Решение № 301 от 09.12.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Шумен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20223600100071 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.5 ал.2 от ЗЛС.

В исковата си молба до съда, ищецът Х. А. Х. твърди ,че ответницата е негова дъщеря , която била завършила висше образование и работела в ШУ“Еп.К.Преславски“ от 1.09.2021г. От 1.02.2022г. била в неплатен отпуск по нейно желание. От 15 години употребява марихуана, от 10 години и амфетамини. В резултат на тази употреба се проявили психически и психиатрични проблеми, които с годините се задълбочили. Първите психически проблеми били констатирани през ноември 2015 год., изразяващи се в „чуване на разговори“, страх от преследване и подслушване в дома й. Било проведено лечение с Ronidal col. - 1 mg/ml, като сутрин 2 ml и вечер 2 ml, общо 4 ml на ден. Лечението продължило около 5 месеца, без нейно знание и съдействие от нейна страна, предвид отричане на наличие на всякакъв здравословен проблем и необходимост от провеждане на лечение. Вторият изявен психологически проблем настъпил през май 2016 г., след употреба на амфетамини, като дъщеря му изпаднала в психическо състояние изразяващо се в страх за живота, преследване, повръщане, безпокойство и напрежение, силни болки в главата, буквално заявявала, че мозъкът й гори. В този случай било проведено лечение с нейно знание изразяващо се в: Ronidal таблетки 2 mg сутрин и вечер 1 mg, общо 3 mg на ден.

Лечението продължило 3 месеца, след което останало само 2 mg сутрин за още 4 месеца с нейно знание, след което поради отказване да приема медикаменти, тайно без нейно знание 5 месеца е приемала по 2 mg сутрин до м. февруари 2017 год. Третата криза получила, след употреба на амфетамини през април 2017г., отново чувала гласове със заплаха за живота и, изпитвала страх и напрежение. На 20 юни 2017 г.. получила психоза /изразяваща се в силно чувство на страх за живота си и на близките си, от неизвестни хора/, постъпила в 1 психиатрична болница в гр. Шумен /филиал на ДПБ Царев Брод/ за първи път, където била лекувана с различни медикаменти. От 15. 07. 2017 състоянието на ответницата се влошило , засилват се безпокойството, страха, вътрешното напрежение и в следствие на това от 17.07. била назначена нова терапия, която протичала и в момента: Рисполукс /Rispoluks / с генерично наименование - Респиридон /Respiridon/ 2 mg таблетки, два пъти на ден 1-0-1;

Акинестат /Akinestat/ с генерично наименование /биперидинов хидрохлорид -biperidinov hydrohlorid/ 2 mg таблетки 1-1-1; Неуротоп /Neurotop petarg/ с генерично наименование /Карабамазепин - Carbamazepin/ 300 mg. -0,5 - 0 - 0,5. От 19.07.2017 год. допълнително в лечението бил включен и диазепан.

През 2018 год. тя била в комуна за зависимости „Жива“ гр. София на лечение 7 месеца. През 2019 год., след заявени от нея намерения да сложи край на живота си, била настанена принудително на лечение в ЦПЗ „ „Проф. Шипковенски“ гр. София. През този период работела в Министерство на земеделието и поради нейно неявяване на работа била освободена дни преди да изтече годишния изпитателен срок. На 16.07.2020 год. след получаване на психиатрична криза отново принудително със служители на БМП и Полиция била настанена в ДПБ - Царев Брод с решение на Шуменски Районен съд. Изписали я на 05.11.2020 год. с продължаващо лечение с дългодействащ инжекционен антипсихотик. От 01.09.2021 год. била назначена на работа в администрацията на ШУ „Еп. К. Преславски“ и от 01.02.2022 год. била в неплатен отпуск по нейно желание. От месец януари 2022г. ответницата се изнесла на квартира в гр.Шумен.Тя отново била изпаднала в психоза, поради категорично отричане на здравословния си проблем, спиране на лечението и отново вземане на наркотични вещества - амфетамини, които в действителност неутрализирали ефекта на лекарствата. Вземането на наркотици се потвърждавало от положителните резултати на направените тестове през последните шест месеца. В момента външният й вид и поведение изцяло съответствали на психично болен човек предвид: Наличие на неспокойство, вътрешно напрежение, била подозрителна и негативистична, говорела оживено като повтаряла едни и същи неща /“търся си работа, на интервю съм и имам много работа“/, отказвала през повечето време среща и комуникация с родителите си, криела местонахождението на квартирата си, случвало се е да бяга от родителите си при инцидентни срещи в град Шумен. Имала лош и немарлив външен вид. Често си говорела сама, усмихвала се безпричинно, плачела, не можела да спи на тъмно- винаги трябвало да е светнато в стаята, много често спяла на отворен прозорец дори и през зимата. В дамската си чанта носела постоянно нож или кухненска брадвичка или и двете. Тя отново била с шизофренноподобно разстройство и извършвала правни действия без да осъзнава настъпващите за нея правни последствия. През 2019 год. принудително я настанили на лечение в ЦПЗ „Проф. Шипковенски“ гр. София, поради намерения да сложи край на живота си, написани в нейни бележки, които прилагал към настоящия сигнал. В момента Г. била без доходи и не знаели как си погасява задълженията към наемодателя, битови и лични разходи. Ищецът разполагали с непроверена информация за изтеглен кредит от Банка или кредитна институция в размер на 13000 лева, което било необяснимо предвид липсата на постоянен договор и наличието на кредитни просрочия към банка ОББ, които ищецът 2 лично погасявал за минали периоди. Ответницата била диагностицирана с диагноза „параноидна шизофрения“, която била душевна болест по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството и представлявала болестно състояние - медицинският критерий. Тя не била способна да се грижи за своите работи, което съставлявало вторият (юридически) критерий, предвиден в чл. 5, aл. 1 от ЗЛС. Състоянието й засягало нейната дееспособност (способността лично да поема правни задължения) и това състояние било причинено от нейното заболяване. От изложеното било видно, че описаното състояние на дъщеря му не било с временен характер, напротив - продължавало години наред и се задълбочавало.

Тежестта на нейното състояние предопределяла поставянето й под ограничено запрещение в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за лицата и семейството.

Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да постави ответницата Г. Х. под ограничено запрещение.

В отговора си адв.К. П. в качеството му на процесуален представител на ответницата Г. Х. счита ,че предявения иск е допустим, основателен и следва да бъде уважен. В съдебно заседание поддържа това становище.

В съдебно заседание ответницата Г. Х. оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Прокурорът счита предявеният иск за основателен.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Видно от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане ищецът Х. А. Х. е баща на ответницата Г. Х. А. . Видно от представените по делото епикризи и амбулаторен лист актуалната диагноза поставена на ответницата е параноидна шизофрения , като от епикриза №195/от 2022г. издадена от ДПБ –Царев брод се установява ,че ответницата е постъпила на лечение в болницата с диагноза параноидна шизофрения на 6.04.2022г. и била изписана на 9.08.2022г.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. М. Х. , майка на ответницата се установява ,че Г. имала проблеми от 2015г-2016г. ,когато започнала промяна в поведението й. После получила няколко кризи ,изпитвала страх , чувала гласове , но ответницата отричала да има психични проблеми. Наложило се да бъде хоспитализирана ,но след изписването й от болница ответницата след два три месеца спирала лечението и не си пиела изписаните лекарства. Приемала наркотични вещества ,които неутрализирали действието на изписаните й лекарства, била неспокойна и неконтактна след изписването й от болницата. Тя теглела необмислено банкови кредити и не ги изплащала, като на три пъти теглела суми и от заложни къщи ,които баща й погасявал, защото ответницата нямала работа и доходи, но тя не осъзнавала ,че няма доходи с които да погасява изтеглените от нея кредити. Г. била постъпвала на лечение в болница четири пъти ,поради изпадането й в кризи. Без причина сама напускала работа. Имала халюцинации ,мисли за самоубийство, не спяла вечер ответницана не осъзнавала ,че има нужда от помощ . Изтеглените суми от 3 креидитите харчела неразумно и за вещи ,които в последствие липсвали .

С оглед непосредственото впечатление от здравословното състояние на ответницата ,същата бе разпитана в съдебно заседание. Ответницата отговаря адекватно на поставените й въпроси , но отговорите на някои от тях противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-прихиатрична експертиза ,възприето от съда и неоспорено от страните ,се установява ,че ответницата страда от „Параноидна шизофрения ,-пристъпно проградиентно протичане“ и има придружаващо заболяване - „Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Вредна употреба“. Води се на регистрационен учет към психитарични служби - Шумен от 2011 год. с Диагноза : код МКБ — 10 (Международна класификация на болестите - десета ревизия) F 20.0 Параноидна шизофрения. Наличието на психично заболяване : симптомокомплекс, попадащ в диагностичната категория на F 20.0 - код по Международната класификация на болестите, десета ревизия ( МКБ - 10), т.е. Параноидна шизофрения, в случая с чести психотични епизоди (т.е. пристъпно - проградиентно протичане на психозата) и съчетан с вредна употреба на психоактивни вещества, води - при обостряне на заболяването, до кумулативно - качествена промяна на социалното функциониране, т.е. болестно пречупено през налудните изживявания, възприемане и оценка на събития, потребности, мотивация, настъпва лесен преход към емоционална лабилност и отслабване на задръжките при намалени критични способности с мнителност към околните/близките, което улеснява болестно дезорганизирано поведение на ответницата. В този смисъл при обостряне на заболяването е напълно нарушена възможността на Г. Х. да възприема, анализира и оценява фактите и обстоятелствата от действителността и действията на другите лица и да определя и контролира собственото си поведение. Наличното заболяване - при обостряне психотичен пристъп на пристъпно проградиентно протичащата психоза, ( каквито са регистрирани и описани по представената към делото медицинска документация), води до трайно нарушено ниво на социално и семейно функциониране и не позвалява на лицето да полага пълноценни грижи за своето съществуване и да защитава своите интереси. Това нарушава трайно нивото на социално функциониране, което е невъзможно без дозирана помощ и контрол от страна на околните. Прогнозата на заболяването не е благоприятна по отношение на обратен оздравителен процес, касае се за ендогенно психично разстройство в тесен смисъл на думата, което по медицински критерии е с доживотен ход на протичане.

Параноидна шизофрения с пристъпно проградиентен ход на протичане предполага переодични обостряния, каквито са регистрирани до момента с епизоди на обърканост и дезориентация, епизоди на възбудно поведение , съчетани с подтикова дезорганизация и опасно поведение за (себе си и за околните). В тези периоди е нарушена възможността на ответницата да осмисля и разбира пълноцено значението на постъпките си и техните възможни последици, в контекста на сложните взаимотношения на обективната действителност. Към момента на освидетелстването на осветницата Г.Хр.А., не се отчита 4 видимо хронифициране на процеса и/или личностова промяна, същата декларира формална критичност към поведението си, заболяването и нуждата от лечение. В същото време изразени податливост на манипулации, с невъзможност за справяне със социалните изисквания, биха могли да се появят в рамките на всеки пореден пристъп на психичното заболяване. В заключение вещото лице сочи ,че може да се обобщи, че Г. Х. А., към момента на освидетелстване декларира критичност към заболяването и състоянието си, декларира, че провежда поддържаща терапия в домашно - амбулаторни условия, налудната симптоматика е медикаментозно заглушена и дезактуализирана - до степен да не влияе грубо на поведението, отсъства груба психо патологична интерпретация на обкръжението.