Решение № 860 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330107227 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу С. С. Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1114,27 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ф.“ № **, ап. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 73,91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2020 г. – 17.10.2021 г., както и сумата от 5,12 лева, представляваща законна лихва върху платена главница от 45,31 лева, за периода 18.10.2021 г. – 24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч.г.д. № *** по описа за*** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и 1 пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. Пловдив, „Филипово“ № 41, ап. 15, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, включваща главница за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 1159,58 лева, както и обезщетение за забава в размер на 73,91 лева за периода 02.07.2020 г.

– 17.10.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.г.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, като след издаването на същата, на *** г. постъпило частично плащане от ответника на главница от 45,31 лева, поради което в настоящото производство се претендира непогасената част от главницата по издадената заповед в размер на 1114,27 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника С. Г., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. От фактическа страна се оспорва наличието на валидно сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва се ищецът да е доставил твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва се, че ищецът не е определил правилно дължимата сума за претендираното количество доставена топлинна енергия, както и се оспорва, че платената от ответника сума от 45,31 лева е разпределена в противоречие с правилата на чл. 76 от ЗЗД. Поради изложеното моли предявените претенции да бъдат отхвърлени.

С протоколно определение от открито съдебно заседание по делото, проведено на 05.02.2024 г. е допусната поправка на точния адрес на процесния обект, а именно гр. П., ул. „Ф.“№ **, ап. *.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд Пловдив, ** – ти гр. състав, образувано по депозирано от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Дадени са указания на кредитора, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (съобщение с указанията е получено от ищеца на *** г., а исковата молба е входирана в съда на *** г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. П., ул. „Ф.“ № **, ап. *; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014 г. по гр.д. № 7471/ 2013 г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в 3 градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- вестник "Марица" и вестник "Новинар" / л. 8 – 12 от делото/. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно С. С. Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който безспорно се установява от приетата по делото справка от НАП /л. 100/ и справка от Агенция по вписванията /л. 101 – 104/. От изложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Съдът счита за нужно да поясни и следното: действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение.

Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от 4

КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия. Поради това неоснователно е възражението на ответника, чрез особения представител, за липса на валидно сключен между страните договор.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена топлинна енергия от сградната инсталация и доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. След като през процесния период ответницата е била титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно тя носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и разпределена топлинна енергия ( т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ).

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите лица, изготвили съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш. / л. 90 – 95/, което се кредитира от съда като обективно, пълно и обосновано се установява, че през процесния период от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., абонатната станция, обслужваща жилищната сграда в гр. П., ул. „Ф.“, № **, е работила и реално е доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е, че отопляемият обем на имота на ответната страна е 185 м3. Подадена е общо 101,227918 мегават часа топлинна енергия за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в рамер на 2,120418 мегават часа за сметка на ищеца. През процесния период от 01.11.2020г. до 30.04.2021 г., в апартамента на ищцата всички 5 бр.

Отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в 5 сградата и са били снабдени с измервателни устройства за дистанционен отчет. През имота на ответника не преминава щранг лира. През процесния период в имота има монтирани 5 бр. измервателни устройства за дистанционен отчет, които са технически изправни. Има монтиран и един брой водомер за топла вода. Начисляванията за изразходваното количество топлинна енергия са ставали на база отчетните показания от устройството. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. Количеството топлинна енергия разпределено в имота на ответника за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. по месеци е общо 10,09209 мегават часа, в това число 1,63399 мегават часа за отдадената от сградната инсталация, 7,4329 мегават часа за отопление и 1,0252 мегават часа за БГВ. Няма разлика между разпределеното количество топлинна енергия и начисленото от ищеца. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика от приложимите нормативни актове. В приложение № 1 към заключението /л. 95/, вещото лице е онагледил и количеството отдадена топлинна енергия за процесния период, като е посочил отделно стойностите за сградна инсталация и битово- гореща вода.