Акт № 2151 от 05.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2151

Шумен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН канд № 20267270600664 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ– В. П. при ОД на МВР– Шумен, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И. С., срещу Решение № 73/10.08.2026г., постановено по АНД № 317/2025г. по описа на Районен съд– В. П., с което е отменено Наказателно постановление № 25-0323-000348/30.06.2025г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав при ОДМВР – Шумен.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че управляваното от санкционираното лице превозно средство представлява велосипед, за чието управление не се изисква правоспособност. Излагат се съображения, че съобразно техническите си характеристики превозното средство представлява моторно превозно средство, за управлението на което е необходимо свидетелство за управление на МПС. Оспорва се приложението на предвиденото в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. изключение от задължението за регистрация, като се сочи, че същото не освобождава водача от задължението да притежава правоспособност. В касационната жалба се поддържа, че съобразно техническите си характеристики процесното превозно средство попада в категория L1e-B– двуколесен мотопед, по смисъла на Регламент (ЕС) № 168/2013, а не в категория L1e-A– велосипед с двигател, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Ответникът по касация- А. Г. А., чрез адв.Л. Д., депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че процесното превозно средство представлява велосипед с допълнително монтиран двигател, който съгласно действащата към датата на нарушението редакция на чл.1 ал.5 т.4 от Наредба № I-45 не е подлежал на регистрация. Излага съображения, че освобождаването от регистрация е приложимо независимо от техническите характеристики на допълнително монтирания двигател. Позовава се и на постановения прокурорски отказ за образуване на досъдебно производство по повод управлението на нерегистрирано превозно средство. Прави възражения за непълно описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление, включително поради непосочване на категорията на превозното средство и обстоятелството дали при управлението му е използван двигателят. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В откритото съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт И. С., която поддържа касационната жалба и отправеното с нея искане.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Л. Д., който оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд– Шумен, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, и извърши служебна проверка на съдебното решение съобразно чл.218 ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на касационното обжалване е Решение № 73/10.08.2026г. по АНД № 317/2025г. на Районен съд– В. П., с което е отменено Наказателно постановление № 25-0323-000348/30.06.2025г. издадено от Началник на РУ– Велики Преслав при ОД на МВР– Шумен. С наказателното постановление на А. Г. А., на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.150 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства районният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 13.05.2025г., около 20:15 часа, в [населено място], община Велики Преслав, по [улица], в посока центъра на селото, А. Г. А. управлявал двуколесно пътно превозно средство, представляващо велосипед, черен на цвят, с надписи „SPRICK“, на който бил допълнително монтиран двигател с вътрешно горене. При извършена проверка от служители на РУ– В. П. било установено, че А. не притежава свидетелство за управление на МПС, като такова никога не му е било издавано. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 3666551/13.05.2025г., в който нарушението било квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. Въз основа на акта Началникът на РУ– В. П. издал Наказателно постановление № 25-0323-000348/30.06.2025г., с което наложил на А. административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП.

Във връзка с констатираното управление на нерегистрирано превозно средство бил съставен и друг АУАН серия GA № 3666552, касаещ нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. Административно-наказателното производство по този акт било прекратено с мотивирана резолюция № 25-0323-[рег. номер]/14.08.2025 г. като материалите били изпратени изпращане на РП за преценка относно наличие на престъпление по чл.345 ал.2 НК. С Постановление от 19.12.2025г. прокурор при Районна прокуратура– Шумен, Териториално отделение– Велики Преслав, отказал образуване на досъдебно производство, като приел, че по отношение на управлението на нерегистрираното превозно средство не са налице признаците на престъпление по чл.345 ал.2 НК, с оглед предвиденото в Наредба № I-45 изключение от задължението за регистрация на велосипеди с допълнително монтиран двигател.

В хода на производството пред районния съд били приобщени материалите от прокурорската преписка, включително изготвено по нея автотехническо заключение, и била назначена и приета съдебна авто-техническа експертиза. От СТЕ се установява, че процесното превозно средство първоначално представлявало велосипед [Марка], на който допълнително било монтирано спомагателно задвижване с двутактов бензинов двигател с вътрешно горене. Двигателят бил оборудван със самостоятелна система за подаване на гориво, управление на газта, съединител и верижна предавка към задното колело. В заключението вещото лице е посочило показатели за работен обем на двигателя 50 куб. см, мощност 3 kW при 5000 оборота в минута и максимална скорост на движение 35 км/ч., определени въз основа на техническата документация и наличните данни за двигателя в интернет. Вещото лице е посочило, че превозното средство попада в подкатегория L1e-A по Регламент (ЕС) № 168/2013 и не подлежи на регистрация съгласно Наредба № I-45.

Районният съд е кредитирал заключението на експертизата, включително дадената от вещото лице квалификация на превозното средство и е приел, че процесният велосипед попада в изключението от задължението за регистрация по чл.1 ал.5 т.4 от Наредба № I-45. Направил е извод, че за неговото управление не се изисква правоспособност и не е осъществен съставът на нарушението по чл.150 от ЗДвП от обективна и субективна страна, поради което е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка. В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 АПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Крайният резултат, до който е достигнал районният съд, е правилен, но по съображения, различни от изложените в първоинстанционното решение.

На първо място, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното административно нарушение. Съгласно чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Аналогично изискване е установено в чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН по отношение на наказателното постановление. Посочените реквизити са съществени, тъй като чрез тях се индивидуализира административно-наказателното обвинение и се осигурява възможност на санкционираното лице да разбере точно какво противоправно поведение му се вменява и въз основа на кои конкретни факти се ангажира административно-наказателната му отговорност. В настоящия случай в АУАН и наказателното постановление е посочено единствено, че А. управлява двуколесно МПС, представляващо велосипед с допълнително монтиран двигател с вътрешно горене, без да притежава СУМПС. Не са изложени обаче конкретни фактически обстоятелства относно техническите характеристики на това превозно средство, въз основа на които административно-наказващият орган е достигнал до извода, че същото представлява моторно превозно средство, за чието управление се изисква правоспособност. В НП липсват видът и характеристиките на монтирания двигател, неговият работен обем, мощност, максималната конструктивна скорост на превозното средство, начинът на взаимодействие между двигателното и педалното задвижване, нито конкретната категория, към която административно-наказващият орган е отнесъл превозното средство. Не са посочени съществени фактически констатации дали монтираният двигател изпълнява единствено спомагателна функция при задвижването на велосипеда, или позволява самостоятелното му движение независимо от въртенето на педалите. При това положение в АУАН и наказателното постановление не са изложени обстоятелствата, въз основа на които велосипедът с допълнително монтиран двигател е бил квалифициран като моторно превозно средство. Самото обозначаване на превозното средство като „двуколесно МПС“ представлява правна [жк], която не може да замести описанието на конкретните фактически признаци, обосноваващи тази квалификация. В случая това разграничение е от съществено значение, доколкото не всяко двуколесно превозно средство с педали и монтиран двигател има еднакъв правен режим и подлежи на регистрация.

Съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, превозните средства от категория L1e се подразделят на подкатегории L1e-A- велосипеди с двигател и L1e-B- двуколесни мотопеди. Разграничението между тези подкатегории се извършва въз основа на конкретни технически показатели, установени в чл.4 и приложение I към Регламента, включително предназначението и функцията на задвижването, мощността на двигателя и максималната конструктивна скорост на превозното средство. За категория L1e-A е предвидено спомагателно задвижване с максимална постоянна номинална или ефективна мощност до 1000 W, чието действие се прекъсва при достигане на скорост до 25 км/ч. За категория L1e-B са приложими различни технически критерии, отнасящи се до двуколесните мотопеди. Следователно установяването на конкретните технически характеристики на превозното средство е необходимо за правилната му правна [жк], когато именно принадлежността му към категория моторни превозни средства обуславя приложението на изискването за правоспособност.

Действително нарушението по чл.150 ЗДвП се различава от нарушението по чл. 150а ал.1 ЗДвП, доколкото в първата хипотеза се касае за управление от неправоспособен водач, а във втората— за управление без необходимата категория. Това разграничение обаче не освобождава административно-наказващия орган от задължението да опише достатъчно конкретно превозното средство, чието управление е приел за противоправно. Обстоятелството, че санкционираното лице никога не е придобивало правоспособност за управление на МПС, не е достатъчно за ангажиране на отговорността му по чл 150 ЗДвП, ако не е надлежно установено и описано, че управляваното от него превозно средство принадлежи към категория, за която законът изисква такава правоспособност. Именно този съществен елемент от фактическата обстановка е останал неизяснен и неописан в административно-наказателното производство. Едва в касационната жалба процесуалният представител на наказващия орган допълва фактическите и правни доводи на издателя на НП, тълкувайки текстове от ЗДвП и Регламент (ЕС) № 168/2013г., което не би могло да санира този съществен порок и да добави съдържание към правораздавателния акт. В този смисъл е постановено решение на настоящия съд по сходен казус- КАНД № 157 по описа за 2021г.