Решение № 1442 от 06.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Плевен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430101442 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. С. Т. с ЕГН ********** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *** Заемодател, от една страна, и Р. С. Т., ЕГН ********** - Заемател, от друга, бил подписан Договор за паричен заем №***, по който страните постигнали съгласие Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 750лв.

Сочи се, че при сключване на договора било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като били дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица - поръчители, предоставяне на банкова гаранция или подписване на Договор за поръчителство с избрано от кредитодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

1

Без да бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят представил на ищеца като единствена възможност подписването на Договор за предоставяне на гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***. По договора било начислено възнаграждение в полза на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за предоставената гаранция.

Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения Договор за паричен заем и Договора за поръчителство, ищеца бил заплатил всички дължими суми.

Навеждат се доводи за недействителност на процесния Договор за кредит.

Излага се, че сумата за заплатена гаранция не била включена в ГПР. При включването й, той би надхвърлил многократно предвидения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Получаването на кредита при предлаганите условия предполагало предоставянето на обезпечение. То било предоставено от трето лице чрез сключване на Договор за поръчителство, за което било определено възнаграждение. Дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство било разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР.

Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включвал в ГПР, както и изобщо кои разходи били взети предвид при определянето му било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.

22 от ЗПК.

Поради това заемателят дължал връщане по договора само на получената сума за главница.

Навеждат се доводи за нищожност и на Договора за гаранция, сключен с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Излага се, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция не била гарантиране изпълнението на 2 задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следвало, следователно заобикалял нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и договора бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и Р. С.

Т. Договор за потребителски кредит ид. № *** да се признае за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД да заплати на Р. С. Т. сумата от 25 евро, която била недължимо платена по Договора за потребителски кредит.

Претендира се също така да се признае за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сключения между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** и Р. С. Т. Договор за предоставяне на гаранция от 26.05.2021г., както и да бъде осъден ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на Р. С.

Т. сумата от 25 евро, като недължимо платена по нищожен договор.

Ответниците ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК, с които ангажират становище за неоснователност на исковете.

С молба от 24.06.2026г. ищецът е изменил цената на осъдителните искови претенции, като намалява цената на иска, насочен срещу „Изи Асет Мениджмънт“ на 20,99 евро и увеличава цената на иска, насочен срещу „Файненшъл България“ ЕООД на 119,71 евро.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за паричен заем с номер *** че същия е бил сключен между ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и ищеца Р. С. Т., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от 750 лв., който е следвало да се върне на 24 погасителни вноски за период от 05.06.2021г. до 13.11.2021г. Видно е, че лихвеният процент е бил фиксиран за срока на договора и посочен в размер на 40.00 %, а годишният процент на разходите - в размер на 47.05 %.

3

Според обективираното в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от сключването му да представи на заемодателя конкретно определено в договора обезпечение: 1)две физически лица-поръчители, всяко от които да отговоря на условията в договора/служебна бележка за размера на получавано трудово възнаграждение, размер на осигурителен доход в размер на 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции; 2) банкова гаранция с бенефициер кредитора, за сумата по чл.2, т.7 със срок за валидност 30 дни, след крайния срок за плащане на задължението по потребителския договор; 3) одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно, че ищеца и ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, са сключили договор за предоставяне на поръчителство № *** представен в препис по делото, по силата на който вторият ответник се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и да отговаря солидарно с потребителя пред кредитодателя за всички задължения по процесния Договор за кредит от 26.05.2021г.

Видно е, че съгласно чл. 3, ал.1 от цитирания по-горе Договор за поръчителство, потребителят се е задължил да плати възнаграждение на гаранта в размер на 423,84лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 17,66 лв., за периода от 05.06.2021г. до 13.11.2021г. Вноските са уговорени като дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем.

Установява се от представената счетоводна справка от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че ищеца е заплатил на заемодателя по сключения Договор за паричен кредит освен сумата за главница, така също и договорна лихва в размер на 20,99 евро

От представената от „Файненшъл България“ ЕООД счетоводна справка се установява, ищеца е заплатил на този кредитор по сключения Договор за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 119,71 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

4

По исковете, насочени срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съдът намира за основателно релевираното възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в Договора формално е посочен процент на ГПР 47.05%, но от клаузите му не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностното измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Също така в договора за паричен заем е посочена една общо дължима сума от 824,16лв., но в нея не е включено допълнителното плащане от 423,84 лева, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на самия договор (потребителят се задължава в тридневен срок от сключването да предостави обезпечение), и които са били предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че този факт не е спорен между страните и заемодателят и дружеството-гарант са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.

След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да бъде включена в размера на ГПР( в този смисъл т.6 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело 0-337/23. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такИ., а са по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. При съобразяване на възнаграждението по договора за поръчителство при изчисляване на ГПР, същия безспорно би надхвърлил максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

5

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №*** сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При съобразяване на така установената недействителност, ищеца дължи по процесния договор единствено главницата в размер на 750лв. с равностойност 383,47 евро. Внесените от него суми, осчетоводени за погасяване на договорна лихва в размер на 20,99 евро, се явяват платени без основание и подлежат на връщане.

Ето защо, съдът намира, че и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан в претендирания размер след изменение на цената му и следва да бъде уважен като такъв.

По иска, насочен срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство *** изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.