Определение № 17966 от 08.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17966 гр. София, 08.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20241100502567 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от въззиваемата В. Т. В. за изменение на постановеното определение № 15405/03.10.2024г., с което е прекратено настоящото въззивно производство, чрез допълването му с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2200 лв.

Ответниците по молбата Л. Н. Б., К. П. Б. и Н. П. Б. оспорват молбата в депозирано писмено становище. Поддържат, че в случая разноски не следва да се присъждат по арг. от чл. 355 ГПК, тъй като няма спор между страните относно делбените имоти, квотите и съделителите по делбата. Отделно излагат съображения, че разноските не са доказани, както и че искането за присъждането им е недопустимо, поради липса на своевременно представен списък по чл. 80 ГПК. Молят съда да остави молбата без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна и недоказана.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С определение № 15405/03.10.2024г. по настоящото гр.дело въззивното производство е прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, поради оттегляне на жалбата, депозирана от съделителите Л. Н. Б., К. П. Б. и Н. П. Б. срещу решение по гр.д. № 69391/2022г. на СРС, 53 с-в, постановено в първа фаза на делбеното производство, в частта досежно допуснати до делба два недвижими 1 имота.

Производството е прекратено след депозиран от въззиваемата В. Т. В. – молителка в настоящото производство, отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника й адв. С., с представен към отговора договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., платимо по посочена в договора банкова сметка.

С молбата по чл. 248 ГПК от въззиваемата В. Т. В. е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателство за внесена по банков път по посочената в договора банкова сметка на сумата 2200 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото въвзивно дело.

С оглед изложеното, молбата за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определението за прекратяване на производството е допустима, с оглед момента на представяне на списъка по чл. 80 ГПК. Доводите в тази връзка от въззивниците за настъпила преклузия са неоснователни, тъй като молбата по чл. 248 ГПК е първият възможен момент за представяне на списъка, след уведомяването на въззиваемата за

Неоснователно е възражението на съделителите - въззивници, че разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъдени, по арг. от чл. 355 ГПК. Нормата е неприложима за настоящото въззивно производство, с предмет наличие на предпоставките на общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на делото поради десезиране на въззивния съд. Съгласно константната съдебна практика, предвидената в чл. 355 ГПК регламентация, че разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Това се отнася за първоинстанционното производство, а при въззивното и касационно производство се прилагат общите правила по чл. 78 ГПК, в зависимост от процесуалното качество на страните в съответното производство по обжалване. Ето защо в случая съделителката В. Т. В. – ответник по жалбата, впоследствие оттеглена, има право да претендира разноски на основание чл.

78, ал. 4 ГПК за въззивното производство.

В конкретния казус с депозираната жалба срещу допускане на делба на два от процесните недвижими имота, са оспорени права на молителката, тъй 2 като жалбоподателите са поддържали, че имотите, предмет на жалбата, са изключителна тяхна собственост на основание придобивна давност, като са направени и доказателствени искания в тази връзка, по които въззиваемата В. е заявила становище преди оттегляне на жалбата. Ето защо обстоятелството, че не е оспорен определения размер на квотата от имотите на съделителката В. Т. В., не налага извод, че липсва на оспорване на вещни права, респ. не е налице процесуално поведение, което освобождава въззивниците – съделители от разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Неоснователно е и възражението за липса на доказани разноски.

Представените към молбата по чл. 248 ГПК доказателства удостоверяват плащане на сумата 2200 лв. по банков път, съгласно уговореното в представения към отговора на въззивната жалба.

В отговора на молбата по чл. 248 ГПК от въззивниците Б.и не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено, както е поискано – в размер на сумата 2200 лв.

С оглед гореизложеното, определението за прекратяване следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, като на молителката следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2200 лв.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 15405/03.10.2024г., постановено по гр.д. № 2567/2024г. на СГС, ІІ А състав, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА Л. Н. Б., ЕГН **********, К. П. Б., ЕГН ********** и Н.

П. Б., ЕГН ********** да заплатят на В. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 2 200 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване в 1 –седмичен срок от съобщенията до страните пред САС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4