Решение № 135 от 18.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100500769 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Т. ИЛ. АНД., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № ** в качеството на родител на Н. В. М., ЕГН **********, против Решение № 260494 от 18.03.2021 г., постановено по гр. дело № 277/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е настанил Н. В. М. ЕГН **********, родена на **.**.**** г. от майка Т. ИЛ.

АНД., ЕГН ********** и баща В.М.М., починал на 10.06.2008 г., в семейството на дядото по майчина линия – ИЛ. АР. АНД. ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. М.р., ул. „В.“ №** за срок от една година, считано от 30.12.2020 година, като е определил режим на лични отношения между детето Н. В. М. и неговата майка Т. ИЛ. АНД. четири пъти месечно по 1 час в рамките на работното време на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас в сградата на отдел „Закрила на детето“ в присъствието на социален работник.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивницата.

Излага подробни съображения по фактологията на казуса свързани с настъпили промени след постановяване на съдебния акт. Моли съда за отмяна на акта, както и за изслушване в съдебно заседание на детето Н. В. М., 1 въззивницата Т.А. и нейния баща И.А., при когото е настанено детето.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Производството пред Районен съд- Бургас е с правно основание чл.28, във връзка с чл.25 от Закона за защита на детето.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред БРС е образувано по молба на Директора на Дирекция ,,Социално подпомагане“-гр.Бургас, за настаняване на детето Н. В.

М., ЕГН **********, родена на **.**.****г. от майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН ********** и В.М.М., починал на 10.06-2008г., в семейството на дядото по майчина линия- ИЛ. АР. АНД., ЕГН **********, за срок от една година, считано от 30.12.2020г.

По делото е приложено копие от удостоверение за раждане от 28.12.2006г., издадено от Община Бургас, видно от което Н. В. М., ЕГН ********** е родена н гр.Бургас от майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН ********** (л.11 от делото).

Приложено по делото е копие от Уведомително писмо/22.12.2020г. за предоставяне спешна мярка ,,полицеска закрила“ на дете за срок от 48 часа, след подаден сигнал на тел.112 от Н.М., родена на **.**.****г., за осъществено психическо и физическо насилие от страна на майката- Т. ИЛ.

АНД..

По делото е представено копие от Заявление от 29.12.2020г., изходящо от майката Т. ИЛ. АНД., с което е заявила писмено желанието и съгласието си за настаняване на дъщеря й в дома на дядото по майчина линия.

С Декларация за съгласие по чл.24,ал.3от ППЗЗДет, дядото ИЛ. АР.

АНД. е изявил съгласие малолетната Н.М. да бъде настанена в неговото семейство, както и че е готов да полага грижи за внучката си и да отговаря за живота и здравето й.

Представена е Заповед№ЗД/Д-А-226/23.12.2020г., издадена от 2

Директора на Дирекция ,,Социално подпомагане“ – гр.Бургас, по силата на която, малолетното дете Н. В. М. е настанено за срок от едни месец в Кризисен център ,,Деметра“–гр.Средец.

Със Заповед№ЗД/Д-А-228/30.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция ,,Социално подпомагане“ – гр.Бургас, е прекратено временно настаняването на детето Н. В. М., с майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН ********** и В.М.М., починал на 10.06-2008г., в Кризисен център ,,Деметра“––гр.Средец.

Съгласно същата заповед, детето е настанено временно в семейството на дядо си по майчина линия- ИЛ. АР. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., к/с,,М.р.“, ул.,,В.“№**, за срок – до произнасяне на съда с решение по Закона за закрила на детето.

С оглед съхраняване емоционаланата връзка между родителя и детето, е определен режим на лични контакти между тях веднъж седмично, по един час, в рамките на работното време на ОЗД- Бургас, в присъствието на работещ с детето социален работник.

От съдържанието на представения социален доклад на ДСП от 25.11.2020г., се установява, че малолетната Н. е първо по ред от двете деца на Т. ИЛ. АНД., като понастоящем майката съжителства на семейни начала с П.В. и заедно полагат грижи. Бащата е починал през 2008г. Н.М. е ученичка в Гимназия за изучаване на романски езици ,,Г.С.Раковски“- Бургас. Базовите й потребности са задоволявани в семейна среда. Майката не приема сексуалната ориентация на детето, което е повод за чести конфликти в семейството, като с оглед тяхното разрешаване е ангажиран психолог, който да работи с детето.

От социалното проучване става ясно, че Т.А. се е старала да стимулира развитието на своята дъщеря съобразно възможностите и разбиранията си.

Отразено е в социалния доклад, че няма данни за отклонения в емоционалното и поведенческо развитие на малолетната Н.. Същата има понятие за собствена идентичност- определя себе си като хомосексуална, чувства се като момче и желае да бъде момче. Поведението на детето е рисково за живота и здравето, споделйки, че има регистрации в сайтове за запознанства и връзки с пълнолетни лица. Посочено е в доклада, че към момента на подаване на сигнала на тел.112 за осъществено домашно насилие, 3 детето е било при дядо си по майчина линия. Н. съобщила, че е подложена на психически и физичски тормоз от страна на майка си.

Становището е, че следва да се предприеме мярка за закриланастаняване в семейството на дядото за срок от една година. За периода на престой на детето в дома на дядото по майчина линия, майката ще осъществява срещи с детето първоначално в присъствието на социален работник в сградата на ОСЗ- Бургас, веднъж месечно. Впоследствие режимът на контакти ще бъде разширен.

Майката и дядото по майчина линия са запознати с потребностите на детето и са изразили своето съгласие за настаняването й в семейството на И.А..

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основанията за настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция - са посочени в чл. 25 ЗЗДет. и следва да се прилагат за деца : 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Настаняване извън семейството се прекратява при наличието на хипотези, уредени в чл. 29 ЗЗДет.: 1. при разваляне на договора; 2. с изтичане на срока; 3. при взаимно съгласие на страните по договора; 4. с осиновяването на детето; 5. с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 6. с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; 7. при смърт на съпрузите или на 4 лицето от приемното семейство; 8. при промяна на мярката за закрила; 9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес; 10. при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки; 11. при смърт на детето. При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 – 6, се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 ЗЗДет.

В конкретния случай, предвид данните по делото, настоящата инстанция намира, че е в интерес на малолетното дете е да бъде върнато за отглеждане и възпитание при майката. Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДт, настаняването може да бъде прекратено при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Тоест, за основателност на молбата за прекратяване на настаняването в производството по чл. 30 ЗЗДт следва да се установи, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е настанено детето.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл.

3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи, с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.

Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от 3.07.1991 г. , родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа.

Съгласно чл.9 на същата конвенция, държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно 5 местоживеенето на детето.

Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, малолетната Н.М. е заявила, че понастоящем отношенията с майката са ,,перфектни“. Пояснява, че на по- ранен етап между тях съществували конфликти, като в един от случаите подала сигнал на тел.112 (майката биела и обиждала детето), но от няколко месеца, откакто живеела при нея, се рабирали много добре. Пояснява, че се чувствала добре при дядо си, но при майката било по- добре- започнали да се разбират и да си споделят. Посочва, че е наясно с проблема, водещ до разногласия с майката, но същият вече бил разрешен.

В съдебно заседане, майката потвърждава, че отношенията с Н. вече са мното добри и нямали никакви пререкания. Детето посещавало и дядо си, предвид емоционалната врзъка между тях. Посочва, че конфликтът с дъщеря й възникнал по повод нейната сексуална ориентация. В началото имало объркване, но впоследствие, след посещения при психолог и повече информираност, майката успяла да постигне промяна. Заяява, че ще подкрепя дъщеря си, независимо от различната й сексуалната ориентация и предпочита детето да е при нея.

Изслушан в съдебно заседание е и И.А. - дядо на Н., който посочва че отношенията между майката и детето са добри и същите живеят заедно.

Когато Н. живеела при него, се рабирали, въпреки, че дядото понякога й правел забележки относно спазване реда вкъщи. Твърди, че детето решило да отиде при майка си, защото А. веднъж й се скарал, че не си е оправила леглото.

Настоящият състав, съобразявайки се със събраните в хода на първоинстанционното, а и във въззивното производство, доказателства, намира, че вече не са налице основанията по чл.25 от Закона за закрила на детето, поради което настаняването на малолетната Н. в семейството на дядото по майчина линия следва да бъде прекратено.

6

Определянето на конкретна мярка за закрила на дете и срокът на нейното прилагане по реда на гл. 4 от ЗЗДет е въпрос на спорна съдебна администрация. В този случай съдът не правораздава, а администрира граждански правоотношения, вкл. и извършвайки преценка по целесъобразност. Водещ критерий в тази насока е най- добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет , който се преценява от гледна точка на желанията и чувствата на детето, неговите потребности, възрастта, пола и миналото му, както и опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. Като последна група релевантни обстоятелства, законодателят е посочил способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата.