Решение № 4906 от 28.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4906 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100512570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19950 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 60805/2021 г. на Софийски районен съд, 82 състав: Признал за установено по отношение на Й.

С. Й., ЕГН **********, И. К. Й., ЕГН **********, Г. Д. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН **********, че А. В. Х., ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, В. Г. Х., ЕГН ********** (заместили в процеса С.ка Д. К.-Х. на основание чл. 227 ГПК), К. Н. Д., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, са собственици на основание чл. 124, ал. 1 ГПК на общо 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Средец“, ул. ********, с площ от 225 кв. м, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, както и на 1/2 идеална част от

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Средец“, ул. „********, с площ от 140 кв. м, при граници:

***, ***, *** и ***, при следните квоти: по отношение на поземлен имот с идентификатор ***: А. В.

Х. – 12/60 ид. части, А. Г. М. - 6/60 ид. части, В. Г. Х. – 6/60 ид. части, К. Н. Д.

1 и В. Д. Д. – общо 6/10 ид. части; по отношение на поземлен имот с идентификатор ***: А. В. Х. – 1/4 ид. част, А. Г. М. – 1/8 ид. част, и В. Г. Х. - 1/8 ид. част; Отхвърлил предявения от Й. С. Й., ЕГН **********, И.

К. Й., ЕГН **********, и Г. Д. К., ЕГН **********, срещу К. Н. Д., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на общо 1/5 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Средец“, ул.

********, при граници: ***, ***, ***,

***, *** и ***, поради това, че сключеният договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 59, том I, рег. № 37526, дело № 50/2021 г. на нотариус Ц.М.А., вписан в СВ - гр. София с акт № 83, том 121, дело 36005/2021 г., е нищожен поради противоречие със закона. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по първоначалния иск са осъдени да заплатят на ищците сумата 1 698 лв. - разноски по делото.

С определение № 35907 от 05.09.2024 г., постановено по същото дело, решението е изменено в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в общ размер 2 398 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците по първоначалния и ищци по инцидентния установителен иск Й. С. Й., И. К. Й. и Г. Д. К., които го обжалват с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът приел за разглеждане инцидентния установителен иск, предявен срещу К. Д. и В. Д. за признаване за установено, че същите не са собственици на общо 1/5 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, тъй като сключеният от тях договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 59, том I, рег. № 37526, дело № 50/2021 г. на нотариус Ц.М.-А. е нищожен поради противоречието му със закона. За да реши правилно спора по първоначалния иск, съдът следвало да разгледа първо инцидентния установителен иск, от който зависел изхода по първоначалния.

Налице била хоризонтална етажна собственост и дворното място, върху което били построени сградите, и същото съставлявало обща част. Във всеки от четирите поземлени имота, съставляващи по действащия РП от 1991 г. УПИ V-14, 15, 16, 17 от кв. 15, с площ 712 кв. м, била построена отделна сграда, всяка от които с повече от един самостоятелен обект на собственост, което се 2 установило от заключението на СТЕ. В този случай била налице хоризонтална етажна собственост и разпоредителни сделки с дворното място били недопустими, тъй като се касаело за разпореждане с обща част – дворното място. Поради това сключеният договор за замяна, с който се прехвърляла 1/5 ид. част от 112.5/225 кв. м от ПИ с идентификатор *** противоречал на императивна правна норма – чл. 38, ал. 3 ЗС. Позовават се на съдебна практика в посочения смисъл. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът разгледал първо първоначалния установителен иск за собственост и с аргумента, че приобретателите по замяна – ответници по инцидентния установителен иск притежават идеални части от дворното място, без да притежават съответно части от сграда в него, „установил“, че не е налице хоризонтална етажна собственост. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което, след като се произнесе по основателността на инцидентния установителен иск, да отхвърли като неоснователен първоначалния иск за собственост. Претендират разноски за двете инстанции. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство А. Н. К. не взема становище по жалбата и в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК не се присъединява към жалбата, подадена от съответниците му.

Въззиваемите страни А. В. Х., А. Г. М., В. Г. Х. (последните двама в лично качество и като правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалата в хода на първоинстанционното производство първоначална ищца С.ка Д. К.Х.), К. Н. Д. и В. Д. Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно. В хода на въззивното производство, на 12.03.2024 г. е починал въззиваемият А. В. Х. и по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон Н. Г. Х., ЕГН **********, Г. А. Х., ЕГН **********, и С. А. Х., ЕГН **********. В проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание новоконституираните страни чрез пълномощник поддържат отговора на въззивната жалба и молят съда да потвърди атакуваното решение. Въззиваемите претендират разноски за въззивното производство съгласно списъци по чл. 80 ГПК. Съображения излагат в писмена защита от 27.06.2025 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по 3 чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно. С оглед сезиращата въззивния съд жалба и неприсъединяването на ответника А. Н. К. към жалбата на съответниците му по реда и в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, по отношение на този ответник първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд намира атакуваното решение за частично недопустимо в обжалваните части.

На първо място, първоначалните ищци К. Н. Д. и В. Д. Д. са искали от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на общо 6/60 идеални части от поземления имот с идентификатор *** (уточнение с молба, представена в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г.). Районният съд в разрез с диспозитивното начало в процеса е признал за установено, че тези ответници са собственици на общо 6/10 (или 36/60) идеални части от този поземлен имот. Поради това решението в тази обжалвана част подлежи на обезсилване за разликата над 1/10 до 6/10 идеални части (т.е. над 6/60 до 36/60 идеални части).

На следващо място, настоящият въззивен състав намира решението за недопустимо и в обжалваната част, с която районният съд се е произнесъл по инцидентния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от първоначалните ответници Й. С. Й., И. К. Й. и Г. Д. К. срещу първоначалните ищци К. Н. Д. и В. Д. Д. за признаване за установено, че К. Н. Д. и В. Д. Д. не са собственици на общо 1/5 ид. част от 112.5/225 идеални части от поземления имот с идентификатор *** при твърдения, че договорът за замяна, сключен с нотариален акт № 59, том I, рег.

№ 37526, дело № 50/2021 г. на нотариус с рег. № 562 на НК, е нищожен като противоречащ на императивна правна норма – чл. 38, ал. 3 ЗС.

4

Така предявения инцидентен установителен иск въззивният съд намира за недопустим. Не е предявен иск за прогласяване нищожност на договора за замяна срещу страните по сделката, в който случай би била налице хипотезата на преюдициалност, визирана в чл. 212 ГПК, а отрицателен установителен иск за собственост. С инцидентен установителен иск се търси самостоятелна защита относно преюдициално спрямо спорното право правоотношение, а в случая отричането на правото на собственост на ищците К. Н. Д. и В. Д. Д. не се явява преюдициално за спора по първоначалния иск. За ответниците – ищци по инцидентния установителен иск не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, тъй като спорът за правото на собственост на К. Н. Д. и В. Д. Д. в имота с идентификатор *** ще бъде решен между страните със сила на пресъдено нещо по предявения първоначален положителен установителен иск за собственост. Действително, при отрицателния установителен иск няма същинско основание, а при уважаването му правото на ответника се отрича на всички възможни основания. В случая обаче ищците по първоначалния иск К. Н. Д. и В. Д. Д. твърдят да са собственици по силата на договора за замяна от 01.07.2021 г., и същевременно ищците по инцидентния отрицателен установителен иск искат да отрекат правата им на собственост в имота, отричайки същото придобивно основание.

Поради това първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по инцидентния отрицателен установителен иск следва да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск, а производството по делото в същата част – прекратено.

В останалите обжалвани части съдът намира атакуваното решение за допустимо. Правния си интерес от предявения положителен установителен иск ищците обосновават с твърдения, че ответниците им оспорват правото на собственост, като твърдели всеки от тях да притежава по 1/4 идеална част от процесните два поземлени имота. Видно от приетите скици на процесните поземлени имоти, в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на поземлен имот с идентификатор *** двама от ответниците са вписали право на собственост върху 1/4 ид. част от имота всеки, а по отношение на поземлен имот с идентификатор *** всеки от ответниците е вписал право на собственост върху 1/4 ид. част. В практиката на ВКС (решение № 139 от 02.10.2019 г. по гр. д. № 1087/2019 г., І 5

ГО, решение № 82/10.12.2020 г. по гр. д. № 4141/2019 г., І ГО, определение № 4323 от 30.09.2024 г. по гр. д. № 4643/2023 г., ІІ ГО и др.) се приема, че действителният собственик на имота има правен интерес да предяви установителен иск за собственост срещу лице, което се посочва като собственик или съсобственик на имота при справка в Службата по вписванията или в АГКК, тъй като самото вписване и посочване на това лице като собственик в Службата по вписванията и в АГКК легитимира лицето като собственик пред трети лица и прави спорно правото на собственост на действителния собственик на имота. Поради това за ищците е налице правен от предявения положителен установителен иск за собственост, вкл. и за първоначалните ищци под № 1 до 4 от исковата молба, чиито права не са оспорени с отговора по чл. 131 ГПК, респ. и за техните правоприемници.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение в допустимата му обжалвана част за правилно като краен резултат по следните съображения:

От фактическа страна по делото не е било спорно и се установява, че с нотариален акт № 20, том IV, рег. 648, д. № 478/1938 г. на I нотариус при Софийски областен съд, на 16.03.1938 г. Г.Д. А. е признат за собственик на 1/2 ид. част от дворно място в гр. София, местността „Кн. Мария Луиза“, парцел VI a, кв. XV, с обща площ 333.20 кв. м.