Решение № 66 от 15.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Сливница, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20211890200647 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „...............“ ООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в с. Г.Ч., кв. „Промишлена зона“, общ. К., представлявано от управителя И.С. Г., чрез адв. А. от КАК, против наказателно постановление № 24 от 17.11.2021 г., издадено от кмета на Община Божурище, с което на основание чл.6, чл.47, ал.1 и чл.53 вр. чл.27, 83 и 3, ал.2 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 950 лв. за нарушение на чл. чл.44, ал.1, т.9 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Божурище.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление като са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и нарушения на материалния закон.

Посочено е, че жалбоподателите не е извършил твърдяното нарушение, тъй като всички отпадни води от производствената сграда на предприятието в с. Г., се отвеждат в специално изградена в имота септична яма, а не както е посочено в НП – във водопровод за алтернативно водоснабдяване на селото. Поддържа, че цялата канализационна система на предприятието е изградена въз основа на одобрени от община Божурище строителни книжа.

Заявява, че периодично дружеството ползва услугите на фирма, която изгребва отпадните води от септичната яма и ги извозва извън района на предприятието. Жалбоподателят твърди, че за намиращия се в близост до предприятието водопровод за алтернативно водоснабдяване на с. Г. са разбрали в деня на проверката, тъй като в техния имот неясно от къде е избила вода. Изтъква, че селото се снабдява с вода от друг водопровод, който е отдалечен от мястото на предприятието и към който дружеството със собствени средства е 1 изградило отклонение, за да снабди производствената си база с вода. Оспорва твърдението на наказващия орган, че е установено замърсяване на водопроводната мрежа с отпадни води, тъй като физико-химичният анализ на взетите при проверката проби е показал, че всички показатели на питейната вода са в норма. Освен това заявява, че за твърдяното нарушение, на 22.10.2021 г. е образувано ДП № 265/2021 г. по описа на РУ – гр. Сливница, което не е приключило, поради което издаденото НП е незаконосъобразно само на това основание.

При тези съображения молят обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. и поддържа жалбата, излага съображения за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и съответно до опорочаване на административнонаказателния процес. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

На 22.10.2021 г. около 13.00 ч. била извършена проверка от служители в отдел „ИДЕУС“ в община Божурище в обект производствена сграда на предприятие за биопродукти, разположено в ПИ с идентификатор ............., м.“С.п., с. Г., С. област, с административен адрес ул.“............., стопанисвано от „...............“ ООД. При проверката било установено, че канализацията на сградата е заустена в тръба ф 200, представляваща част от водопровод за алтернативно водоснабдяване на с. Г.. Констатацията е направена след като при подаване на вода под налягане по водопровода от „ВиК“ – дружеството се наблюдава преливане на дворната ревизионна шахта и наводняване на околното пространство.

Установено е, че е налице замърсяване на водопроводната мрежа с битови-фекални води, извеждани от производствената сграда. Били взети проби от водата за физико-химичен анализ. Във връзка с констатациите от проверката бил съставен констативен протокол № 0000065 от 22.10.2021 г. Същевременно проверяващите подали сигнал в РУ – гр. Сливница.

Въз основа на КП бил съставен АУАН № 27/08.11.2021 г. за това, че при извършената на 22.10.2021 г. около 13.00 ч. проверка от служители на община Божурище било установено, че във водопровод за алтернативно водоснабдяване на с. Г. в тръба ф 200 е заустена канализацията от производствената сграда на предприятие за биопродукти, разположено в ПИ с идентификатор ............., м.“С.п., с. Г., С. област, с административен адрес ул.“............., и е налице замърсяване на водопроводната мрежа с битови-фекални води, извеждани от производствената сграда, което е в разрез с издаденото разрешение за ползване. Прието е, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 44, ал.1, т.9 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Божурище.

АУАН е връчен на управителя на дружеството - жалбоподател на 08.11.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 24 от 17.11.2021 г. от 2 кмета на община Божурище, в което е възпроизведено направеното в АУАН описание на нарушението, за което на дружеството жалбоподател била намолежа имуществена санкция в размер на 950 лева.

Представени са резултати от физико-химичния анализ на взетите на 22.10.2021 г. и 25.10.2021 г. проби от водата, в които е отразено, че показателите за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели са в норма.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описанията в обжалваното НП тръбопровод представлява външен водопровод за алтернативно (допълнително) водоснабдяване на с. Г. при недостиг на вода през летният период. Свързан е с външния водопровод за водоснабдяване на гр. Божурище и черпателният резервоар на помпена станция с. Г.. С него се осигурява функционално единство между външните водопроводни мрежи на гр. Божурище и с. Г.. Водопроводът води своето начало от хранителен водопровод ф250 ПЕВП за гр. Божурище. Представлява сива ПВЦ тръба ф 200 мм. с външен диаметър 200 мм, вътрешен диаметър 185 мм и дебелина на стената 7,5мм. Първоначално водопроводът е проектиран и изграден като съоръжение тласкател на ПС - Г. за допълнително водоснабдяване на гр. Божурище. Поради несъответствие с проектните и действителните дебити (изворната вода) на сондажните кладенци това предназначение не се осъществява (променя се) поради недостиг на вода за с.

Г., поради увеличаване на лятното водопотребление. В тази връзка е променено предназначението му, като се използува сезонно през лятото за доставка на вода от HP Божурище за с. Г., т.е. функцията му в настоящия момент е „за допълнитерно, респ. алтернативно водоснабдяване на с. Г.”. Според вещото лице посредством него технически е възможно да се доведе питейна вода от ПС - Г. до водопроводната мрежа на гр. Божурище.

Това е било първоначалното му предназначение. По този начин е открито и наличното присъединяване на канала за отпадъчни води към него и са предприети съответните мерки за отстраняването на това присъединяване. Водопроводът е с низходящ наклон към мястото на присъединяването му с външният водопровод за гр. Божурище. След присъединяването на канала, отпадъчните води гравитачно са постъпили към мястото на свързване, и през шибърният спирателният кран ф 200 са просмукали (резорбирали) в питейната вода за гр.

Божурище, подавана от HP Божурище. Отразено е в заключението, че община Божурище не разполага с никаква документация съпътстваща строителството и въвеждането в експлоатация на този водопровод. Според вещото лице за около тридесет годишният периода от построяването на водопровода до м. август 2021 г., водопроводът е функционирал и е доказал своята експлоатационна годност. Това е достатъчно основание да се приеме хипотетично, че този тръбопровод е изграден съгласно нормите за проектиране на водоснабдителни системи, утвърдени със заповед № РД - 02 - 14 - 171 от 28.11.1986 г. и „Правилата за изпълнение и приемане на СМР за водоснабдителни системи от ПИПСМР Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване.” На настоящият етап след заустването на каналните води, водопровода не е годен за ползване.

Нарушената му цялост не е възстановена според нормативните изисквания.

3

Тази фактическа обстановка съдът възприе и въз основа на съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели М. Б. К., М. Г. З., Т. Я. Т., Юлияна А. М. и А. И. П., както и писмените доказателства, приети по делото, на които съдът дава вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена е в срока по чл. 59 , ал.2 ЗАНН от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая за констатираното нарушение е съставен констативен протокол при установяването му и след подадения сигнал от проверяващите е извършен оглед на местопроизшествие, с което действие по разследването е образувано досъдебно производство № 265/2021 г. по описа на РУ – Сливница, пр.пр. № 1210/2021 г. по описа на РП – гр. Сливница. При образуването на ДП, административнонаказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Въпреки липсата на резултат от образуваното наказателно производство, АНО е приел, че следва да санкционира жалбоподателя с издаването на атакуваното НП, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Доколото единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не, едва след произнасянето на прокурора за липсата на такова,

АНО би могъл да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

На второ място следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство, е престъпление, то е недопустимо да се носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателни и административнонаказателни норми (в този смисъл е ТР № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/78 г., ОСНК), освен ако в специален закон не е предвидено нещо различно. Това следва от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. Същият принцип е залегнал и в чл. 33 от ЗАНН, който предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а образуваното производство се прекратява (от административнонаказващия орган) и материалите се изпращат на прокурора. Тези законови положения са отражение на основния принцип в наказателното право "Non bis in idem" - "Не два пъти за едно и също нещо". Ето защо, издавайки атакуваното наказателно постановление, вместо да прекрати преписката, административнонаказващият орган е издал 4 незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Доколкото жалбоподателят своевременно е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, такива следва да му бъдат присъдени в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК и възприетите принципни положения в ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС, въззиваемата страна следва да заплати на държавата по сметка на РС – гр. Сливница разноските за възнаграждение на вещо лице по изслушаната СТЕ в размер на 500 лева.