Решение № 131 от 28.06.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. /населено място/, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – /населено място/ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20231230200559 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от /населено място/, против Наказателно постановление № 23-0314-000406/07.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в съществено противоречие с действителните факти и обстоятелства по случая. Твърди се че на сочената дата не е осъществил вмененото ми действие както в АУАН така и в НП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано искане за потвърждаването му.

1

Районна прокуратура – /населено място/, ТО - /населено място/, не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, приложени към адм.наказателната преписка, писмени документи и приети като доказателства по делото с проведените открити съдебни заседания, обективирани в протоколи

№№94/31.01.2024г.;

262/07.03.2024г.,

386/02.04.2024г.,

580/20.05.2024г. и 742/25.06.2024г., както и видеозапис относно инцидента.

Разпитани са свидетелите М. А. С., И. Г. Д., А. Д. К., Д. В. К. и К.В.Ж..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, след като НП №23-0314-000406/07.07.2023г. е връчено е на жалбоподателя на 14.07.2023г., като жалбата е входирана в РУ /населено място/, с вх. №0007907 на 18.07.2023, тоест в цитирания срок.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 28.06.2023 г. в 23:50 часа в гр.

/населено място/ по улица „М.“ като мотоциклетисти, КИМКО ПИПЪЛ ГТ, ***, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: на 28.06.2023г., около 21:20 часа в гр./населено място/, по ул.“М.“ управлява мотоциклет „Кимко Пипъл ГТ“, с рег. № ***, собственост на Х.К.К. от гр. /населено място/, като при покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM-0699 за употреба на алкохол, същият отказва да му бъде извършена проверка. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 126860, като същия отказа да даде кръв за експертиза, е извършил: 1.

Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.147, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено на нарушителя наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 2

17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. Така издаденото НП е връчено на нарушителя на 14.07.2023г.

За посоченото, на 28.06.2023г., свидетелят М. А. С., на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР /населено място/, РУ /населено място/, в присъствието на свидетеля И. Г. Д., съставил АУАН Серия GА № 888729 от 29.06.2023г. против Д. Ж. Л., в който отразил горната фактическа обстановка.

Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал без възражения на 29.06.2023г..

Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2023 г. Началникът на РУ към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/ издал обжалваното НП № 23-0314-000406/07.07.2023 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.147, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено на нарушителя наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. Така издаденото НП е връчено на нарушителя на 14.07.2023г., като на 18.07.2023 г., чрез наказващия орган в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

От показанията на свидетелите сторени се установи следното:

Свидетелите М. А. С. и И. Г. Д. установяват, че не са присъствали на инцидента, били изпратени по сигнал за възникнало ПТП на ул. „М.“. На място установили жалбоподателят, който се качвал в линейката. Отишли в Спешен център – /населено място/ за установяване данните на водача и извършване проверка за употреба на алкохол и наркотици.

От изслушания в съдебно заседание свидетел А. К. се установява, че на въпросната дата е управлявал електрическа тротинетка, на която возел пасажер /негов приятел/. Блъснал се с мотоциклета, който се движил успоредно с тротинетката, но не бил забелязал и поради направен завой на ляво, тротинетката управлявана от свидетеля К. засякла мотоциклета и така причинили ПТП, при което паднал водача на тротинетката-свидетеля К. и возеното от него малолетно дете. Същият сочи че мотоциклета бил управляван от лице с шлем и зад него се возило друго лице с каска. След сблъсъка видял как лицето с шлема стояло до мотора, а лицето с каската било 3 паднало назад, около два метра зад мотора и не се движела. Сочи че лицето с каската било жалбоподателя. Заведен бил в Спешен център от баща си, който извикал след инцидента. Сочи че и двамата с малолетното дете били добре.

Твърди че след това отишли с баща си до РУ /населено място/, където поради страх от наказание от баща си не дал точни показания, като сочи че в РУ /населено място/ е заявил че той е блъскал тротинетката, а не я е управлявал.

Сочи че на мястото на ПТП-то не са разговаряли с полицаите. Единствено са им казали да отидат за преглед до поликлиниката и след това да отидат в РУ/населено място/. Подчертава че лицето което било паднало зад мотора и било качено в линейката е човека в залата-жалбоподателя.

Свидетелят Д. К. /баща на непълнолетния А. К./ установява, че е разбрал за инцидента от синът си, който му се обадил по телефона. Впоследствие синът му споделил, че не е „бутал“ тротинетката, а я е карал, което обстоятелство се установява и от видеозаписа.

Свидетелят К.Ж. сочи че той е водачът на мотора и че жалбоподателя го е помолил да го заведе от Вътрешна митница, където се офисите на дружеството до дома на майка му в квартал Поляните гр./населено място/.

Сочи че при връщането обратно при движението по ул.“М.“ бил засечен от дясно от тротинетка. При удара паднали, като той-водачът на мотора паднал с мотора на една страна, а М., возещият се зад него, паднал назад около 3-4 метра. След като видял че М. е в съзнание, видял че до тротинетката имало едно момче, като сочи височината на своите рамене, а другото било малко повстрани. Сочи че на децата видял че им няма нищо и избягал от местопроизшествието тъй като се страхувал, защото няма нужната категория за управление на мотора. Сочи че оставил М. да лежи на земята.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни и подкрепящи се от данните по делото. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателна преписка и приети по делото писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР /населено място/, РУ /населено място/, а НП е издадено от компетентен АНО –Началник РУ към ОДМВР /населено място/, РУ /населено място/, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.20 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са нарушени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта, касаеща часа на извършване на ПТП-то –чл.42 и чл.57 ЗАНН. А именно и в двата акта като дата на извършване на нарушението се сочи 28.06.2023г., но и в двата акта като час на извършване на нарушението се сочат две конкуриращи се часа, а именно 23:50 часа и 21:20 часа, каса е се за разлика от времето от 2 часа и 30 минути в нощния регистър, което съществено променя условията при които е настъпило ПТП-то. Но всички участници в ПТП-то сочат че същото е настъпило св. А. К. не си спомня дата, но сочи че било юли месец, вечерта, но 5 точно се стъмвало, не помни час. Пътното платно се е виждало добре, още не било тъмно“ , цит.:„Беше надвечер към 8,30 часа 9 часа, лятото, беше юни месец, нямаше дъжд, ясно беше времето.“ Сочи свидетеля Ж.. Предвид че се сочи на ПТП което е през 28 юни, то към процесната дата слънцето е в залез почти в 21 часа, а продължителността на деня е много голяма над 15 часа, но независимо от това няма как свидетелите да сочат, че се е случило надвечер и да не се е било стъмнило ако ПТП-то се е случило в 23:50 часа, което си е почти полунощ и в никакъв случай не е надвечер. Но макар съдът да възприеме като достоверно посочен час този от 21:20 часа , то остава под въпрос как нарушителя ще разбере кой е именно верният час относно който да изгради линията си на защита. Съгласно константната съдебна практика, налице е съществено нарушение на административно производствените правила, когато нарушението е ограничило правото на защита на нарушителя или когато, в случай, че не е допуснато, крайният резултат би бил различен.

Наред с това във връзка с установените и посочени по-горе нарушения относно АУАН, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен-нормата е императивна – да се произнесе по административно наказващата преписка в месечен срок от получаването й. Отново съдът не може да прецени АНО спазил ли е императивната разпоредба на закона именно и защото липсва доказателство относно това, кога, но коя дата АНО е получил административно наказващата преписка и сторил ли е своето произнасяне в установения от закона месечен срок от получаването й, което вече е процесуално нарушение от страна на наказващия орган.