Решение № 954 от 28.06.2019, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№ 28.06.2019 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: Н. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 3900 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищцовото дружество

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Е.И. по ч.гр.д. 1369/2018 г. по описа на РС – Стара Загора. Тъй като длъжникът не бил открит на известните му адреси, съобщението до него било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди следните обстоятелства, на които основава вземанията си:

На 25.02.2017 г. бил подписан Договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017 между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и И.Е.И., като кредитополучател.

Вземанията по горепосочения договор били с прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 10.01.2018 г., сключени между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

С подписването на

Договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017 г. „Аксес Файнанс” ООД се задължило да предостави на И.Е.И. револвиращ кредит в максимален размер на 800 (осемстотин) лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а ответникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

И.Е.И. усвоил сумата в общ размер на 800 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница била в размер на 800 лева.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 01 март 2017 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 юни 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата били визирани в чл.22, ал.1 от Договора.

В настоящия случай дължимата договорна лихва била в размер на 60,62 лева.

В чл.16 от Договора страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл.3, ал.3, т.1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл.3, ал.2), да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочени в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки. Съгласно чл.21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл.3, ал.3, т.1 и т.2 от Договора. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 160.00 лева.

Съгласно чл.22, ал.4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл.12, ал.1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1.

Страните се споразумели (чл.22, ал.5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислявала и еднократна такса в размер на 120.00 лева, включваща дейността на служител/лице, осъществяващо и администриращо дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл.22, ал.4 и ал.5 от Договора били начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в общ размер на 200 лева.

Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.06.2017 г. Считано от тази дата ответникът И.Е.И. дължал заплащането на лихва за забава/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 60,41 лева за периода от 07.06.2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 09.03.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника И.Е.И.: 800 лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017г.;

60,62 лева - договорна лихва за периода 01.03.2017 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.06.2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 160 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 60,41 лева за периода от 07.06.2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 09.03.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника И.Е.И. - адв. А.С. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

На първо място, счита иска за недопустим, поради неизпълнението на задължението на предишния кредитор да уведоми длъжника за прехвърленото вземане по реда на чл.99 от Закона за задълженията и договори. Предвид това обстоятелство, счита че за ищеца в настоящото съдебно производство липсва съответната процесуална легитимация да води иск срещу ответника за неизпълнение на договора за паричен заем.

Алтернативно, ако съдът приеме исковата претенция за допустима, счита същата за недоказана и неоснователна.

Не били представени доказателства, както за усвояването на главницата, така и размерът на същата, ако евентуално бил усвоен да не е бил върнат на Кредитодателя в уговорения срок, от страна на заемателя.

В исковата молба не бил посочен начина, по който била формирана стойността на неустойката. Към исковата молба не били представени доказателства, че такова обезпечение по чл. 16 от договора не е било предоставено от страна на длъжника.

На следващо място, от ответника се претендирало сумата от 200 лева за разходи и такса за извън съдебно събиране на просроченото задължение. В случая дори да се приеме, че ответникът бил изпаднал в забава, то по делото не били представени доказателства за това, че заемодателят действително е направил разходи за събиране на задължението. От друга страна, за да се претендира заплащането на еднократна такса от 120 лева Кредитодателят е следвало да е обявил задължението на Кредитополучателя за предсрочно изискуемо /арг. от чл.22, ал.5 от договора/.

В случая към исковата молба не били представени доказателства Кредитодателят да извършвал действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, въпреки, че в исковата молба се твърди, че това е станало на 06.06.2017г. От договора не ставало ясно какъв е редът за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Ето защо счита, че и тази сума не следва да се приема като дължима от ответника.

Не бил доказан и точния размер на претендиралата лихва, тъй като както било посочено по-горе не били представени доказателства за размера на главницата По всички изложени съображения моли иска, предмет на настоящото съдебно производство да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание особеният представител на ответника И.Е.И. оспорва исковете по наведените доводи в отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1369/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу И.Е.И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 800 лева - главница по договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017г.; 60,62 лева - договорна лихва за периода 01.03.2017 г. до 06.06.2017 г.; 160 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 60,41 лева за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и за разноските в заповедното производство – 100,62 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения договор за кредит „Бяла карта” № 497044, сключен на 25.02.2017 г. между „Аксес

Файнанс” ООД /кредитодател/ и ответника И.Е.И. /кредитополучател/, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта (предоставена при подписване на договора), а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора, а именно: при годишен процент на разходите 45,90% и годишен лихвен процент 43,20%. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия (виж и чл. 16, ал. 1). Според предвиденото в чл.