Решение № 6 от 05.02.2026, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Тополовград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100085 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „************” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Г. К., против „*********“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********

Ищецът твърди, че ответното дружество е собственик на обект с ИТН 2901712, находящ се в с.Срем, общ.Тополовград и тъй като ищцовото дружество се е задължило да снабдява обекта с ел.енергия на ответното дружество е открит клиентски № ********. Ищеца в качеството си на краен снабдител продава ел.енергия на клиентите си при публично известни Общи условия съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката. Ответното дружество в качеството си на собственик на посочения обект се е задължило да заплаща всички свои задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и начините определени в действащите общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „********”. В исковата молба се твърди, че ответника в качеството на клиент е използвал ел.енергия на стойност 307,32 лева, която сума и до момента не е заплатена от 1 ответника. Консумираната енергия е за периода 03.11.2022 г. – 30.09.2024 г.

Издадени са фактури на името на ответното дружество, които не са заплатени.

Твърди се, че поради забава в заплащането на фактурите ответника дължи и лихва в общ размер 40,83 лв. за периода 20.01.2023 г. – 27.11.2024 г.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 383/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника с уведомление по чл.47 от ГПК при условията на чл.50, ал.4 от ГПК и след указания на съда, че заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е налице вземане от страна на „************” ЕАД - Пловдив към „*********“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********в размер на: 307,32 лв./триста и седем лева и 32 стотинки/ представляващи стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за периода 30.11.2022 г. – 30.09.2024 г.; 40,83 лв./четиридесет лева и 83 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за периода 20.01.2023 г. – 27.11.2024 г.; както и законната лихва върху горепосочената главница от момента на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски, както по настоящото производство, така и по производството по ч.гр.д. № 383/2024 г. на ТгРС.

В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител ищцовото дружество поддържа изцяло исковата претенция и претендира нейното уважаване със законните последици от това, като се претендират и направените разноски и се представя списък на разноските.

Ответното дружество е редовно уведомено по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, но не е представило в законоустановения едномесечен срок писмен отговор, не е взело становище по исковете и не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответното дружество е собственик на обект с ИТН № 2901712, находящ 2 се в с.Срем, общ.Тополовград и е задължено да заплаща всички задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и начините определени в действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „************”ЕАД. От приложените към делото писмени доказателства: фактури за задължения за доставена ел.енергия – 46 броя и справка от Агенция по вписванията се установява, че процесния имот се ползва от ответното дружество и съответно са издадени фактури на открития клиентски номер на обща стойност 307,32 лева, приложени по делото за потребена ел.енергия за процесния период. Последното е видно и от препис-извлечение от сметка, приложено по делото и въпросните фактури. До момента няма данни процесната сума да е заплатена от ответното дружество.

По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се установява по безспорен начин, че за процесния период до електромера на абоната има доставена консумирана ел.енергия в количество 35 кВч, както и предоставени мрежови услуги. Отчитането е извършено правилно и гарантира съвпадение на отчетените и фактурирани количества ел.енергия и поставения електромер на обекта е преминал всички изискуеми проверки съгласно закона за измерванията и има необходимите стикери, пломби и знаци. Установява се също, че счетоводството на дружеството е водено съгласно ЗС и осчетоводяването е редовно, като правилно са изчислени и дължимите цени за консумираната ел.енергия и достъп до мрежата. Също така се установява, че за процесния период задължението е в общ размер от 307,32 лева, а размера на претендираното обезщетение за забава е общо 41,80 лева.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 383/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е съобщена на ответното дружество по реда на чл.47 от ГПК. След изтичане на законоустановения срок за получаване на документите на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.2 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са 3 документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от експертните заключения които съдът кредитира, тъй като са обективни, мотивирани, компетентно изготвени и в съответствие с другите събрани по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 ал.1 предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.

От материалите по ч.гр.д.№ 383/2024 г. се установява, че с разпореждане № 233/28.11.2024 г. по повод на заявлението на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение като е уважено изцяло заявлението. Издадена е заповед № 229 от същата дата.

След изтичане на законния двуседмичен срок от връчване на Заповедта по реда на чл.47 от ГПК на ответното дружество, съдът на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер, с известно разминаване в стойността на лихвата за забава.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката ищецът продава енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно чл.13 ал.2 от Общите условия снабдяването с ел.енергия започва след подаване на заявление за продажба по образец. С този документ клиентът заявява желанието си да бъде потребител, идентифицира се като клиент и обектът се индивидуализира с номер. Безспорно е установено по делото, че ответното дружество е клиент на ищцовото такова, има клиентски номер и ИТН. При това положение съгласно общите условия ответното дружество се е задължило да изплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините определени в последните и при неплащане в срок на дължимите суми, съгласно Общите условия, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Видно от 4 приложените и издадени на ответника фактури последното е консумирало ел.енергия на обща стойност 157,13 евро – парична равностойност на 307,32 лева, която сума не е заплатена от него, въпреки че то е била задължено, съгласно Общите условия.

Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Установено е по безспорен начин, че ответното дружество е изпаднало в забава, тъй като не е изплатило дължимите суми в сроковете посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 21,37 евро – парична равностойност на 41,80 лева, но тъй като в исковата молба се претендира по-малък размер на обезщетението, а именно 20,88 евро – паричната равностойност на 40,83 лева и не е допуснато увеличение в размера на иска, съдът не може да присъжда размер по-голям от претендирания и за това иска следва да се уважи в претендирания размер, а не в този който е посочен от вещото лице.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 678,26 евро – парична равностойност на 1326,56 лева – разноски от съдебното производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, включващи внесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за изготвените два броя експертизи и 38,35 евро – парична равностойност на 75,00 лева – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 383/2024 г. по описа на ТгРС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца „************” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Г. К., ПРОТИВ „*********“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********** КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане от страна на „************” ЕАД - Пловдив към 5

„*********“ООД с ЕИК ******** в размер на: 157,13 евро/сто петдесет и седем евро и 13 ц./ – парична равностойност на 307,32 лева представляващо стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за периода 30.11.2022 г.

– 30.09.2024 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

20,88 евро/двадесет евро и 88 ц./ – паричната равностойност на 40,83 лв. представляващо стойността на лихва за забава за периода 20.01.2023 г. – 27.11.2024 г.

ОСЪЖДА ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 678,26 евро/шестстотин седемдесет и осем евро и 26 ц./ – парична равностойност на 1326,56 лева – разноски от съдебното производство и 38,35 евро/тридесет и осем евро и 35 ц./ – парична равностойност на 75,00 лева – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 383/2024 г. по описа на ТгРС.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6