Решение № 203 от 29.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от С. Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20235001000065 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 378 и чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 385 от 23.11.2022 г. по т.д. 20215300900962 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив Б. М. е осъден да заплати на Г.ф., със седалище и адрес: град С., ул. ”Г.И.” № 2, представляван от М.К. и С.С., със съдебен адрес: град П., бул. Ш.с.” № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез адвокат С.

Ф. М., вписан в Адвокатска колегия - П., сумата от 53990,15-петдесет и три хиляди деветстотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки, ведно със законна лихва от датата внасяне на исковата молба в съда - 31.12.2021 г., до окончателното й плащане, представляваща възстановено от Фонда на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с разходите по неговото определяне, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, Л., на кръстовището между А.Г. и К.Р., причинено виновно от страна на Б. П. М. при управление на лек автомобил 1

„М.“ 626 с рег.№ ......, без за последния да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и да заплати сумата 5009,61-пет хиляди и девет лева и шестдесет и една стотинки деловодни разноски за производството по делото.

Против така постановеното Решение на ПОС е постъпила въззивна жалба с вх. № 33327/14.12.2022 г. от адвокат Н. С. К., вписана в Адвокатска колегия – П. в качеството й на особен представител на Б. П. М. с ЕГН – ********** от село Б., област П., ул. “25-та“ № 2. Изразено е становище, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита се, че ПОС не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка и съвкупност, както и че е налице несъответствие между установената непротиворечиво фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ,т. 1 от КЗ (отм.).

Твърди се, че няма никакви доказателства М. да има вина за станалото ПТП на 23.08.2013 г., че е налице извършено от него нарушение на правилата за движение, от което да са били причинени вреди. Неправилно съдът е интерпретирал в мотивите на решението си декларация на М., като според жалбоподателя в нея не се съдържало признание на неизгодни за него факти и обстоятелства. Участието на жалбоподателя в инцидента не води до автоматичен извод за негова виновност. Фактът че НББАЗ е заплатило застрахователно обезщетение не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата. Основателността на регресната претенция винаги предполага съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение за възстановяване на вреди. Счита, че в полза на ищеца не е възникнало правото на регресна претенция. Твърди се, че НББАЗ е изплатило обезщетения за имуществени и неимуществени вреди без никакви доказателства, а и не се е съобразило с желанието на жалбоподателя да отиде на съд, като е нарушено правото му на защита като оспори причината за инцидента и настъпилите вреди. Следва след като НББАЗ, респ.

ГФ е заплатило определени обезщетения без да изисква безспорни доказателства, то плащанията да бъдат изцяло за тяхна сметка, а не да се 2 товарят неоснователно българските граждани. Моли да бъде уважена жалбата, като се приеме същата за основателна и доказана, като се постанови решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Не се сочат доказателства, не се правят доказателствени искания.

Внесен е от Г.ф. с вх.№ 1310/16.01.2023 г. отговор на въззивната жалба .

Оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Ищецът е бил установил всички елементи от сложния фактически състав, от който произтичало претендираното право.

Установено е било противоправното поведение на ответника, изяснен е бил механизмът на ПТП. Цитира подробно ВЛ, което е обсъдило и декларацията на М.. Уточняват се приложимите норми. Позовава се на чл. 286, ал. 3 от КЗ (отм.), съгласно който компенсационният орган няма право да прави преценка по същество, както и какви са фунциите и до какво се ограничава дейността му. Излага становище, че в настоящия случай не подлежат на изследване обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вината, противоправността.

Достатъчно е било само да се установи фактът на изплащане на обезщетение от компенсационният орган на Великобритания, отправяне на искане до ГФ за възстановяване на изплатените обезщетения, както и факта на възстановяване – плащане на обезщетенията от страна ГФ. На компенсиране подлежали и изплатените суми за външни услуги. НББАЗ, респ. ГФ нямали правомощията да правят преценка по същество (арг. от чл. 285, ал. 6 от КЗотм.) относно предпоставките и размера на обезщетенията. След като чуждият компенсационен орган е преценил предпоставките и размера и е изплатил обезщетение, то ГФ е бил длъжен да възстанови изплатеното.

Счита, че правилно ПОС е квалифицирал приетата по делото декларация, както и правилно е кредитирал неоспореното, обективно и компетентно заключение на ВЛ. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не сочи доказателства, няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятното за него осъдително 3 първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Пловдив е бил предявен регресен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 288, ал.

1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) от Г.ф. (ГФ) срещу български гражданин за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили вреди от пътнотранспортно произшествие, причинени от моторно превозно средство в чужбина без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с приложим българският закон, действал към момента на пораждане на регресното право. Съответно, моментът на пораждане на регресното право е настъпване на застрахователното събитие, като плащането на обезщетението определя изискуемостта на регресното притезание. Ищецът е твърдял, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между компенсационните органи и гаранционни фондове от 29.04.2002 г., сключено на основата на чл. 6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕС, е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) изплатеното от бюрото на Националното бюро на Великобритания обезщетение в общ размер 53990,15 лева, в т.ч. сумата 16261,14 лева - обезщетение за имуществени вреди, и сумата 37729,01 лева - обезщетение за неимуществени вреди. В уточняваща молба пояснява, че Националното бюро на Великобритания (Моtor Insurers Bureau) е изплатило на лицето К.О. - водач и собственик на повредения автомобил, обезщетение за неимуществени вреди в размер 5880 британски лири (паунда) и обезщетение за имуществени вреди (щети по автомобила) в размер 5095 паунда, а на лицето А.О. - пътник в същия автомобил, обезщетение за неимуществени вреди в размер 2125 паунда.

Изплатените от бюрото на Великобритания средства са били възстановени от българското НББАЗ, което от своя страна е претендирало възстановяването им от ищеца с три последователни претенции, по които са били образувани щета № .... и щета №...../2017 г. на ГФ. По тези щети е възстановена горепосочената сума от общо 53990.15 лева. Застрахователното събитие, довело до изплащане на тези обезщетения, настъпило на 26.08.2013 г. на 4 територията на Великобритания, Л., на кръстовището между пътищата А.Г. и К.Р., като се е твърдяло, че виновен за произшествието е ответникът, който управлявал лек автомобил „М.“ 626 с рег.№ ......, по път без предимство, като навлизайки в кръстовището е отнел предимството на британски автомобил „...“ с рег.№ ..., при което е настъпил удар между двата автомобила. В резултат от това са пострадали водачът К.О. и пътникът на задна лява седалка А.О., като са причинени щети и по самия автомобил, регистриран във Великобритания. Твърдяло се е, че управляваният от ответника автомобил с българска регистрация не е имал към датата на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което и обезщетенията са изплащани от компенсационните фондове. На ответника е била изпратена регресна покана, но плащане от негова страна не е постъпило.

Въз основа на изложените твърдения е било формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 53990.15 лева, представляваща изплатено от ГФ обезщетение, като общата сума се е претендирала със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Б. П. М., представляван от адв.Н. К. - особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, с който е оспорил иска - относно доказателствата за извършени плащания от НББАЗ към МIВ, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като описаното ПТП не е било станало по негова вина - не е налице извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, от което да са причинени вреди. Оспорил е ответникът да е получил сочената от ищеца регресна покана. Възразил е, че вземането на ГФ е погасено по давност. Възразил е и относно размера на изплатените обезщетения, като е оспорил същите да отговарят на причинените имуществени и неимуществени вреди.

Претендирал е за отхвърляне на иска.

В допълнителна искова молба ищецът е поддържал, че ответникът е отговорен за произшествието. Заявил е, че връчването на регресна покана е било от значение за обезщетението за забава, а такова се е претендирало едва от исковата молба, която се считала за покана за плащане. Оспорил е твърдението за изтекла погасителна давност за процесното вземане, като давността е петдошна и тече от датата на изплащане на застрахователното 5 обезщетение на увреденото лице. ГФ е извършил плащане на 27.02.2017 г. и към датата на исковата молба давността не е изтекла.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът е поддържал първоначалните си възражения.

Окръжният съд е намерил за установено от фактическа страна, че на 10.09.2013 г. са били подадени уведомления по формуляр до Бюро на автомобилните застрахователи на Великобритания (М IВ) от К.О. и А.О. за това, че са пострадали при произшествие на 26.08.2013 г. в 15,00 ч. на К.Р. в Л., Обединено кралство. Първият от оплакващите се е посочил във формуляра, че е шофирал лек автомобил „...“ с рег.№ ..., а втората - че е пътувала в същия автомобил. Посочили са като участник в произшествието Б.

М. (българин), управлявал лек автомобил с рег.№ ......, който според претенцията „изскочил от страничен път и се ударил в превозното средство“ на молителите. Посочено е във формулярите, че подателите им са претърпели „камшичен удар“ при инцидента. От справка от информационен център към ГФ се е установило, че последният сключен за лек автомобил с рег.№ ...... договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е бил от 28.10.2011 г. и е с период на покритие до 28.10.2012 г. За това, че автомобилът „М.“ 626 с посочения регистрационен номер не е бил застрахован, както и че същият е с обичайно домуване в Република България, британското бюро на автомобилите застрахователи (БАЗ) е било уведомено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) с писмо на л. 43 от делото. Установило се е, че по повод застрахователните претенции на горепосочените пострадали лица на 03.09.2014 г. ответникът е бил депозирал пред БАЗ на Великобритания декларация с превод на л. 81 и сл., в която е заявил, че е бил участник в пътен инцидент на 26.08.2013 г. в 18,00 ч. на кръстовището между К.Р. и А.Г., Е., Великобритания. Пътищата, формиращи въпросното кръстовище, са били стардартни с едно платно за движение във всяка посока; шофирал е сива „М.“ 626 с рег.№ ...... при хубаво и сухо време с добра видимост; на кръстовището ответникът е завивал наляво, като е приближавал маркировка за път без предимство; огледал се е, но не е видял приближаващи автомобили по пътя с предимство; започнал да пресича кръстовището, когато последвал удар с лек автомобил „ ...“ с рег.№ ...; последният автомобил се е движел по пътя с предимство; при удара се отворила въздушната възглавница на пътника в последния автомобил; от него 6 излезли водача и една жена; автомобилът на ответника имал повреди по предната броня и десния фар, който бил счупен, а автомобилът „...“ бил повреден в областта на лявата врата, която била вдлъбната навътре и надраскана. Установено било, че във връзка със заведената пред БАЗ претенция е бил изготвен доклад за щети по автомобила „...“ с рег.№ ... (л.97 и сл.), според който разходите за ремонт на този автомобил се свеждат до общата сума 5882,81 британски лири, като в доклада подробно са посочени увредените части и детайли по автомобила. От платежни документи (л.196 и сл.) се било установило, че БАЗ е изплатило на заявилите претенции пострадали лица и на собственика на увредения автомобил „...“ обезщетения в общ размер 19376,49 британски лири (л. 237), от които за имуществените вреди по автомобила - 4195 паунда, а останалите - като обезщетения за неимуществени вреди на двамата пострадали. Заплатени са още правни хонорари на пострадалите, такси и разноски в общ размер 10314,49 паунда.