Решение № 104 от 06.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Карлово, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101067 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание е по член 55, ал.1, пр.

І-во от ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК.

Ищецът Х. Д. К. с ЕГН **********, от гр. К., ул. „И.В.“ *** твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „М.К.“ АД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за заем *** № ******** от 29.08.2018г. за сумата от 1500 лева, разпределен на 18 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 105.21 лева, при фиксиран лихвен процент 30.94% и годишен процент на разходите от 49.80%. Общата сума за погасяване била в размер на 1893.78 лева.

В т.3 от договора заемополучателят се съгласил да полза и допълнителни услуги, представляващи финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключения договор за застраховка сключена с посредничеството на „М.К.“ АД, като същата била разпределена с броя на погасителните вноски, като всяка месечна вноска била оскъпена със 75 лева.

Общо месечната погасителна вноска ставала в размер на 180.21 лева.

Застрахователната полица за застраховка „защита“ била № ********, като същата покривала рискове: Пакет „С.Ж.“ С. и трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване. Застрахователната сума била в размер на 1500 лева, колкото бил размера на заема и покривала: а) застраховка защита пакет „П.Ж.“, изразяващи се в следното:

„М.К.“ АД, в качеството си на застрахователен посредник сключило застрахователна полица за застраховка „защита“, която покрила следните рискове: Пакет „П.Ж.“ - С.; трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване или злополука и „Хосхпитализация“ в следствие на заболяване или злополука, при определена застрахователна сума и 1 застрахователна премия.

Договор за заем *** № ******** от 29.08.2018г. бил недействителен.

В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не било изпълнено изискването на коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит бил недействителен.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.), свързани с кредита. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.

В договора не фигурирала информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК било санкционирано с недействителността му.

Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД, застраховка противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК.

Възнаграждението не се дължало на основание чл. 10а ЗПК. Касаело се за ,,услуги“, които са свързани с усвояване и управление на кредита.

Усвояването било действие по договаряне и получаване на парични средства, а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното задължение. От този вид били договорените в споразумението услуги. След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар. „допълнителни услуги“ не се дължало. Не се дължало и на основание чл. 10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не били разграничени, и като размер за всяка една от тях, и като действие.

Начисляването на възнаграждението за т.нар. „Пакет допълнителни 2 услуги“ по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, че ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, в противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразявал „общите разходи по кредита“. Те били детайлно регламентирани в §1, т.1 ДР на ЗПК и включвали освен всички такси, комисионни и други подобни, но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК допълвал, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги“ прикривало разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване било санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпореждала, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона са нищожни. В случая такива били налице.

Клаузата за начисляване на такса за застраховка „П.Ж.“ по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. В случая „М.К.“ АД, нямало качеството на застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, и не договаряло за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, чл. 164 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възниквали направо в патримониума на ЗК „У.“, Правото на „М.К.“ АД, като трето по договора за застраховка лице били ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. В договора нямало данни „М.К.“ АД да е обвързан към ЗК „У.“ АД застрахователен агент. В тази връзка договорът бил нищожен, т.к. Кодекса за застраховането забранявал изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.

По повод на горното, „М.К.“ АД не бил титуляр на вземане по договор за застраховка, и доколкото никой не можел да прехвърля права, които няма, то и ищецът нямал задължение да заплати сумите по договора за застраховка.

От изложеното до тук се установявало, че клаузата за допълнителни услуги и финансиране и клаузата за разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД застраховка, са нищожни на две групи основания – поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „М.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ****, представлявано от В.В. и Г.А. да заплати на Х. Д. К. с ЕГН **********, от гр.

К., ул. „И.В.“ ***

- сумата 20.00 (двадесет) лева, платена при липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за заем *** № ******** от 29.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване па исковата .молба в съда до окончателното й изплащане.

- сумата 50.00 (петдесет) лева, платена при липса на основание по клаузата за „застраховка“ по договор за заем *** М ******** от 29.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на 3 исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира за направените по делото разноски.

На основание чл.127, ад.4 ГПК сочи банкова сметка за плащане:

„У.К.Б.“ АД - IBAN ************.

Ответникът „М.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ****, представлявано от В.В. и Г.А. оспорва иска като неоснователен.

Неоснователно било твърдението на ищеца, че не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. В т.2 от Договор за заем ***** № *********/29.08.2018 г., ясно и напълно еднозначно било посочено, че лихвеният процент по договора е в размер на 30.94%. Също така ясно и еднозначно било посочено, че лихвения процент е фиксиран. Колкото до твърдението на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва била несъществуваща, понеже била нищожна, счита, че същото дори не се нуждаело от какъвто и да било коментар. Твърдението било голословно и крайно несериозно.

Неоснователно било и твърдението на ищеца, че в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора за заем не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, респективно общо дължимата сума по него. В т.2 от процесния договор за заем, ГПР било посочен ясно и е определен в размер на 49.80 %.

ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислявал по формула съгласно Приложение № 1, като се вземали предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. По процесния договор за паричен заем ГПР бил фиксиран в размер на 49.80 %, като съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 била посочена и общата сума за погасяване (плащане) по договора - в размер на 1893.78 лева. При изчисляване на ГПР, „М.К.“ АД вземало предвид следното допускане, уредено в т. 3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Това допускане било инкорпорирано в договора за заем и общите условия към него, като съгласно тях заемополучателят се задължил да изплаща точно и навременно предоставения заем, а заемодателят - да предостави възможност за усвояване на цялата договорена сума в уговорения за това срок. В същото време, в общите условия към договора за заем било посочено изрично и предвиденото допускане в случай на погасяване изцяло или отчасти на задълженията на заемополучателя, когато се предвиждало намаляване на общите разходи по заема по отношение на лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Следвало да се има предвид, че останалите допускания, посочения в т.3 от Приложение 1 не били отчетени, поради факта, че същите се явявали неотносими към процесния договор за заем.

Последният не съдържал клаузи, позволяващи кумулативното изменение на лихвения процент и на стойността или размера на разходите; не предоставял на потребителя различни възможности по отношение неговото усвояване, т.к. винаги се усвоявал изцяло при сключване на договора; не представлявал договор за заем по формата на овърдрафт или договор за кредит с 4 неопределен срок, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт; датата и размерът на вноската за погасяване на главницата били винаги фиксирани и изложени в погасителния план, неразделна част към договора, посочена била изричната дата, на която е сключен договорът, предвиден бил общият размер на кредита и пр. Посочването на цитираните допускания в договора за заем или общите условия към него, при условие, че не са приложими, се явявало излишно и единствено би довело до объркване на потребителя, вместо до това да му предостави пълна и адекватна информация.