Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 29.05.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1419/2025
Вид
Решение № 204
Подписан
29.05.2026
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. П., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101419 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 200 КТ.

Ищецът – И. П. Ч., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М. к.“ № 29, ЕГН **********, твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника (като негов работодател), заемайки длъжността „продавач-консултант“. Поддържа, че на 18.09.2024 г., около 17:00 ч., докато е бил на работа в търговски обект, стопанисван от ответника – в гр. П., ул. „М.“ № 22, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в притискането му от хладилна витрина. Изтъква, че по този повод е получил травматично увреждане – счупване на гръбначен прешлен, довело до болки и страдания. Смята, че адекватното обезщетение, което му се полага за понесените неимуществени вреди, е 85 000 лв. (43 459,81 евро). Иска визираната сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – „П. Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

„О. П.“ № 19, ЕИК ***, застъпва финална позиция, според която: ищецът е бил на мястото на инцидента след изтичане на работното време и без да са му възлагани служебни дейности в тази насока; същият е допринесъл за настъпването на злополуката, чрез лекомислени действия; липсват обективни данни за причинна връзка между трудовата злополука и сочените неимуществени вреди; размерът на търсеното обезщетение е прекомерно завишен. Настоява за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

1

Съдът приема следното:

1.) По съществото на делото:

1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от фактическо и правно естество, стоящи в основата на казуса, е нужно да се маркират о с н о в н и т е принципни специфики, свързани с основателността, респ. с неоснователността на исковата претенция.

1.1.1) Фактическият състав, пораждащ имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, по правило включва четири елемента: 1/ трудово правоотношение между ответника (като работодател) и ищеца (като работник или служител); 2/ настъпването на трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО; 3/ претърпяването на определени вреди от работника или служителя и 4/ пряка причинна връзка между тях и злополуката.

1.1.2.) Самата отговорност е обективна, тъй като пораждането й не е поставено в зависимост от проявата на виновно поведение на орган на работодателя или на друг негов работник или служител (по аргумент от чл. 200, ал. 2 КТ).

1.1.3.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154 ГПК), ищцовата страна е длъжна да установи гореочертаните изисквания за уважаване на иска, а ответникът – насрещните си възражения срещу него, включително за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се извлича чрез анализа на относимите доказателства и е следната:

1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени като ненуждаещи се от доказване признатите от страните факти, че:

- към 18.09.2024 г. те са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е имал качеството на работник, а ответникът – на работодател;

- злополуката, на която се основа ищцовата претенция, действително е настъпила и има характера на трудова такава.

1.2.2.) Към исковата молба е приложено и копие на трудов договор с № 032/24.10.2018 г., сключен между ищеца (като работник) и дружеството ответник (като работодател), който се отнася до изпълнението на длъжността „продавач-консултант“.

Договорът е бил със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, но няма спор, че той не е бил прекратяван.

1.2.3.) От материалите, съдържащи се в преписка № 20240100050 на ТП на НОИ – гр. Б., става ясно, че:

- Процесният инцидент е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, съгласно Разпореждане № 5104-01-50 от 26.09.2024 г., издадено от длъжностно лице при посочената институция.

2

- Установено е, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – при монтаж на хладилна витрина ищецът е бил затиснат под нея, поради изпускане на маслен крик, с който витрината е била повдигната.

- Ищецът и ответникът са били участници в административната процедура, завършила с издаването на цитираното разпореждане, получили са препис от него и никой от тях не го е обжалва по предвидения ред, при което то е влязло в законна сила.

1.2.4.) Към доказателствената съвкупност е приобщен и 1 бр. компактдиск, който е представен от РУ на МВР – гр. П., като записите на него са снети от охранителни камери в обекта, в който е станала злополука, а изземването им е станало в хода на полицейска проверка, стартирала по повод на същия случай. По отношение на обсъжданото веществено доказателство е проведен съдебен оглед, при който се констатира, че:

- В компактдиска са обективирани 2 бр. видеофайлове.

- На първия файл има видеозапис, обозначен като „Камера 3“, с дължина от 18:14 минути. В часовия диапазон от 16:59 ч. до 17:01 ч. се вижда в дясната част на записа съоръжение, приличащо на хладилна витрина. Под същото и в неговия обсег се забелязват две лица, както и трето лице, което подпира съоръжението с ръка в лявата му горна част спрямо гледането на записа, след което се забелязва как съоръжението се накланя напред леко и пада, а двете лица, които са под него, са в двата му края – ляв и десен.

- На втория файл има видеозапис, обозначен като „Камера 5“, с дължина 18:48 минути, на който се наблюдава същият случай, но от камера с друг ъгъл. В часовия диапазон от 16:59 ч. до 17:01 ч. се вижда в дъното на наблюдаваното помещение, в дясната му част, съоръжение, приличащо на хладилна витрина, а в обсега му отново се виждат двете лица, едното е под съоръжението и върши нещо, което не се вижда, а другото лице, което е в по-далечен план, подпира съоръжението с ръка. Лицето от първия запис, което е под витрината в левия й край, не се вижда на този запис. Впоследствие се вижда как съоръженото се накланя леко напред и пада, притискайки лицето, което е под него, в дясната му част.

1.2.5.) В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на трима свидетели – В. Ч.а (съпруга на ищеца), П. Т. (син на управителя на ответното дружество и служител в същото) и С. Т. (работник при дружеството ответник).

1.2.5.1.) В показанията на свидетелката В. Ч.а се сочи, че:

- Тя е научила за инцидента с ищеца в телефонен разговор с негов колега.

- Впоследствие самият ищец й е разказал, че управителят на ответното дружество му е наредил да помогне при монтирането на хладилната витрина, от която е бил затиснат, докато се е осъществявал монтажът й.

3

- След нараняването ищецът е бил приет за лечение в болницата в гр. П., докъдето е бил откаран от екип на Спешната медицинска помощ, но два дни по-късно е бил транспортиран с линейка към болнично заведение в гр. С., където е претърпял хирургическа интервенция.

- След като е бил изписан от софийската болница, ищецът е бил в дългосрочен отпуск по болест и е продължил лечението си вкъщи.

- За период от около три месеца след инцидента ищецът се е оплаквал от интензивни болки в гърба, имал е нужда от помощ в някои ежедневни дейности (придвижване и къпане), сънят му е бил неспокоен, наложила се е и консултация с невролог, както и прием на медикаменти против болка, безсъние и емоционален стрес.

- Понастоящем ищецът продължава да се оплаква от болки в областта на гърба, изпитва дискомфорт при сядане и изправяне от седнало и легнало положение, както и при вдигане на по-тежки предмети.

- До настъпването на трудовата злополука ищецът е бил в добро здравословно състояние, без хронични заболявания и без нуждата от продължителен прием на медикаменти.

1.2.5.2.) В разпита на свидетелите П. Т. и Сл. Т. се разказва, че:

- Знаят за инцидента, станал с ищеца и дал повод за делото, но не са го възприели лично, макар и двамата по това време да са били в търговския обект, в който злополуката се е случила.

- Управителят на ответното дружество е ангажирал друго лице (М. С.) за монтирането на хладилната витрина, с която е станал инцидентът, като е възложил и на част от работниците в дружеството, сред които е бил и ищецът, да помагат в тази връзка.

- Към 17:00 ч. на 18.09.2024 г. управителят на дружеството ответник е разпоредил на всички работници да приключат работа, включително и по монтирането на витрината.

- Скоро след това (около 17:05 ч.) от частта на помещението, в което се е намирала хладилната витрина, са се чули викове, при което ищецът е бил разположен в легнало положение на пода и се оплаквал от болки в гърба.

- Свидетелят Т. е видял ищеца за първи път след инцидента в края на месец септември или в началото на месец октомври 2024 г., когато последният е дошъл в офиса на ответното дружество, за да получи трудовото си възнаграждение, при което се е придвижвал „прегърбен“ и е казвал, че изпитва болки.

- Свидетелят Т. пък се е видял с ищеца след случая за първи път около месец по-късно, на улица в селото, в което двамата живеят, при което ищецът се е придвижвал бавно и е казал, че не се чувства добре, тъй като изпитвал много болки.

1.2.6.) С оглед данните, изяснени посредством доказателствените 4 материали, постъпили от ТП на НОИ – гр. Б. и от РУ на МВР – гр. П., показанията на свидетелите Т. и Т. не могат да бъде кредитирани по отношение на съобщеното от тях, че злополуката с ищеца е настъпила, след като дейностите по монтирането на хладилната витрина вече са били преустановени. Ответникът сам се е съгласил с констатациите, направени в тази насока в разпореждането, с което злополуката е била призната за трудова, щом като не е обжалвал този административен акт. От друга страна, обсъдените видеозаписи показват, че инцидентът е станал в 17:01 ч. на 18.09.2024 г., в което време работата по хладилната витрина не е била приключила, щом едно лице я е подпирало с ръка, а други две са били под нея. Самите записи са снети от камери за видеонаблюдение, поддържани от ответника, и по никакъв начин не са оспорени от него. В останалата част показанията и на тримата свидетели заслужават кредит на доверие, тъй като не съдържат никакви сериозни противоречия по релевантните факти и не се компрометират от останалите елементи на доказателствената маса. Това важи и за разпита на свидетелката Ч.а, независимо че тя е съпруга на ищеца. Показанията на лице, попадащо в предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и единствено близката родствена или семейна обвързаност със страната, посочила го за свидетел, не води до отричане на достоверността им (вж. Решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г., II г. о. на ВКС).

1.2.7.) Според представените с исковата молба 2 бр. медицински епикризи и 11 бр. болнични листове, по повод инцидента, за който се води сегашното дело, ищецът е бил на болнично лечение от 18.09.2024 г. до 24.09.2024 г., както и в състояние на временна неработоспособност – от 18.09.2024 г. до 10.07.2025 г.

1.2.8.) От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д. Сакелариев (със специалност „Ортопедия и травматология“), се изяснява, че:

- При процесния инцидент ищецът е получил счупване на втори лумбален прешлен – компресионна фрактура, без засягане на тазовите резервоари.

- В резултат на травматичната увреда засегнатият прешлен е деформиран (намалена е неговата височина) и съответно има нарушаване на анатомичната му цялост.

- Продължителността на болките и страданията в случай като разглеждания зависи от начина, по който се провежда лечението. При консервативно лечение се наблюдават значителни болки и страдания през първия месец, след което и до шестия месец те постепенно отшумяват. При оперативно лечение, включващо медицинската интервенция „вертебропластика“ (вкарване на костен цимент в тялото на счупения прешлен), болките и страданията би трябвало да изчезнат буквално на следващия ден.