Решение № 75 от 27.08.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Костинброд, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200152 по описа за 2023 година за да произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на М. Б. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 85/24.04.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите гр. София, с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за горите й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.

257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола е опазване на горските територии.

Твърди се в жалбата, че НП е издадено при нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, че фактическите обстоятелства не съответстват на правната квалификация и санкциониращата норма, че нарушението е описано неясно и бланкетно.

Представлява се от упълномощен представител – адвокат Б. А., който поддържа жалбата, като изтъква аргументите от жалбата, както и че не е посочено какво количество дървен материал е открит на място, което да даде възможност за преценка на възможното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че в ЗГ няма текст за санкциониране за съставяне на документ с невярно съдържание.

Въззиваемата страна – РДГ София, се представлява в част от с.з. от юрк. Х., който оспорва жалбата. Иска потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е санкционирано с обжалваното 1

НП. Жалбата е подадена в законоустановения срок, след като НП е връчено на 02.05.2023 г.

/приложена е обратна разписка, в която е идентифицирано НП/ лично на жалбоподателя, а жалбата е заведена в регистратура на въззиваемата страна на 12.05.2013 г., тоест в законоустановения 14-дневен срок

По същество жалбата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление№ 85/24.04.2023 г., издадено от Заместник директор на РДГ София, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола е опазване на горските територии.

В НП е посочено, че се издава въз основа на АУАН със сериен № 85/2023 от 13.01.2023 г., съставен от В. Т. М. – главен горски инспектор при РДГ София.

Цитирания АУАН е съставен на посочената дата срещу жалбоподателя, за това че в качеството си на длъжностно лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е съставила протокол за освидетелстване на сечище № 0679223 от 30.12.2022 г., в който е отразила невярно съдържание, а именно, не е вписано че в сечището е водена сеч, както и че е налице дървесина.

Отбелязано е в АУАН, че нарушението е извършено на 30.12.2022 г., обозначено е място – РДГ София, ТП ДГК Г., гр. Г., пл. С. № 3, както е че е открито на 10.01.2023 г., като актосъставителя се е позовал на доказателствата, установени с констативен протокол № 012000/10.01.2023 г.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 9а, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола е опазване на горските територии.

В обжалваното НП са възпроизведени същите обстоятелства, като подробно са посочени и предходни действия по издаване на позволително за сеч, извършване на проверка с КП от 29.12.2022 г., като са изложени и мотиви за неоснователност на възражение на жалбоподателя, както са цитирани и други правни норми.

След преценка на доказателствата, установени в хода на съдебното следствие чрез разпит на свидетел и приобщените писмени доказателства съдът установи следното от фактическа страна.

Жалбоподателят е служител на ТП ДГС Г. – лесничей, в каквато насока са представени подписани от него длъжностна характеристика и трудов договор с допълнение.

Липсват доказателства за изрично оправомощаване по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ за жалбоподателя, който с висше образование и е изпълнявал и временно длъжността директор на ТП ДГС Г..

От страна на жалбоподателя е издадено позволително за сеч № 0697660 от 21.12.2022 г., отнасящо се до отдел 43ш в землището на с. Б., общ. Г., като сечта е санитарна.

2

Установени са в предходен момент заболявания по дърветата и са маркирани дървета за сеч, като има и предходно позволително за сеч, без да са известни причините, поради което не е била осъществена.

По издаденото от жалбоподателя позволително е определено, че сечта следва да ес извърши в периода 24-30.12.2022 г., като е посочен търговеца, който ще извърши сечта, наетия от него лесовъд, количеството очаквана дървесина, срока за извозване и останалите необходими реквизити по установената бланка за издаване на позволително за сеч.

На дата 29.12.2022 г. е съставен КП за проверка в отдела от страна на св. И. И. – лесничей при ТП ДГС Г., като е отразено, че в отдела няма сеч на немаркирани дървета, посочено е задоволително състояние, както и че отдела остава преходен за 2023 г. За пълнота на изложението относно този протокол може да се отбележи, че е видна поправка на датата, която първоначално е била вероятно 30-то число за дата от месеца.

С дата 30.12.2022 г. от страна на жалбоподателя е бил съставен въпросния протокол за освидетелстване на сечището, като протокола е изготвен по бланката, утвърдена със изрична заповед по реда на §37 от ЗГ – представена е заповедта, както и утвърдената бланка. В протокола за освидетелстване на сечището, съставен от жалбоподателя е отразено, че няма извършена сеч както по количество дървен материал, така и по площ, а така също е посочено задоволително състояние, и че отдела остава преходен за 2023 г. Протокола е подписан и от И. М. – лесничей на частна практика към фирмата, която е следвало да осъществи сечта по издаденото от жалбоподателя позволително. Практически е неизвестно дали е извършена проверка на място, след като св. М. посочва, че не посещавал отдела, а в самия протокол за освидетелстване е посочено, че се издава на основание констативния протокол, съставен от св. И. на 29.12.2022 г. Именно за този протокол и за отразените в него обстоятелства е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

След постъпил сигнал в РДГ с дата 03.01.2023 г. е разпоредена проверка в отдела, като тя е извършена на 10.01.2023 г., при което са участвали свидетеля В. М.

/актосъставител/, още трима служители на РДГ София, както и в присъствие на свидетеля И.

И. – лесничей в ТП ДГС Г.. По делото не са представени материали по подадения сигнал, който вероятно и бил придружен от снимков материал.

При тази проверка е установено, че в отдела е осъществена сеч, като едно от петната със заболяване по дърветата тази сеч е осъществена изцяло, както и че в голяма част от дървесината е поставена до граничния път, както и че има дървесина, нарязана на секции с дължина 1 м. В протокола е отразено, че установеното на място съответства на снимките, приложени към сигнала на 30.12.2022 г.

Съставен е протокол за извършената проверка, подписан от присъствалите лица, като на 13.01.2023 г., в присъствие на жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, като му е връчен препис.

Описаните факти съдът установи без противоречия от показанията на свидетелите М., И. и М., както и от приложените АУАН, НП, позволителни за сеч, протокол за 3 освидетелстване, протокол за проверка, констативен протокол, заповед с утвърдена бланка, трудови договори, длъжностна характеристика и др.

При тези факти съдът намира, че не е доказано извършване на нарушение от страна на жалбоподателя, след като остава неизвестно какво е било състоянието в отдела 43ш към дата 30.12.2022 г., когато е съставен протокола за освидетелстване по реда на чл. 109 от ЗГ.

Посочената разпоредба предвижда издаване на такъв протокол в конкретен срок след завършване на сечта – ал. 1, както и в края на календарната година, когато сечта не е приключила.

Принципно не би следвало съдържанието на протокола за освидетелстване от 30.12.2022 г. да се основава на установено с друг протокол за проверка, както е в случая, но това е без значение и касае надлежното изпълнение на задълженията на служителите издали позволителното и което са задължени съгласно посочената разпоредба от ЗГ да извършат освидетелстване след приключване на сечта, а съдържанието на този вид действие изисква лично установяване на отделните обстоятелства – осъществена сеч по вид и обем, извозване на добитата дървесина, както и почистването на отдела след сечта. В случая очевидно протокола за освидетелстване е съставен без посещение на отдела от жалбоподателя и св.

М., след като е отразено, че се издава на основание протокола за проверка от св. И. от дата 29.12.2022 г., което очевидно е нарушение, но е без съществено значение за настоящото произнасяне.

По делото е неизвестно съдържанието на сигнала, постъпил н РДГ на 03.01.2023 г., какво нарушение се твърди в сигнала, както и преди всичко състоянието на отдела към датата на съставяне на протокола за освидетелстване.

Ненадлежно доказателство е отразеното в протокола за проверка от 10.01.2023 г., че състоянието съответства на снимките от сигнала, като остава неизвестно и от коя дата са тези снимки – дали от датата на сигнала, който е идентифициран в НП с входящ номер от 03.01.2023 г. или от друга дата, като не са представени тези снимки по делото, а и не са посочени/приложени като доказателства при съставяне на АУАН и доклада на св. М..

Принципно, констатацията на това лице, че снимките съответстват с откритото при проверката от 10.01.2023 г. не е доказателство по смисъла на НПК, което надлежно да установява факти и не може да се приеме за достоверно и надлежно установяване какво е било състоянието в отдела към 30.12.2022 г., когато от жалбоподателя , поради което съдът приема за недоказано извършването на нарушение от страна на жалбоподателя, изразяващо се в отразяване на неверни обстоятелства. Принципно такова нарушение няма описано в ЗГ, но това може да представлява и престъпление, а и без съмнение представлява съставяне на протокол в отклонение на вътрешните правила за това, както и в него може да бъдат отразени грешни обстоятелства или да не бъдат отразени съществуващи такива, но принципната характеристика на този вид документи допуска невярно съдържание и това представлява основание за санкциониране по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ предвиждащ санкциониране на длъжностно лице, което издаде документ в нарушение на този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

4

В случая са налице допълнителни актове, с които на законово основание са определени съдържанието и вида на протокола за освидетелстване, в каквато насока е налице и нарушение на цитираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 9а от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии, създаваща задължение за лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното попълване и издаване, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Предвид изложеното обаче и извода за недоказаност на извършено нарушение от страна на жалбоподателя обжалваното НП следва да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят разноски в размер на сумата от 500 лева, като е неоснователно възражението за прекомерност.

Предвид изложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 85/24.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. София, с което на М. Б. Г., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите от Закона за горите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола е опазване на горските територии.