Определение № 5334 от 06.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5334 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149300 по описа за 2025 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Г. И. М. е предявила срещу „Сити Кеш“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № /номер//19.07.2019 г., поради противоречие с разпоредбите на закона, алтернативно поради неговото заобикаляне, и на последно място - като накърняващ добрите нрави. В условие на евентуалност, ищцата претендира прогласяване на нищожността на отделни клаузи от горния договор, както следва: клаузата в т. 3.7, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,05%, както и клаузата в т. 6.2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 985,78 лв. при непредоставяне на обезпечения – поръчител или банкова гаранция.

Ищцата твърди, че на 19.07.2019 г. между нея, в качеството й на потребител, и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № /номер/, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата парична сума в размер на 900 лв., която ищцата е следвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва на общо 10 вноски, от които 3 вноски по 30,04 лв. и 7 вноски по 146,30 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,64%. Поддържа, че в т. 6.1 договора се е съдържало задължение за осигуряване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция, отговарящи на специфични критерии), което е следвало да бъде изпълнено в срок от три дни от усвояването на 1 сумата, като при неизпълнението му, в т. 6.2 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка в размер от 985,78 лв., възникваща в тежест на ищцата за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Излага, че горната неустойка е начислявана автоматично и е била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план. Сочи, че общата сума за връщане по договора е определена на 1114,22 лв., без неустойка и 2100 лв. при включена неустойка. Излага подробни доводи за недействителност на договора с твърдения, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин за потребителя, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че в договора е записан ГПР от 47,64%, но не са изложени допусканията, използвани за неговото изчисляване съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Подчертава се също, че ГПР не включва всички разходи, известни на кредитора към момента на сключване, което води до неяснота относно реалното „оскъпяване“ на кредита. Излага довод, че в документа липсва конкретно записан лихвен процент на ден, което се определя като самостоятелно основание за пълна недействителност. Сочи се, че кредиторът не е информирал потребителя съгласно чл. 11 от ЗПК относно условията за заплащане на месечната вноска и разпределението й между главница и лихва. По отношение клаузата за възнаградителна лихва ищцата поддържа, че лихвата от 40,05% значително надвишава (над 4 пъти) законната лихва за периода и трикратния размер на законната лихва, който съдебната практика приема за предел на допустимостта. Подчертава, че лихвата не е била индивидуално договорена, а е наложена от икономически по-силната страна.Намира клаузата за неустойка за нищожна, тъй като последната създава значително неравновесие между страните по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката (почти 110% от главницата) е необосновано висок и цели неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че чрез неустойката се заобикаля ограничението на чл. 33, ал. 1 от ЗПК относно обезщетението при забава и се въвежда „скрита такса“ за отпускане на кредита, което е забранено. Намира уговореният тридневен срок за представяне на банкова гаранция или поръчител за абсурден и целящ автоматично настъпване на санкцията. Излага довод, че ответникът е нарушил чл. 16 ЗПК, като не е извършил задължителна предварителна оценка на платежоспособността на ищцата. В заключение посочва, че кредиторът е действал изцяло недобросъвестно, предлагайки договор, който не би сключил без наличието на тези нищожни клаузи, които прехвърлят целия риск върху потребителя.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва исковете изцяло като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен при стриктно спазване на ЗПК и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Поддържа, че на ищцата е изпратен Стандартен европейски 2 формуляр (СЕФ) на електронната й поща и тя е имала достъп до Общите условия при кандидатстването. Като доказателство прилага лог файл, който проследява хронологично действията на ищцата и доказва, че тя сама е избрала параметрите на кредита. Подчертава също, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД евентуалната нищожност на отделна клауза (като тази за неустойка) не влече недействителност на целия договор, тъй като той може да се прилага и без нея, което представлява принципа на частичната недействителност.

Посочва, че ГПР по договора е 47,64%, което е под нормативно определения лимит от 50% (петкратния размер на законната лихва) към датата на сключване. С позоваване на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, твърди, че разходите, дължими поради неспазване на задължение (като неустойката за липса на обезпечение), не следва да се включват в ГПР, доколкото към момента на сключване на договора не е ясно дали ще възникне основание за плащане на неустойка, и следователно тя не може да бъде част от цената на кредита. Относно възнаградителната лихва от 40,05% ответникът посочва, че лихвата е част от основния предмет на договора и е съставена на ясен език, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Смята и, че няма законов предел от „трикратен размер на законната лихва“, както и че моралните принципи се преценяват за всеки конкретен случай. Уточнява също, че лихвата е фиксирана и константна, поради което не е необходимо изрично посочване на „лихвен процент на ден“. По отношение клаузата за неустойка от 985,78 лв. посочва, че последната е предвидена като санкция за неизпълнение на акцесорното задължение на заемателя да предостави обезпечение (поръчител или банкова гаранция). Твърди, че в погасителния план ясно са разграничени вноските със и без включена неустойка, за да бъде потребителят напълно информиран за икономическите последици при всяко развитие на отношенията. Изтъква също, че ищцата е имала 14-дневен срок за отказ от договора без обезщетения или такси, но не се е възползвала от него.

Твърди, че е извършил оценка на кредитоспособността при отправяне на искането за кредит, но дори и да липсва такава проверка, законът предвижда само административнонаказателна отговорност, но не и нищожност на договора. Поддържа, че ищцата е сключила общо три договора за идентични продукти при същите условия, от което извлича индикация за недобросъвестност на ищцовата страна, както и че последната е била напълно наясно с условията и икономическите последици, което изключва твърденията за липса на информация или неравноправност. В заключение посочва, че ищцата действа недобросъвестно (в нарушение на чл. 12 ЗЗД), като цели да ползва средствата, а след това да заведе максимален брой искове, за да се обогати неоснователно, черпейки права от собственото си неправомерно поведение.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби, заобикаля последните или накърнява добрите нрави.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 19.07.2019 г. между ищцата, в качеството й на потребител, и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № /номер/, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата парична сума в размер на 900 лв., която ищцата е следвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва на общо 10 вноски, от които 3 вноски по 30,04 лв. и 7 вноски по 146,30 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,64%.

В т. 6.1 от горния договор се е съдържало задължение за осигуряване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция, отговарящи на специфични критерии), което е следвало да бъде изпълнено в срок от три дни от усвояването на сумата

В т. 6.2 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка в размер от 985,78 лв., възникваща в тежест на ищцата за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в т. 6.1 от горния договор.

Посочената неустойка е начислявана автоматично и е била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план.

Договорената обща сума за връщане по договора е била определена в размер от 1114,22 лв., без неустойка и 2100 лв. с включена неустойка.

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 4

23.02.2026 г. от 11:15 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Връчването на страните, да се извърши и на посочените електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5