Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 935 от 23.04.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3495/2018
Вид
Решение № 935
Подписан
23.04.2019
В сила
19.11.2019
Състав
ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№935 гр. Пловдив, 23 април 2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дела № 3495 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета,

Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Я.Т.С., ЕГН ********** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0325-000081 от 21.09.2018г. на Н. Р. при ОД на МВР Пловдив, РУ Първомай.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в противоречие с нормите на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието. Иска се отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона. Претендира разноски.

Ответникът – Н. Р.-П. към ОДМВР Пловдив, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 25.09.2018г., а жалбата е подадена на 27.09.2018г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е

Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0325-000081 от 21.09.2018г. на Н. Р. при ОД на МВР Пловдив, РУ Първомай по чл. 171, т.2 А, б. А от ЗДвП. Административният орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.15 по делото/, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 19.09.2018г. в гр.Първомай, ***, Т.Т.С., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил „Хюндай“, модел „Теракан“ с рег. № ***, собственост на дружеството „Разцвет Ауто“ ЕООД, без да притежава СУМПС – същото е отнето по административен ред. Съставен е АУАН № 0631607 от 19.09.2018г. на водача, с който са иззети и 2 бр. табели рег. № *** и СРМПС № **. Ето защо на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. а от ЗДвП.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

Настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. В заповедта изрично е посочено, че ПАМ се налага, тъй като собственикът на МПС е предоставил същото за управление на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Ето защо доводите на жалбоподателя, че в административния процес не е установено, че е налице хипотезата, за която се налага ПАМ, са неоснователни. Поддържаното становище, че за Т.С. не е налице лишаване от право да управлява ППС, понеже НП № 18-1030-006921/31.08.2018г. не е влязло в сила не може да бъде споделено. Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН касае отделно производство по ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето и няма нищо общо с наложената ПАМ. По никакъв начин правоохранителният акт не може да влияе на законосъобразността на акта, с който се налага принудителна административна мярка.

На следващо място съдът приема, че при налагане на принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят предоставя собствения си автомобил за управление от Т.С., който е с отнето свидетелство за управление на МПС. В този ред на мисли по делото се събраха доказателства, че със ЗПАМ № 18-1030-001348/06.08.2018г., издадена от сектор „Пътна полиция“-Пловдив, на лицето е отнето временно СУМПС. Съгласно правилото на чл. 171, т. 2а, б.

"а" от Закона за движението по пътищата принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК. В случая е установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС, което законодателят приравнява на липса на такова. Каза се, че доводите на жалбоподателя, че към датата на издаване на заповедта лицето е притежавало СУМПС, са неоснователни. Доказателства за това от жалбоподателя не са ангажирани, а от всички приложени по административната преписка доказателства се установява, че към датата на налагане на ПАМ Т.С. е с отнето СУМПС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът, Р Е Ш И

:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Т.С., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №

18-0325-000081 от 21.09.2018г. на Н. Р. при ОД на МВР Пловдив, РУ Първомай.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/