №118/2023 г. по описа на ОС – Враца, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК.

След преценка на доводите на страните, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Въведените от частните касационни жалбоподатели въпроси се явяват относими към предмета на спора, но по отношение на тях не са налице 3 допълнителните предпоставки за достъп до касация. Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор.

В определение

№323/20.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2950/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, е прието, че по аргумент на чл. 124, ал.5 от ГПК, гражданският съд няма правомощието да установява инцидентно, по повод на иска, факта на престъпление извън посочените хипотези. Когато те не са налице, но установяването на факта на престъплението е от значение за гражданския спор, производството се спира. На основание чл.300 от ГПК по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. С определение № 100 от 06.02.2018 г. по ч.т.д. № 202/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също е прието, че предвид императивната норма на чл. 300 от ГПК, изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по чл.

226, ал.1 от КЗ /отм./, като последното подлежи на спиране.

Съгласно разясненията в Решение №53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл.372 ал.2 от НПК/понастоящем отменен, съответно чл.413 от НПК от 2005г./ констатации, макар и те да не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния състав.

С оглед изложеното е формирана постоянна практика на ВКС (определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. №836/2021г. на І т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. №1303/2020г. на І т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. №468/2020г. на І т. о., определение №150/29.03.2021г. по ч. т. д. №461/2021г. на І т. о., определение №857/08.04.2024 г. по ч. т. д. №450/2024г., определение № 185/28.04.2022 г. по ч. т. д. №745/2022г. на ІІ т. о. и др.), в която е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното 4 производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ; С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза.Извън хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В актовете на ВКС е разяснено, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ.