Решение № 674 от 21.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София , 19.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503070 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 05.03.2020г. по гр. дело № 6182/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав са отхвърлени предявените от А. Д. А. против Прокуратура на РБ осъдителни искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за имуществени вреди, изразяващи се в платена неустойка в размер на 35 000лв по предварителен договор за продажба на лек автомобил от 07.01.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 9488,38лв, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 08.09.2016г-09.05.2018г., като неоснователни.

Решението е обжалвано от ищеца А. Д. А. чрез пълномощник адв. Е. Г. с оплаквания за неправилност. Конкретно се поддържат доводи против изводите на съда, че ищецът следвало да уведоми прокуратурата за наличието на договор между него и трето лице, и че не е доказан деликтният състав на чл. 21, ал.2 ЗЗД, предвиждащ недобросъвестно поведение на трето лице за изпълнение на договора, каквито указания не били дадени в хода на процеса, нито била променена поставената правна квалификация на иска. Подробно се излагат обстоятелства относно наличието на предпоставки да се ангажира отговорността на прокуратурата за неправомерни действия на длъжностни лица по ръководството и надзора на разследващите органи /чл.196 НПК/ заради многократното удължаване на сроковете за приключване на досъдебното производство и задържането на автомобила, иззет като веществено доказателство и необоснованият отказ да се върне на собственика за период от 1

13 месеца след като всички процесуално-следствени действия са извършени. Изтъкват се още и съображения за наличието на вреди в посочения размер в пряка причинна връзка с неправомерните действия на длъжностните лица, и за неоснователност на възраженията на прокуратурата, че ищецът не се е позовал на чл.81 ЗЗД, а вместо това платил неустойка при това в прекомерен размер. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок не е постъпил отговор на въззиваемата страна –ответник ПРБ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Правилно с оглед на изложените в исковата молба правопораждащи спорното притезание факти / имуществени вреди настъпили в резултат от неправомерни действия на длъжностни лица под ръководството и надзора на ПРБ и в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС по висящо досъдебно производство образувано през 2015г. / предявените искове са квалифицирани по чл.2б ЗОДОВ. Предмет на разглеждане са искове с правна квалификация чл.2 б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД в размери от 35 000лв- главница и лихва от 9488,38лв за период 08.9.201609.05.2018г, имащи за предмет имуществени вреди под формата на търпени загуби, изразяващи се в плащане на неустойка в размер на 35 000 по предварителен договор от 07.05.2015г, настъпили в резултат на забавено разглеждане и решаване на досъдебно производство, по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил, предмет на договора и лихви за забавено изпълнение на парично задължение.

Допустимостта на исковете и тяхната материално правна квалификация е обусловена от наличието на образувано през 2015г наказателно производство- преди влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.98/11.12.2012г/ и с оглед на задължителната за съдилищата практика /обективирана в решение № 210/15.06.2015г. по гр.д. № 3053/2014г, III ГО ВКС/ отговорността на държавата за нарушение на правото по чл.6 § 1 ЕКЗПОС следва да се реализира по особените правила на ЗОДОВ против правосъдния орган – процесуален субституент на държавата, от действията, респ. бездействята на чиито длъжностни лица са произтекли вредите, в който случай при висящо наказателно производство допустимостта на иска не е обусловена от изчерпване на задължителната административна процедура по реда на глава трета „А“ от ЗСВ. Процесуалната легитимация на ищеца по иск с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ произтича от относимите за случая твърдения за настъпването на вреди от нарушаване на правото му по чл.6 ; 1 ЕКЗЧОС от неприключило наказателно производство, по което е иззета негова вещ като веществено доказателство и в резултат на посочени неправомерни действия е търпял имуществени вреди.

2

В срока за отговор ответникът ПРБ е заел становище за еноснователност на исковете, обосновано с доводите, че не са налице действия или бездействия, които да имат неправомерен характер и да са източник на вреди, и евентуално, че са налице основания за освобождаване или намаляване отговорността на прокуратурата, поради съпричиняване на ищеца /плащане на прекомерна по размер неустойка, въпреки възможността да иска намаляване и при обективната невъзможност за изпълнение, респ. отказ от сключване на договор при отложено изпълнение/, с които е причинил или способствал за твърдените вреди, изразяващи се в пасиви за имуществената му сфера.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените оплаквания и възражения на страните, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Настоящият съдебен състав приема, че фактическата обстановка е пълно изложена по делото и предвид липсата на въззивни оплаквания от насрещната по жалбата страна, следва да се приемат за безспорни правнорелевантните факти, имащи отношение към материалната легитимация на страните. В този смисъл напълно са изяснени от представените и приобщени писмени доказателства обстоятелствата относно образуваното на 07.01.2015г. досъдебно производство № 30/2015 г. по описа на РП-Плевен срещу неизвестен извършител, за това, че на 23/24.12.2014 г. в гр.Плевен, отнел противозаконно чуждо МПСл.а.м.“Фолксваген Фаетон“ с рег.№ *** от владението на собственика А. И. С., без негово съгласие с намерение да го ползва, и че на 07.01.2015 г. ищецът е представил за първоначална регистрация л.а. модел „Фолксваген Фаетон“ с № на рамата WWWZZZ3DZC8008011-внос от Германия, който на същата дата е бил иззет от ищеца като веществено доказателство в досъдебното производство. От изземването на автомобила на 07.01.2015г до връщането му на собственика на 04.02.2016г са изминали 13 месеца, като всички необходими процесуално –следствени действия /техническотрасологични експертизи/, изискващи огледи и обследване на автомобила са били извършени и практически в периода 12.05.2015г-19.01.2016г не е имало необходимост и съответно основание да се откаже връщането му с постановление от 18.06.2015г след заключителното мнение от 05.06.2015г. Междувременно от приложените писмени доказателства се установява, че срокът за разследването е многократно удължаван, и че след приключване на процесуално-следствените действия, имащи пряко отношение към иззетата вещ /към 06.2015г./ ищецът е предприел действия за връщане на вещта молби до разследващите органи /л.154 от приложеното ДП/. Към 31 август 2015 г. по досъдебното производство са били извършени множество следствени действия-разпитани свидетели, изготвени технически и съдебно стокова експертизи.

Във връзка с установените факти /против които не са направени възражения от въззиваемата страна/ правилно от правна страна е прието, че е нарушено правото на ищеца 3 на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и следователно е налице първият елемент от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ. Разследващите органи са длъжни да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл.203 ал.1 НПК, и осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в процесуалния закон срокове – чл.22 ал.2 НПК. При отпадане на необходимостта от оглед и техническо изследване на предмета, иззет като веществено доказателство и когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото задържане, а следва да постанови връщането му на осн. чл.111 ал.2 НПК. В случая е било извършено техническо обследване на вещта и е отпаднала необходимостта от задържането й, тъй като е изпълнила своето предназначение с оглед обезпечаването на валидни процесуални действия по събиране на доказателства. Поради това отказът за връщането постановен от наблюдаващия прокурор е бил необоснован и в нарушение на чл.111 ал.2 НПК – следователно е налице вреда за ищеца в причинна връзка с проявеното бездействие на ответника, продължило неоправдан период.

От представените пред първата инстанция писмени доказателства предварителен договор, сключен на 07.01.2015 г. между ищеца в качеството му на продавач и третото лице С. Б. в качеството му на купувач, се установява, че ищецът се е задължил да продаде и прехвърли чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на купувача л.а. марка „Фолксваген Фаетон“ за сумата от 80 000 лв., платима както следва: 8000 лв.-при подписване на договора и 72 000 лв. до 08.03.2015 г. Страните са договорили в случай, че продавачът откаже да сключи предварителен договор, същият дължи връщане на получената авансово сума от 8000 лв. и неустойка в размер на 35 000 лв. Към дата 08.03.2015 г. автомобилът все още е бил иззет по воденото досъдебно производство и след получена нотариална покана, съответно на 01.09.2015 г. и на 06.09.2015 г. ищецът върнал на купувача платения от него депозит в размер на 8000 лв. и заплатил чрез банков превод сумата от 35 000 лв - неустойка. Договорите сключени в обикновена писмена форма съставляват частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им, но не доказват фактите, които са предмет на направеното изявление, нито удостоверяват датата и мястото на съставянето на документа. Въпреки това няма основание да се отрекат като осъществили се фактите, за които свидетелстват представените от ищеца писмени документи, защото те не са оспорени пред първата инстанция от насрещната страна, на която се противопоставят. Възможностите на ответника да заяви правоизключващи възражения, каквото е напр. възражението за антидатиране на договор, се преклудира с изтичането на срока за отговор, съгласно чл. 133 от ГПК и в първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал.3 от ГПК. Поради липсата на оплакване пред въззивната инстанция относно правилното установяване на правнорелевантните факти, отнасящи се до възникването и съществуването на облигационното правоотношение, следва да се приеме, че е налице вреда за ищеца в причинна връзка с деликтното поведение /проявеното бездействие на длъжностни лица/. Тази вреда се изразява в имуществена загуба 4 на ищеца –намаляване на неговия патримониум със сумата, платена като неустойка, която той не би търпял, ако бе реализирал изпълнение по договора. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна, тя не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган, ако противоречат на материалноправни или процесуални норми.

Основателни поради това са оплакванията на ищеца против изводите на първата инстанция, че пряката причинна връзка между деликтното поведение и настъпването на вредите изисква осъществяването на предпоставките по чл.21, ал.2 ЗЗД и в частност наличието на умисъл като форма на вина, и че обсъждането на различни правопораждащи факти, които не са били включени в доклада по чл.146 ГПК като релевантни за спорното правоотношение и указани на страните представлява съществено процесуално нарушение.