Решение № 186 от 20.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Перник, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500689 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от адв.Е. К. от САК, със служебен адрес: със служебен адрес: *** пълномощник на х. Г. Т., с която се обжалва изцяло решение № 260714 от 11.06.2021 г. по гр.д. № 3318/2020г. по описа на ПРС и решение № 260200 от 12.10.2022 година, по същото дело (за отстраняване на очевидна фактическа грешка – ОФГ, по реда на чл.247 ГПК), с което е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС от х. Т. Т. срещу Е. Д. Т. за заплащане на обезщетение за ползване на ½ ид.част от съсобствен между страните апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2020г., в размер на 4050,00 (четири хиляди и петдесет) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.07.2020 година, до окончателното й изплащане.

Счита, че решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено без обсъждане на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства - съществено процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и чл.236, ал.2 от ГПК. Съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантни за делото факти и обстоятелства, в резултат на неправилно използване на 1 правилата на формалната логика,

Жалбоподателят счита, че е нарушен е материалния закон и решението е необосновано: Решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционият съд едностранчиво е възприел фактите по делото, превратно е изтълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Първоинстанционният съд не съобразил и не отчел представената по делото от ответницата Заповед за незабавна защита № ***, издадена по гр.д. 1958/2018г. на ПРС, от която е видно, че на въззивника било забранено да приближава ответницата Е. Д. Т., както и жилището й в *** и че Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, т.е. от 22.03.2018 г. От тази дата и до настоящия момент ищеца бил лишен от ползването на процесния имот. Тъй като предявения иск е за период от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., т.е. след издаване на Заповедта за незабавна защита по ЗЗДН, той се позовава на Решение № 73/07.06.2017 г., на ВКС, 3-то ГО, по гр.д. № 3034/2016 г., касаещо подобен казус относно обстоятелството, че когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си па ползване върху имота и респ. на него за този период му се дължи обезщетение, макар и ползващия да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН.

Също така в атакуваното решение не били обсъдени показанията на нито един свидетел, разпитан по делото, поради което счита, че решението страда и от липса на мотиви.

С въззивната жалба се моли на основание чл.271 от ГПК да бъде отменено Решение № 260714 от 11.06.2021г. по гр.д. № 3318/2020г. по описа на Пернишки районен съд,6 състав, да се реши спора по същество, като въззивният съд приеме, че искът е основателен, както и да бъде осъдена ответницата Е. Д. Т. да заплати на х. Г. Т. сумата от 4050.00лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2020г. за ½ ид.части от недвижимия имот в ***, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендира се присъждане на съдебни разноски по делото.

С обжалваното решение х. Г. Т. е бил осъден да заплати на Е. Д. Т. сумата от 613,00 лева - направени разноски в производството, както следва: за адвокатско възнаграждение сумата от 600,00 лева и за 13,00 лева – за преписи, въпреки изрично направеното изявление от ответницата, чрез процесуалния й представител адв.С. в последното по делото о.с.з., проведено на 11.05.2021 г., стр.2, че не претендира присъждане на съдебни разноски. Моли изрично и в тази част решението на РС да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. Т.С. по депозираната въззивна жалба, чрез адвокат Б., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Същото било обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като съгласно приетите по делото гласни и писмени доказателства искът бил недоказан по основание и размер. Претендира разноски.

2

Пернишкият окръжен съд, като преценява обжалваното решение въз основа на направените в жалбата възражения и по реда на чл.271 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба като подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК е процесуално допустима и правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Предмет на въззивно обжалване е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от х. Т. Т. срещу Е. Д. Т. - за заплащане на обезщетение за ползване на ½ ид.част от съсобствен между страните апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2020 г., в размер на 4050,00 (четири хиляди и петдесет) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.07.2020 година, до окончателното й изплащане, тъй като въззиваемата Е. Д. Т. ползвала целия съсобствен на страните имот и била лишила ищеца от достъп до общата вещ.

Размерът на обезщетението било установено съобразно заключението на приетата по делото СТЕ, а в о.с.з. на 23.02.21 г. Е било допуснато увеличение на иска, съгласно изчислената сума от вещото лице, възлизаща за процесния исков период в размер на сумата от 4050.00 лева – за ½ ид.част от апартамента, представляваща половината от 8100 лева – за целия имот, за което увеличение на иска е внесена и съответната дължима държавна такса (л.71 от делото на РС).

Страните в производството са бивши съпрузи, като след прекратяването на гражданския им брак с решение №1092/04.11.2013 г., постановено по гр.д.№э4026/2012 г., по описа на ПРС, влязло в сила, семейното жилище на страните в с.***, общ.***, представляващо есдноетажна полумасивна жилищна сграда, било предоставено за ползване на съпруга Х. Т. - настоящия ищец. В решението е посочено, че придобитото по време на брака недвижимо имущество, представляващо СИО, след прекратяването на брака се трансформира в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.

Процесният апартамент в *** е бил закупен на името на Е. Д. Т. с нотариален акт №*** том *** рег.№*** от 15.01.2001г., издаден от нотариус Р.М. с №***, в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие ПРС, през време на брака й с ищеца, поради което попада в режима на СИО.

По делото е представена нотариална покана, заверена от помощник нотариус при нотариус В.Я. от 13.06.2014 г., получена лично от Е. Д., с която жалбоподателят моли въззиваемата страна за освобождаване на две стаи от апартамента за ползване, в срок до 17.06.2014 г. В същата покана е посочена дата и час за явяване в кантората на нотариуса за писмено оформане на създадените отношения.

С Констативен протокол на 17.06.2014г. е посочено, че Е. Д. не се е явила в отговор на поканата, както и не е предприела действия по освобождаване на част от апартамента в ***.

В констативния протокол е отбелязано, че 17.06.2014 г. се счита за начална дата на договор за наем между Х. Г.–съсобственик и наемодател от една страна и Е. Д.-съсобственик и наемател от друга страна, с дължим месечен наем в размер на 200,00 лева.

3

Ищецът (сега жалбоподател) е направил искането си за освобождаване на процесния апартамент като съсобственик, тъй като на отправената нотариална покана въззиваемата Е.

Д. не се отзовала.

В исковата молба се търси заплащане на сума, възникнала на извъндоговорно основание – чл. 31 ал.2 ЗС, произтичащо от правата на собственика, който е лишен от възможността да ползва съсобствената вещ.

По делото е представен и констативен протокол от 28.10.2016 година, заверен от нотариус В.Я. - Ш., от който е видно, че настоящият ищец декларира, че има ключ от процесния апартамент и не е лишен от достъп до помещенията в него, тъй като не се заключвали, но формулира и отправя въпрос към нотариуса коя точно част от жилището и от общите мебели в него може да ползва и по какъв начин, според правата си на съсобственост.

Видно от заповед за незабавна защита № ***, издадена по гр.д. № 1958 / 2018 г., на ПРС, на настоящия ищец е било забранено да приближава ответницата Е. Д. Т., както и процесното жилище в ***, и че същата подлежи на незабавно изпълнение, считано 22.03.2018 г., а настоящият исков период - от 01.07.2018 до 30.06.2020 година касае времето след издаване на заповедта за незабавна защита по ЗЗДН.

Свидетелите С.А. (позната на ищеца и колежка на неговия адвокат – Е. К.) и М.М.

(също позната на ищеца, в качеството й на приятелка на неговия адвокат Е. К.) заявяват в дадените от тях показания пред районния съд, че през 2018 година, 2019 година и през месец юни 2020 година – общо няколко пъти, поотделно били ходили до процесния апартамент с ищеца, като единия път той не носел ключ, а другият път носел, но не могъл да отвори вратата на жилището, а ответницата не ги допуснала, като ги нагрубявала и пропъдила. Следващ път звънели на вратата, но никой не отворил.

Свидетелката Е. Т. - дъщеря на ответницата установява, че ищецът никога не е бил препятстван да посещава жилището, имал ключ за него. Често пребивавал там необезпокоявано, особено когато боледувал. Същият се намирал и в напреднала възраст и здравословното му състояние не било добро. В края в 2019 година ищецът имал сериозен здравословен проблем, като св.Т. му заплатила лечението и той прекарал коледните и новогодишните празници с майка й и нея в процесния апартамент заедно. Заявява, че св.А. и ищеца посетили апартамента на 07.08.2020 година, като чрез видеовръзка неговата адвокатка К. се държала грубо и арогантно с тях. Твърди, че живее в ***, но всяка година се прибира за дълги периоди. През 2019 – 2020 година ищецът имал често здравословни проблеми, като живеел с майка й в процесния апартамент, където имал и лични вещи, но останалото време предпочитал да пребивава на къщата си в с.***. Винаги имал свободен и неограничен достъп до апартамента, а бравата не била сменявана.

Св.В. – съседка на ответницата установява, че ищеца често живеел в процесния апартамент, както и на вилата си, като с бившата си съпруга – ответницата се намирали в последователно добри и в лоши отношения, които се редували, но не установява ищецът да е бил лишаван от ответницата от достъп до жилището, предмет на делото.

4

За предходен период – 16.06.2014 година - 09.06.2015 година, между същите страни, на същото основание ПРС е разгледал същия правен спор, но за предходен период, по който е било постановено влязло в сила съдебно решение № 144 от 08.03.2017 година, по гр.д.№ 4436/2016 година, по описа на Пернишки районен съд, с което искът е бил изцяло отхвърлен по същество, като неоснователен.

При така установеното от фактическа страна, окръжният съд възприе следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Същият е допустим, тъй като е предявен в три годишния давностен срок, важим за претенции за периодични плащания, от активно легитимирано лице – съсобственик, което претендира обезщетение от твърдяно лишаване на ползването на обща с ответницата съсобствена недвижима вещ, в режим на трансформирана след развода между тях обикновена съсобственост, при равни квоти – по ½ идеална част.

Разгледан по същество, искът се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да бъде успешно реализирано притезанието за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС следва да бъдат осъществени следните кумулативни предпоставки: неползващият съсобственик да е отправил писмено искане, което да е получено от ползващия съсобственик и въпреки това последният или член на неговото семейство да продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои лични или на семейството му потребности, без да зачита конкурентните права на другия правоимащ съсобственик.