Решение № 181 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204374 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Строй билдинг 13" ЕООД против НП №03-2300528/21.06.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 КТ.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган. Сочи се, че лицето Й. З. не е работник по трудово правоотношение с дружеството , а по силата на сключен граждански договор е полагал еднократно труд в обекта. Нарушени са и разпоредбите за определяне на размер на наказанието, като не се сочат мотиви защо същото е определено именно в този размер. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание се явява представляващ дружеството, който поддържа жалбата на заявените основания и пледира за присъждане на разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна се явява и на свой ред пледира за потвърждаване на наказателното постановление в цялост с присъждане на сторените разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2023 г. служители на ДИТ - Варна- св. М. и Н. И., извършили проверка на територията на обект- строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в гр.

Варна, кв. „Свети Никола", в който дейност извършвало дружеството „Строй Билдинг 13" 1

ЕООД.

В обекта проверяващите установили няколко лица да полагат труд, като извършвали кофражни дейности. Едно от лицата било Й. З..

Проверяващите попълнили констативен протокол, в който отразил данни, заявени му от лицата, полагащи труд в обекта.

В. Й. З. посочил, че работи от четири месеца на длъжност „общ работник", с работна седмица от пет дни, работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово възнаграждение от 780 лева месечно.

В долния десен ъгъл на протокола лицето С. Д., представляващ дружеството „Строй Билдинг 13“ ЕООД собственоръчно отразил, че всички лица сред които и З. работели към „Строй Билдинг 13“ ЕООД.

Изготвена била справка, видно от която с лицето от страна на дружеството не бил сключван трудов договор.

На 02.06.2023г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал в обекта до работа лицето В. Й. З. като „общ работник", при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По АНП не постъпили допълнително възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2300528/21.06.2023г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св.М., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства -констативни протоколи; справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.

Показанията на св. М. са такива на свидетел- очевидец на нарушението, като съдът не намери основания да не даде вяра на същите, още повече, че те са в унисон с останалите писмени данни съдържащи се по преписката. Видно от същите свидетелката е възприела пряко лицето да полага труд в обекта и е възприела обясненията на представляващия дружеството относно това чии работници са установените в обекта.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира от правна 2 страна следното:

Жалбата предмет на разглеждане в производството е подадена в съответните за това срокове, от процесуално легитимиран субект поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия; заявените данни от работещото лице и др.

В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

От събраните по делото доказателства - показанията на свид. М., който не са оспорени, от съдържанието на констативния протокол, отразяваща волята на лицето В. Й. З., по безспорен начин се установява, че в деня на проверката той е изпълнявал трудови функции на „общ работник“ в полза на възз. дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните (което обстоятелство е било декларирано и от управителя на дружеството върху констативния протокол).

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение в обекта работника е изпълнявал съответните на длъжността му трудови функции.

От друга страна видно от приложения констативен протокол в същия се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане.

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и лицето В. Й. З. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника изпълнявал е трудови функции в негова полза. Съдът намира, че обстоятелството, че лицето В. Й. З. е изпълнявало трудова функция в полза на възз. е установено по делото по 3 безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и лицето В. Й. З., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението- 26.05.2023г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество е било на ясно, че няма сключен трудов договор с работника, като въпреки това му е възложил трудови функции.

4

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице -глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на въз.дружество работодател –над минималния, предвиден от законодателя размер, като в действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на санкция в този размер.

В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокола за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение, като наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.

С оглед направено и от двете страни искане за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да уважи същото за всяка от страните съобразно уважената част от иска, като след съответните изчисления установи, че на наказаното дружество се дължи сумата от 300 лева (при принципно дължими при отмяна на издаденото НП 600 лева), а на наказващия орган сумата от 40 лева (при принципно дължими при пълно потвърждаване на издаденото НП 80 лева).