Решение № 4650 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от А. Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110121334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу А. Г. П., А. Г. П., С. А. П., Г. А.

П., Г. А. П., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. А. Г. П. – сумата от 636,53 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 158,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 14,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

2. А. Г. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането 1 за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

3. С. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

4. Г. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

5. Г. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

2

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, аб. № **, цената на която се формирала на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда доводи, че ответниците не са заплатили дължимата цена за предоставена им услуга дялово разпределение за процесния период, поради което предявява разглежданите искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Третото лице – помагач н не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за 3 доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са 4 мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите като писмени доказателство по делото – договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 161, том VIII/89 г., и удостоверение с изх. № 68-00-24/13.01.2021 г. по описа на ГИС София, се установява, че на 01.06.1989 г. С. Д. Б. е придобила на основание договор за покупко-продажба правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: апартамент № **, находящ се в **.

От удостоверение за наследници с изх. № РОК23-ВК08-579/1/1 от 06.06.2023 г. на С., район Обча Купел, се установява, че С. Д. Б. е починала на 18.08.2019 г. и е оставила наследници по закон ответниците А. Г. П., А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А.

П.. На основание настъпилото наследствено правоприемство последните са придобили право на собственост върху процесния имот при квоти, както следва: 4/8 за А. Г. П. и по 1/8 за А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..

Установено е по делото също така, че процесният недвижим се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № **. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач н, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.