Решение № 11139 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11139 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110144765 по описа за 2021 година

Ищецът „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК ..., е предявил срещу ответника Е. А. А., по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1464,83 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 3396810, сключен на 13.12.2018 г. между ответника и „И.А.М.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане, по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 145,09 лева - договорна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 09.08.2019 г. и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 172,35 лева - законна лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до 27.11.2020 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 30.01.2017 г. в полза на ищеца, за което длъжникът е уведомен, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 61252/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена с разпореждане от 18.08.2021 г. по чл. 247 от ГПК.

Ищецът твърди, че с посочения договор „И.А.М.“ АД е предоставило на ответника заем в размер на 2000 лв., като последният се е задължил да го върне на 34 равни седмични вноски, всяка в размер от 67,08 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва или сума в размер общо на 2280,72 лв. Твърди, че ответницата извършила плащания по договора в общ размер на 1222,00 лева, като изпаднала в забава и понастоящем дължи главница от 1464,83 лева. Твърди, че дължимата договорна лихва е в размер на 145,09 лева. Твърди, че вземанията по договора са му прехвърлени с договор за цесия от 30.01.2017 г. от заемодателя. Излага, че за извършените прехвърляния на вземането до ответника били изпратени уведомителни писма, но същите се върнали като неполучени, поради което към 1 исковата молба са приложени такива, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата молба. Прави искане претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез назначения му особен представител адв. Д. Д., в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на уведомяване за прехвърлянето на вземане. Възразява, че вземанията се основават на неравноправни клаузи в договора, които не са индивидуално уговорени, че същите са нищожни на основание ЗПК, тъй като ГПР е над установения в закона, поради което ответникът евентуално дължи само чистата стойност на кредита.

Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 04.12.2020 г. срещу Е. А. А., по което е образувано ч. гр. дело № 61252/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 21.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е оформена като връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , е да докаже, че между първоначалния цедент „И.А.М.“ АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

С оглед възраженията за неравноправност на клаузите от договора , тъй като не са уговорени индивидуално, както за противоречие на същите с императивната правна норма на чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от Закона за потребителския кредит, в тежест на ищеца, на основание чл. 146, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако 2 законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В конкретния случай ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор на 03.10.2019 г.

- към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна разписка не са представени. Към исковата молба е представено оригинално уведомление за цесия, изходящо от цесионера като пълномощник на цедента, както и пълномощни. Няма спор, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС).

Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомен за цесията може да бъде и пълномощник на цедирания длъжник, упълномощен от него по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 39 от ЗЗД - според това, което упълномощителят е изявил. Получаването на уведомлението ще породи правно действие за упълномощителя, защото последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Уведомлението за извършената цесия може, освен това, да бъде прието за връчено на адресата, дори същото да не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми цедирания длъжник за извършената цесия на адреса, по реда и начините, уговорени в договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в договора адрес чрез куриер, така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за връчване, известен и на двете страни. Този извод следва от Решение на СЕС по дело С327/10 от 17.11.11 г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

В настоящия случай цесионерът, действащ като пълномощник на цедента, не е установил, че е изпратил уведомлението за извършената цесия, както и въобще да е правил опит за връчване на уведомлението, което следва да се осъществи съобразно уговорката в чл. 11 и чл. 19 от Договора и независимо от уговорката в чл. 10, проверка на валидността на която не е въведена в предмета на спора (лист 8).

Същевременно според настоящият състав на съда, особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, в това число и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като същият е процесуална фигура, която упражнява чужди процесуални, а не материални права, по аргумент от чл. 29, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 39 от ЗЗД, който текст определя обема на материалната представителна власт 3 според волята на упълномощителя. Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същият, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), а по арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК така учредената представителна власт е ограничена.

Ето защо особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, поради което цесията, не е съобщена надлежно и не е породила своето действие спрямо длъжника, а цесионерът не е материално легитимиран да получи изпълнение (в този смисъл Решение № 261018 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 13107/2019 г. на Софийски градски съд, както и Решение № 265889 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. № 7428/2020 г. на Софийски градски съд).

Предвид изложеното, предявените по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., срещу Е. А. А., ЕГН **********, с адрес в ..., искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1464,83 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 3396810, сключен на 13.12.2018 г. между ответника и „И.А.М.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 145,09 лв. - договорна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 09.08.2019 г., и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 172,35 лева - законна лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до 27.11.2020 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 30.01.2017 г. в полза на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 61252/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от 18.08.2021 г. по същото дело.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5