Решение № 10 от 09.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Смолян, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500619 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 150/19.09.2025 г. по гр. д. № 159/25 г. Мадански районен съд е признал за установено в отношенията между А. А. К. и „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ********** от 18.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК; осъдил е ответникът да заплати на ищцата разноски за ДТ в размер на 185, 89 лева, както и да заплати на АД Е. И. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Т. Б. А. Б.а“ ЕАД, чрез пълномощник юрк. З., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се твърди, че в договора за кредит точно е посочен ГПР /39, 17 %/ и общата дължима сума към момента на сключване на договора; взети са предвид сочените допускания.

Излагат се доводи, че застрахователните премии не следва да се включват в ГПР, като се твърди, че сключването на застраховката не е задължително условие, за да бъде сключен договора за кредит; кредитополучателят сам е вписал желание за сключване на застраховките и е могъл да се откаже от тях след сключване на договора, без промяна условията на кредита. Твърди се, че застраховката е отделно договорно отношение от това по договора за кредит.

1

Във въззивната жалба в подкрепа на твърдението, че застрахователната премия не следва да се включва в ГПР се прави позоваване на практика на окръжни съдилища.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло; претендира се юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А. А. К., чрез пълномощника адв. Е. И., с който се оспорва въззивната жалба.

В отговора се изразява становище, че в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, което лишава потребителя от възможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на кредита.

Като нарушение се сочи и включването на застрахователните премии към погасителните месечни вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита; възнаграждението за застраховки всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощникът й адв. Е. И. е постъпило писмено становище, с което се оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната и частната жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежни страни, ДТ са внесени, а по същество съобрази следното:

Претенцията се основава на Договор за потребителски паричен кредит от 18.05.2023 г., по който е отпуснат кредит в размер на 2000 лева, при лихвен процент 34, 12 % и ГПР в размер на 39, 17 %. В договора е предвидено сключването на два вида застраховки, първата в размер на 525, 59 лева и втората в размер на 359, 65 лева, финансирани и двете от кредитодателя.

Според договора застрахователните премии се плащат директно на застрахователя, а застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Според СЕФ застрахователните премии се заплащат директно на застрахователя; кредитополучателят следва да заплати/ 303, 88 лева 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски; лихвата и др. разходи са калкулирани 2 в сечената погасителна вноска. По отношение ГПР е посочено: ГПР: 7, 45 %, 120 МПВ 303, 88 лева, 6, 41 % лихва; ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет. Посочено е, че сключването на договор за застраховка не е условие за сключване на договора за кредит или за постигане на определени условия по него.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на двата вида застраховки, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия.

Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

В настоящия случай освен посочване цифрово на размера на ГПР, не е посочено какви елементи включва ГПР и как се формира. Посочването на лихвения процент и броя и размера на месечните погасителни вноски по никакъв начин не удовлетворява горното изискване на закона, още по-малко посочването, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет.

Същественото в случая, което води до недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, е невключването на сумите по застрахователните премии за двете застраховки в ГПР.

3

В случая, освен че в договора не е посочен начина на формиране на ГПР, е посочен и заблуждаващо по-нисък размер на ГПР, тъй като същият не включва всички разходи по кредита – конкретно сумата по застраховките.

Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД .

Към разходите по кредита следва да се причисли и задължението за заплащане на застрахователна премия. Включване на застрахователната премия при формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Въпреки посочването, че сключването на договор за застраховка не е условие за сключването на договора за кредит или за определени условия по този договор, от посоченото, че застрахователните премии се заплащат директно на застрахователя, както и посочения размер на месечната погасителна вноска, за който не се спори, че включва в себе си и застрахователната премия, следва извод, че не се касае нито за индивидуално уговорени клаузи, нито за избор на кредитополучателя дали да сключи застраховка. В случая не е и предоставен избор на застраховател, като последният е „свързано лице“ с кредитодателя.

Доводите във въззивната жалба, че незадължителния характер на застраховката се извежда от възможността този договор да бъде прекратен, без това да води като последица промяна на условията по договора, са голословни. Посоченото в договора не дава основание за такъв извод, още повече, че месечните погасителни вноски включват в себе си застрахователна премия и кредиторът с постъпленията за погасяване на кредита освен главница и лихви погасява и съответна част от дължимата премия.

В Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22 , с което е 4 прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж ) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.

Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че включването на сумите за застрахователни премии в месечните погасителни вноски води до начисляване върху тях на възнаградителна лихва, съответно лихва за забава, което именно е начин още един път скрито да се увеличи възнаграждението по кредита за кредитодателя. Също така, застрахователните премии по двете застраховки са неоправдано високи спрямо размера на отпуснатия кредит.

5

По така изложените съображения правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, като следва да бъде отменено определението по чл. 248 от ГПК в частта относно адвокатски хонорар на ответника и се присъди допълнително сумата от 846, 48 лева.

С оглед този изход от спора следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия адв. Е. И. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 240 лева.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 150/19.09.2025 г. по гр. д. №

159/2025 г. на Мадан районен съд.

ОСЪЖДА „Т. Л. А. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на ЕАД „Е.

И.“ Булстат *******, на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 240 лева.