Решение № 4568 от 11.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7549/2025
- Вид
- Решение № 4568
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4568 гр. С., 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100507549 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от М. Х. М., С. Б. М. и С. Б. М., последните двама чрез процесуален представител М. М. жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 860 на Камарата на ЧСИ – В.М., изразяващи се в отказа на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително дело 2911/24 г. В жалбата са наведени твърдения, че по гр.д. 1116/2019 г. на СРС, 143 състав били издадени два изпълнителни листа, единият за вземането за главница и мораторна лихва, а втория за разноските в съдебното производство /заповедно и исково/. Твърди се, че на 28.02.2024 г. с две платежни нареждания М. М. превела последователно сумите от 1 141, 11 лв. съответно 488, 00 лв. в полза на взискателя „Топлофикация С.“ ЕАД, с което погасила задълженията по изпълнителните листи. Въпреки извършеното плащане, ЧСИ отказал да прекрати образуваното изпълнително производство, а били наложени запори върху банковите й сметки и личната й пенсия. Предвид което се иска от съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, както и действията на ЧСИ по отношение наложените запори върху банковите й сметки и лична пенсия.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя в изпълнителното производство – „Топлофикация С.“ ЕАД, в което са заявени съображения за неоснователност на жалбата. Признава се изрично факта на двете извършени плащания в посочения от жалбоподателите размер. Посочено е, че по повод изпълнителния лист, обективиращ вземането за главница и мораторна лихва е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ – Н.М., по което са постъпили 1 сумите по двете платежни нареждания и същите са послужили за погасяване на разноските по изпълнителното дело вкл. авансовите такси, погасена е начислената законна лихва, както и част от главницата / с първото платежно/. Сумата, преведена с второто платежно нареждане послужила за погасяване на остатъка от дължимата главница и част от съдебните разноски в заповедното производство като останали дължими 5, 82 лв. – остатък от разноските в заповедното и 66, 66 лв. – разноски в исковото производство по отношение длъжника М. М., а по отношение на другите двама длъжници не било постъпило плащане, поради което дружеството се снабдило с втория изпълнителен лист за разноски, с който е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ - Матова.
Депозирани са и мотиви на ЧСИ на основание чл. 436 ал.3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 28.08.2024 г. и депозиран с нея изпълнителен лист, издаден от СРС на основание чл. 404 от ГПК. В молбата е посочено, че дължимата сума за разноски по изпълнителния лист възлиза на 66, 66 лв. за М. М., а по отношение длъжниците С. М. и С. М. посочените суми в листа са изцяло дължими / по 64, 76 лв. всеки един от двамата/, както и прападащата им се част от присъдената сума за разноски пред въззивния съд – по 1/6 от 100 лв.
С разпореждане от 28.08.2024 г., ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до настоящите жалбоподатели.
Изпратени са запорни съобщения до търговски банки, работодателя на длъжника С. М. и НОИ – ТД – С. град за запор върху пенсията на длъжника М. М..
С писмо от 17.10.2024 г. НОИ – ТД – С. град е посочило, че с оглед нормата на чл. 446 ал.1 от ГПК за периода 01.11.2024 г. – 30.04.2025 г. ще удържа от пенсията на М. М. сума от 77, 74 лв. месечно, а за месец 05.2025 г. – сума в размер на 41, 08 лв. като от месец 06.2025 г. ще вдигне запора. С последващо писмо от 05.12.2024 г. НОИ е уведомил ЧСИ, че размерът на получаваната от М. М. пенсия е под размера на минималната работна заплата, поради което спира удръжката от същата като същата ще се възобнови при промяна на размера на пенсията.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, редовна е по форма, съдържание, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал.3 от ГПК и следва да се разгледа по същество като процесуално допустима.
Нормата на чл. 435 ал. 2 т.6 от ГПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство правната възможност да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството или да приключи изпълнението.
В нормата на чл. 433 ал.1 от ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при 2 които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Заявените твърдения в жалбата не попадат в приложното поле на нито една от тези хипотези / 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 и чл. 440 от ГПК; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка/.
Твърденията, изложени в жалбата попадат в приложното поле на чл. 433 ал.2 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Видно от доказателствата, ангажирани в рамките на изпълнителното производство, същото е образувано въз основа на изпълнителен лист за събиране на сторени съдебни разноски.
Данни, същите да са заплатени респ. да са заплатени разноските по изпълнението, по делото липсват.
Взискателят не оспорва факта на извършено плащане от страна на длъжника М. М. чрез две преводни нареждания за сочените от същата суми, но същите са послужили за погасяване на задълженията за главница и мораторна лихва, за които е образувано предходно изпълнително производство пред ЧСИ – Н.М. и с друг изпълнителен лист, обективиращ същите. Настоящият съдебен състав не може да възприеме извършените аритметични пресмятания на дълга, заявени в жалбата по повод твърденията за пълно погасяване на задълженията. Видно от изпълнителния лист, обективиращ вземанията за главница и мораторна лихва / по делото пред ЧСИ – М./ върху вземането за главница се дължи законна лихва за периода от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането. Размерът й подлежи на установяване от ЧСИ. Това задължение обаче жалбоподателите не са взели предвид при извършеното от тях аритметично пресмятане, поради което твърденията за пълно погасяване на задълженията им не намират обективна подкрепа в данните по делото. При наличие на непогасени задължения, обективирани в изпълнителен титул липсва основание за ЧСИ да приключи изпълнението.
3
При висящо изпълнително производство, налагането на запор върху банкови сметки и вземания за пенсия е допустим принудителен способ. Вън от заявеното искане за вдигане на същите, в жалбата не са наведени други твърдения. Само за пълнота на мотивите и въпреки липсата на заявени твърдения, видно от двете поредни писма на НОИ, цитирани по-горе в рамките на настоящото решение, запорът върху личната пенсия на жалбоподателката М. М. е съобразен с императивната разпоредба на чл. 446 ал.1 от ГПК, установяващ размера на несеквестируемо имущество.
По изложените съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ – В.М., с рег. № 860 и район на действие - СГС, по изп.дело 2911/2024 г., изразяващи се в отказ да приключи изпълнението по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4