Решение № 4533 от 12.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4533

Пазарджик, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА и с участието на прокурора ЖИВКО ДИНЕВ ПЕНЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20267150700770 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба от Н. Л. М., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Пазарджик, подадена чрез адв. М., срещу Решение № 2460 от 21.05.2026 год., постановено по адм. дело № 57 от 2026 год. по описа на Административен съд - Пазарджик.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на Н. Л. М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2556,40 евро, равностойни на 5000,00 лева, ведно със законната лихва, за периода от 09.08.2024 год. до 21.01.2026 год., с изключение на периода от 08.03.2025 год. до 22.08.2025 год., както и е оставена без разглеждане исковата молба в частта относно периода от 08.03.2025 год. до 22.08.2025 год. и производството по делото е прекратено в тази част.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, като е възложил на ищеца доказването на конкретни физически и психически увреждания и е придал решаващо значение на липсата на медицински записи за ухапвания от насекоми. Счита, че представените протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) установяват извършването на обработки на територията на Затвора - Пазарджик, но не установяват тяхната ефективност. Иска отмяна на оспореното решение и уважаване на предявената претенция.

В съдебното заседание Н. Л. М. се явява лично, поддържа касационната жалба и се присъединява към становището на адв. М. с вх. № 7794 от 28.08.2026 год. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (ГДИН) не изпраща процесуален представител. С молба-становище с вх. № 8112 от 10.09.2026 г., подадена чрез старши юрисконсулт Е. Г., изразява становище по същетсво на спора като моли за отхвърляне на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд - Пазарджик, в настоящия касационен състав, след обсъждане на доводите на страните и проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. В частта срещу разрешаването на спора по същество същата се разглежда по реда на Глава дванадесета от АПК, а по отношение на оставянето на исковата молба без разглеждане и прекратяването на производството има характер на частна жалба, за която са приложими чл. 229 и сл. от АПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на предявения иск. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, безпомощност, тревога за здравето, нарушен сън и невъзможност за нормална хигиена, причинени според изложените твърдения от постоянното наличие на дървеници и хлебарки в обитаваните помещения и от неефективността на предприеманите мерки за обезпаразитяване.

При разглеждането на иска съдът е установил, че през процесния период ищецът е обитавал помещения № 206, № 404, № 604, № 606, № 107 и № 103 в Затвора - Пазарджик. Във всяко едно от тях лицето е разполагало с индивидуална жилищна площ над 4,00 кв. м, без площта на санитарния възел. Помещенията са реновирани, със самостоятелни тоалетна и душ, достъп до топла и студена вода, подменена дограма, осветителни тела и отопление чрез локална отоплителна инсталация.

От Справката с вх. № 1359 от 12.02.2026 год. на Началника на Затвора - Пазарджик и от представената информация за хигиенното осигуряване е установена организация за ежедневно почистване на спалните и общите помещения по график и под контрола на служебни лица.

Представени са документи за извършвани ДДД обработки. От справката с вх. № 2706 от 20.03.2026 год. и приложените към нея протоколи е установено, че дейностите се извършват от обучени служители, с доставяни от ГДИН биоцидни препарати. Протоколите съдържат сведения за извършителя, обработваните площи, вида на мероприятието, използваните препарати, работния разтвор и вложените количества. Представено е удостоверение от 11.08.2023 год. за придобитата от служителя К. Г. квалификация за изпълнител на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Според справката медицинските специалисти осъществяват здравен контрол, като през периода няма издадени предписания за констатирани нередности.

Първоинстанционният съд е събрал и сведения и за медицинското обслужване на ищеца. Съгласно медицинската справка от 05.03.2026 год., изготвена от Директора на Медицинския център към Затвора - Пазарджик, за периода от 09.08.2024 год. до 21.01.2026 год. в амбулаторните журнали са отразени 23 прегледа на М., сред които няма регистрирани за ухапвания от насекоми или обрив, свързан с такива. На 05.12.2025 год. е регистриран сърбеж на скротума, а на 20.01.2026 год. е вписана диагноза „Главоболие“, за която е включена лекарствена терапия „Алергозан“.

Пред инстанцията по същество са разпитани свидетелите С. Г. Р. и Г. Д. П., и двамата лишени от свобода в Затвора - Пазарджик.

Свидетелят Р. сочи пребиваване с М. в една килия през м. януари и м. февруари 2025 год., както и посещения в обитаваното от него помещение през 2024 год. Описва наличие на насекоми, петна по чаршафите и кожата на ищеца, както и повторната им поява след пръскане.

Свидетелят П. съобщава за наличие на дървеници и хлебарки в помещението, което обитава с М., както и за ухапвания по тялото на оспорващия. Заявява, че обработка за насекоми се извършва един - два пъти месечно в затвора, както и че към момента на разпита нито той, нито касатора имат ухапвания по тялото.

По делото са представени и жалби на свидетеля Р. от 13.10.2025 год. и от 23.10.2025 год. до Началника на Затвора - Пазарджик, съдържащи оплаквания за наличие на дървеници и хлебарки в обитаваното от него помещение.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че не е доказано поставянето на М. в условия, представляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и е отхвърлил исковата претенция досежно периода, за който се е произнесъл по същество на спора.

Решението, в тази му част, е правилно.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. При преценката за наличието на такова нарушение следва да се съобразят съвкупното въздействие на условията, тяхната продължителност и останалите обстоятелства, относими към положението на конкретното лице, съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

По силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Презумпцията се отнася до вредите, настъпили вследствие на установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, но тя не установява сама по себе си наличието на твърдените неблагоприятни условия и не освобождава съда от задължението да прецени дали доказаните обстоятелства представляват такова нарушение. При изясняването им се прилагат и специалните правила на чл. 284, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че предявеният иск е отхвърлен поради неизпълнено задължение на ищеца да докаже конкретни физически и психически увреждания. Решаващият въпрос е дали събраните доказателства установяват неблагоприятни условия с характер, интензитет и продължителност, обуславящи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. При липса на установено нарушение презумпцията за настъпването на неимуществени вреди не е достатъчна за ангажиране на отговорността на ответника.

Медицинската документация не е единственото допустимо средство за доказване на неблагоприятни условия и на тяхното въздействие. Липсата на вписана диагноза за ухапване от насекоми не изключва сама по себе си наличието на насекоми или причинен от тях дискомфорт. В случая обаче медицинските данни имат значение при съпоставянето им с твърденията за постоянни обриви, болки и трайно влошаване на състоянието на касационния жалбоподател. При отразени 23 прегледа няма констатирано системно увреждане, свързано с ухапвания. Назначаването на лекарствен препарат „Алергозан“ допускат наличие на кожна реакция, но не установяват нейната причина, честота и продължителност. Ето защо, съдът намира тези касационни оплаквания за неоснователни.

Възражението за липса на обсъждане на гласните свидетелски показания от инстанцията по същество също е неоснователно. Показанията на двамата свидетели са възпроизведени и преценени в първоинстанционното решение. Съдът ги е обсъдил и кредитирал при формиране на волята си с оглед приобщения доказателствен материал по делото.

Показанията на свидетеля Р. съдържат непосредствени наблюдения и не следва да бъдат изключвани от доказателствената преценка. Той действително е видял насекоми в спалните помещения и непосредствено е възприел оплакванията на Н. М.. Обаче от отделни наблюдения не може да се установи, че през разглеждан период или през неговата част касаторът е бил постоянно ухапван от насекоми, каквито са твърденията му. Наблюдаваните петна по кожата и чаршафите следва да се ценят заедно с медицинските данни и доказателствата за предприеманите ДДД, а не отделно.

Свидетелят П. описва и състоянието на обитаваното спално помещение в Затвора - Пазарджик към момента на разпита. Следователно той няма наблюдения за целия исков период, приключил на 21.01.2026 год., а също така потвърждава, че е извършвано ДДД на помещенията един - два пъти месечно. Предположението му, че използваният разтвор за ДДД е разреден или препаратът е некачествен, не се доказва от приложените по делото писмени доказателства за състава и приложението на използвания препарат.

Следователно от гласните свидетелски показания, приети и неоспорени от първоинстанционния съд, може да се направи извод, че е налице проблем с насекоми в Затвора - Пазарджик, но преценени с приобщения доказателствен материал по делото не установяват наличието на трайно поддържани такива условия спрямо М.. Не надхвърлят неизбежните ограничения при изтърпяване на наказанието до степен на нечовешко или унизително отношение.

Не се възприема тезата на касатор, че самото наличие на протоколи за ДДД обработки доказва отсъствие на всякакви насекоми или изключва отговорността на администрацията на Затвора - Пазарджик. Тези документи установяват предприетите мероприятия, а тяхното значение се преценява съвместно с останалите доказателства по делото. Установено е, че съществува организация за почистване и обезпаразитяване на помещенията в пенитенциарното заведение. Тези обстоятелства се подкрепят, както от протоколите и справките, така и от свидетелските показания на двете лица, доказващи, че се извършва редовно пръскане за насекоми. Налице са сведения за използваните препарати, обработваните площи и квалификацията на изпълнителя, както и за осъществяван здравен контрол.

Обстоятелството, че след извършваните ДДД се наблюдават отново насекоми не води до извод за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, а се отнася до резултата от предприетите и използвани мерки. За преценка на нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС от значение е действителния проблем, каква територия засяга, продължителността му, засягането на конкретното лице и респективно предприетите действия. Отговорността не е обусловена от вина на служителите в Затвора - Пазарджик и не възниква автоматично при всяко наблюдение на насекомо в сградата. В разглеждания случай доказателствата не са достатъчни да установят твърдяното постоянно и тежко опаразитяване на обитаваните от ищеца спални помещения в пенитенциарното заведение.