Решение № 651 от 22.08.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Бургас, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120200498 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Б. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес: ... против Наказателно постановление № 1/22.01.2025г., издадено от кмет на Община Созопол, с което на основание чл. 232, ал.5, т.7 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закон за устройство на територията.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено. Правят искане за разноски.

За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорват жалбата и молят за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.

1

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2024г. около 14:30 часа в гр. Созопол, вслужители на Община Созопол установили, че в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, жалбоподателят Б. Ж. П. извършвал строително-монтажни дейности в обект, намиращ се в имота. Към момента на проверката било установено, че същият изгражда дървена конструкция с приблизителни размери 7.00/7.00м. и височина 3.50м, като целта на строителните дейности била изграждане на „Бунгало“.

Актосъставителят съставил АУАН на 21.11.2024 г., в който, като нарушена посочил разпоредбата на чл. 56, ал.2 от Закон за устройство на територията. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, без възражение. В срока за възражения по АУАН, жалбоподателят не представил възражение.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 232, ал.5, т.7 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закон за устройство на територията.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени 2 съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

Показанията на разпитания по делото актосъставител са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.

Ето защо, съдът намира, че нарушението е безспорно извършено.

Легалната дефиниция на понятието «преместваем обект» е дадена от законодателя в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а именно «преместваем обект» е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Видно от така дадената дефиниция, въпросната «барака», безспорно съставлява преместваем обект по смисъла на закона. Възможността за нейното поставяне върху поземлени имоти е уредена изрично в ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху ПИ могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според ал. 2 на същата разпоредба, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2.

Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на 3 инженернотехническа част или конструктивно становище.

Съобразно Наредбата за преместваемите обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на Община Созопол, разрешения за поставяне на обектите се издават въз основа на схеми за поставяне и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

По делото не се спори, а и се установява от всички доказателства, че процесното «бунгало», представляващо «преместваем обект» по смисъла на ЗУТ, е било поставено в горепосочения поземлен имот. Горното се установява както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните такива – разпита на актосъставителя. Жалбоподателят не оспорва, че именно той е поставил преместваемия обект. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя е, че обектът не е бил довършен, поради което не е налице осъществен състав на нарушението.

Съдът не споделя това становище и го възприема като защитна теза с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.

От доказателствата по делото, вкл. показанията на актосъставителя се установява, че процесният обект е бил изграден близо до степен на завършеност, като е оставало да се поставят покривните елементи, т.е. върху терена е бил поставен преместваем обект. За да е изпълнена нормата на закона, не е необходимо той да бъде в изцяло завършен вид, достатъчно е да е изграден до степен, в която може да бъде определен като «преместваем обект», което в настоящия случай, съдът намира, че е изпълнено и осъществен състава на нарушението по чл. 56, ал. 2 ЗУТ.

Съобразно приложимата в случая санкционна норма – чл. 232, ал. 5, т. 7 ЗУТ «Наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което:….. е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2» В случая, АНО правилно е съотнесъл нарушението към приложимата правна норма и правилно е определил размера на самата санкция – в минимално предвидения от законодателя размер, поради което не може да бъде изменена от съда.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице 4 маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение, в размер на 400лв, съобразно представения по делото договр за правна помощ.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/22.01.2025г., издадено от кмет на Община Созопол против Б. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес: ..., с което на основание чл. 232, ал.5, т.7 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закон за устройство на територията.

ОСЪЖДА Б. Ж. П. с ЕГН ********** да заплати на кмета на Община Созопол сумата от 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5