Решение № 607 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

П. В.. Сантиров при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100604019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 408 от 03.07.2025 г. по НЧХД№ 20241110209791 по описа за 2024 г. на СРС, НО, 1-ви състав, подсъдимият Г. Т. Т. с ЕГН ********** е бил признат за НЕВИНЕН за това, че на 9 април 2024г. в качеството си на представител на обществеността по повод изпълнение на функциите си, по време на Общото събрание на Етажна собственост в сградата на адрес гр. София, р-н Студентски, ж.к. ******** е разгласил позорно обстоятелство за П. И. Т. с думите: „Във втори апартамент се ползва вода незаконно над десет години. Инкасаторката на блока, която се казва Т., ми каза че във втори апартамент се отчитат само два водомера, а водомерите са четири. Преди време - пет, шест, седем години засякох това, че се ползва вода неправомерно и ние я плащаме всички. Казах му да си сложи водомери и да си ги регистрира. Той си е сложил водомери и не си ги е регистрирал. Това е повече от десет години. Ползва се вода неправомерно и ние всички я плащаме. Неговите водомери не са пломбирани и не се отчитат. В тази връзка, тъй като това е въпрос повече от десет години предлагам да се вземе следното решение: Задължава П. Т. да внесе сумата от 2000 лева за ползване на вода, повече от десет години, незаконно. Сумата да бъде внесена в едномесечен срок, до 9 май, в касата на блока. Второ, при нежелание на П. Т. да се разплати доброволно в този срок, председателят на Управителния съвет да заведе дело за принудително събиране на сумата Трето, в срок до 25 април т.г., П. Т. да регистрира в Софийска вода двата незаконни водомера и да представи необходимите документи на 1 домоуправителя на етажната собственост, доказващи горната регистрация.“ и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

148, ал.2, вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК.

Отхвърлен е бил предявения от П. И. Т. срещу Г. Т. Т. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. Осъден е бил частния тъжител П. И.

Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 1414,83 лева, както и да заплати на подсъдимия направените разноски за адвокат в размер на 1200 лева.

Постъпила е жалба с вх.№247677/16.07.2025 г. от адв.К. А. повереник на частния тъжител и граждански ищец П. И. Т., с която е посочил, че постановената присъда е незаконосъобразна и не отговаря на фактите по делото. Прави се искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение като му бъде наложено справедливо наказание, да се уважи изцяло така предявения граждански иск и да се присъдят сторените от частния тъжител разноски за първата и въззивната инстанция.

Постъпило е допълнение към въззивна жалба с вх.№117253/15.04.2026 г. от адв.К.

А. повереник на частния тъжител и граждански ищец П. И. Т.. В същата се посочва, че фактическите констатации на първата инстанция са правилни, но правните изводи не са.

Изтъква, че не е задължение на частния тъжител да доказва несъществуването на твърдените от подсъдимия позорящи обстоятелства, като доказването на тяхната истинност е задължение на подсъдимия, доколкото негов е правния интерес да не бъде наказан.

Поставянето в тежест на частния тъжител от страна на съда да докаже визираните обстоятелства представлява грешка в приложението на закона, което дефинира присъдата като незаконна. Налице е и неправилна оценка на доказателствата от страна на състава на СРС, доколкото изводите за липса на умисъл от страна на подсъдимия са базирани на изискана информация от страна на Г. Т. за измервателните уреди на адреса на частния тъжител седем месеца след събитията. Изявлението на подсъдимия, че частния тъжител следва да „внесе сумата от 2000 лева, за ползване на вода, повече от десет години, незаконно“ са изявления, в които няма изразено съмнение от страна на подс.Т.. Подсъдимият е имал възможност да изиска справка като домоуправител в „Софийска вода“ АД за всички партиди в ЕС, от които да е видно потреблението, което не е сторил, преди да разгласи позорните обстоятелства. Видно било от доказателствата в делото, че инкасатор с име Т. не е известен, като подсъдимият е заблудил съседите си с цел да оклевети тъжителя и да постигне престъпния резултат.

Постъпило е възражение с вх.№158698/19.05.2026г. срещу въззивната жалба от адв. В. М., защитник на подс. Г. Т. Т., в която настоява, че в присъдата на СРС правилно е приложен института на чл.147, ал.2 от НК като истинността на твърденията на Г. Т. е потвърдена от обективни доказателства - официални документи от „Софийска вода“ АД и със свидетелски показания. Тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху частния тъжител и не е налице неправилно разпределена доказателствена тежест от съда. В поведението на подсъдимия Г. Т. не се установява умисъл, доколкото е действал в 2 изпълнение на законовите си задължения като Председател на УС на ЕС и е проявил добросъвестност и субективна увереност в истинността на твърдените от него обстоятелства. Посочено е, че СРС правилно е съпоставил свидетелските показания в делото и вярно подходил при доказателствената оценка на експертните заключения. Според защитника, присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Отправя се искане до СГС частният тъжител да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Въззивната инстанция е преценила, че за изяснява не делото не е необходимо събирането на доказателства и провеждането на въззивно следствие.

В хода по същество на делото повереникът на частния тъжител адв. А. заявява, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка в делото, но неправилно е подменила съдържанието на позорното обстоятелство предмет на делото.

Първоинстанционният съд неправилно е ограничил съдържанието на разгласеното позорно обстоятелство до наличие на задължение за изразходвана вода, докато действително приписаното на тъжителя поведение се състои в твърдение, че повече от десет години той незаконно е ползвал вода, заплащана от останалите собственици, поради което следвало да заплати сумата от 2000 лв. Изявленията на подсъдимия Т. представляват конкретни и проверими фактически твърдения с позорящ характер, направени категорично пред общото събрание на етажната собственост, а не изразяване на предположение или на съмнение.

Акцентира и върху позоваването по време на общото събрание от подсъдимия на инкасатор с фамилия Т., при положение че според представеното писмо от „Софийска вода“ АД инкасатор е било друго лице - А.П.Н., както и върху обстоятелството, че този въпрос не е обсъден от СРС.

Според повереника събраните доказателства не установяват тъжителят да е ползвал неправомерно вода, която не заплаща или разходите му да са били заплащани от останалите етажни собственици, които доказателства СРС е обсъдил формално. Липсата на пломби на част от водомерите в жилището на частния тъжител можела да породи съмнение относно правилното отчитане, но не доказва фактът, че П. Т. не плаща реално задълженията си за вода, а всички други плащат. Предписанието на „Софийска вода“ АД не констатира проблем с отчитането на водата в дома на Т., а е предписание за разрешаване на технически проблем.

Липсата на пломби според съда „внася основателно съмнение за правилно отчитане“, но то не е доказване на истиност, както изисква чл.147, ал.2 от НК. Само, ако е било установено, че Т. е ползвал незаконно вода повече от 10 години и тази вода е била плащана от всички съдът е можел да не накаже подсъдимия по смисъла на чл.147, ал.2 от НК. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на подсъдимото лице се сочи от адв.А. като иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск в размер на равностойността на 5000 лева в евро и да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

3

Частният тъжител П. Т. заявява, че поддържа казаното от повереника му.

Защитникът на подсъдимия адв. М. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Поддържа, че районният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения и са събрани необходимите доказателства, включително чрез експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства. Сочи, че в хода на съдебното следствие не е установена неистинността на разгласените обстоятелства, което е следвало да стори частния тъжител, доколкото негова е доказателствената тежест в процеса. От свидетелските показания и представените и служебно изискани от „Софийска вода“ АД документи се установявало, че още преди провеждането на общото събрание е била констатирана липса на пломби на водомерите в имота на тъжителя. Подсъдимият, в качеството си на дългогодишен домоуправител, е бил длъжен да постави пред ОС въпроси, засягащи ЕС, като е изложил получената от инкасатор информация и възникналите у него съмнения, като не е действал с цел да оклевети или опозори тъжителя, което изключва наличието на умисъл.

Процесуалният представител иска потвърждаване на присъдата и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски съобразно представения договор.

Подсъдимият Т., поддържа казаното от защитника, като в правото на последна дума моли за потвърждаване на решението на първата инстанция.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически изводи:

Подсъдимият Г. Т. Т. с ЕГН: ********** е роден в гр. Дряново, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с постоянен адрес в гр.

София, ж.к. „******** 1“, бл. ********.

За 09.04.2024 г. било насрочено Общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес гр.София, район Студентски, ж.к. ********. Председател на УС /домоуправител/ бил подсъдимия Г. Т., като живеел в ап.8 на адреса като частния тъжител П. И. Т. живеел в ап. 2, който бил на първия етаж. Преди общото събрание подсъдимият помолил св.Ж.К., член на управителния съвет на ЕС да отиде заедно с него в имота на частния тъжител, за да проверят дали на водомерите в апартамента на П. Т. има монтирани пломби. След като частния тъжител ги допуснал в апартамента си двамата-свидетеля Ж.К. и подсъдимия Г. Т. влезли и установили общо четири водомера като два от тях не били пломбирани. На 09.04.2024 г. в 19,50 ч. Общото събрание на ЕС започнало, като в него участвали представители на 24 апартамента /23 присъствено и представител на ап.18 онлайн/. На събранието присъствали частния тъжител П. Т., свидетеля Т. Т.-син на частния тъжител, св.Ж.К., св. И.С., св.И.А. и св.Н.Ч. като събранието се ръководело от домоуправителя подс.Г. Т.. Дневният ред на 4 събранието бил от една точка, а именно „Приемане на Отчет за поставени задачи за периода 2023г./2024г. приети от Общото събрание на етажната собственост от 15.02.2023г. съгласно протокол от 15.02.2023г.“ За протоколчик на събранието била избрана Б.Б.- С.. Свидетелят Т.

Т., който работел като IT специалист веднага след пристигането си на Общото събрание започнал да прави звукозапис с мобилния си телефон като не уведомил никой от присъстващите и записвал през цялото време на провелото се общо събрание. При започването на събранието подс.Г. Т. предложил да се добави втора точка от дневния ред, а именно: “Разглеждане по неотложност и предложение на мерки за събиране на суми за минал период от ап.2 собственост на П. Т., поради съмнение за неправомерно ползване на вода от общия щранг над 10 години.“ Точката била включена в дневния ред. След вземането на решение по т.1 от дневния ред с приемането на отчета за изпълнението и предстоящите задачи част от присъстващите напуснали събранието поради загуба на „добрия тон“ и липсата на конкретни предложения. При обсъждането на точка втора от дневния ред подсъдимият Г. Т. казал: „Това е повече от десет години. Ползва се вода неправомерно и ние всички я плащаме. Неговите водомери не са пломбирани и не се отчитат.“ Разказал, че със свидетеля К. са посетили апартамента на частния тъжител П. Т., при което са установили четири водомера, от които пломбирани били два, при което изразил съмнение за ползване на вода за период от над десет години и предложил Т., ако се докаже неправомерно ползване на вода от общия щранг да възстанови сумата за използваната вода, изчислена на база. П. Т. възразил, че има фактури за платена вода и че има три годишна давност за плащане.