Определение № 811 от 12.11.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Тетевен, 12.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двА.десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100377 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на юрк. Д., в качеството й на процесуален представител на ответника в производството „Неткредит“ ООД гр. София, с ЕИК 201253421, с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по отношение на претендираните разноските от адв. И. за осъщественото от нея процесуално представителство по гр. дело № 377/2025 г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и е осъдил ответното дружество да заплати разноски, в общ размер от 720 лева. Счита същите за прекомерни.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК насрещната стрА. е изразила становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен съд.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата стрА. е депозирА. в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

РазгледА. по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството е претендирано адвокатско възнаграждение от адв. И. по предявени от А. П. П. два отделни иска – установителен иск за прогласяване на нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума по договор срещу „Неткредит“ ООД гр. София, с ЕИК 201253421.

Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА на два отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), в 1 случая е приложима, тъй като в производството е налице съединяване на два или повече отделни искове.

С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една стрА. адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга стрА., съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“, по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо стрА.та, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което и съдът следва да направи преценка дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл настоящата инстанция съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 и Определение № 211/10.05.2024 г. по ч.т.д.№1378/23 г.

Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното е ограничено до минималният размер на Наредба № 1/2004 г. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това, като тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл. 37 от ЗПП. В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След А.лиз на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвА.та адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност.

Това несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната стрА. е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. В този смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната стрА., а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря 2 дори и в общия случай. Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери в А.логични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/2022.

Следователно посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е последната и актуална съдебна практика, отразена в Определение № 1239/13.05.2024 г. по ч.т.д. № 1555/2023 г. ТК на ВКС, Определение № 2948/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1567/2024 г. на ГК на ВКС и Определение рег. № 2700/19.09.2025 г. постановено по ч.к.т.д. №1746/2025 г. на ТО на ВКС.

В този аспект, имайки предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно, че то не е с висока фактическа и правна сложност, като се касае за главен иск и иск по чл.55 от ЗЗД, който е акцесорен, че цената на исковете не е голяма, а освен това адвокат И. е изготвила само исковата молба, но не е взела участие в открито съдебно заседание, съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа.

По отношение дължимостта на ДДС върху присъденото по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение СЕС е постановил в решението си от 23.10.2025 г., че чл.2 §1 б.в от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на стрА. от адвокат представлява възмездна сделка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната стрА. бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Следователно следва да се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че възнаграждение по 240 лв. за всеки иск с ДДС или общо сумата 480 лв. с ДДС е справедливо с оглед обема на работата, извършена от адв. И.. В този смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирА. в Определение № 892 от 06.11.2025 г. по В.ч.гр. Дело № 493/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 207/30.08.2025 год. по гр. д. № 377/2025 год. по описа на РС Тетевен, IV състав, на основание чл. 248 от ГПК, в частта за разноските му като в диспозитива на същото да се чете:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Неткредит“ ООД, 3

ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител Ирина Недкова Х.а-Станкова да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. - М. от ПАК сумата от 480 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на А. П. по гр.д. № 377/2025 г. по описа на РС – Тетевен..

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 207/30.08.2025 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4