Решение № 18 от 02.03.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Етрополе, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря ХРИСТИЯНА ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20251830100405 по описа за 2025 година

Производството е по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, със седалище и адрес в гр.София против Й. М. С., от гр.*****, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 600.93 лева, от които главница в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 27.13 лева за периода от 28.11.2019 год. до 29.06.2020 год., законна лихва за забава върху главницата в размер на 68.90 лева за период от 29.06.2020 год. до 31.05.2025 год., сумата 196.03 лева-представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, сумата от 108.87 лева – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит. Претендират да заплати направените съдебни разноски.

Твърди се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като в указания срок длъжникът не е намерен на известните адреси в страната, както и същия не работи, за да му бъдат връчени книжата по месторабота. Вземанията са претендирани от ищеца на основание договор за потребителски кредит №375356, сключен на 28.11.2019 година със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който длъжникът е получил сумата от 200 лева, срещу което се е съгласил да върне 7 броя вноски по 56 лева в срок до 29.06.2020 година, когато е падежирала последната 1 вноска. Ответникът Й. М. С. не е изпълнил задълженията си до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, чрез назначения му особен представител адв. В. Х.-Б.. В същия не се оспорва основателността на иска.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмено становище моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът Й. С., чрез особения си представител не оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч.гр.дело № 258/2025 година по описа на ЕтРС, се установява, че със Заповед №143 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2025 год. е разпоредено длъжникът Й. М. С. да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД сумата 600.93 лева, от които главница в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 27.13 лева за периода от 28.11.2019 год. до 29.06.2020 год., законна лихва за забава върху главницата в размер на 68.90 лева за период от 29.06.2020 год. до 31.05.2025 год., сумата 196.03 лева-представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, сумата от 108.87 лева – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит. Посочено е, че задълженията са възоснова на Договор за кредит №375356/ 28.11.2019 год.

Заповед №143 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2025 година не е връчена на длъжника, т.к. същия не е намерен на известните адреси в страната.

Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, като разпореждането е връчено на 12.08.2025 година.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр. дело № 405/2025 г. по описа на ЕтРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 15.08.2025 г. в РС-Етрополе, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

Вземанията са претендирани от ищеца на основание договор за потребителски кредит №375356, сключен на 28.11.2019 година със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който длъжникът е получил сумата от 200 лева, срещу което се е съгласил да върне 7 броя вноски по 56 лева в срок до 29.06.2020 година, когато е падежирала последната вноска. От приложения по делото договор за паричен заем и погасителен план е видно, че посочения ГПР е в размер на 48.06 %, при фиксиран годишен лихвен процент 40.05 %. Общата дължима сума при неизпълнение на т.6.1. от договора е в размер на 392.00 лева.

Съгласно чл.6.1 от Договора за паричен заем, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33 ал.1 от Общите условия : поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.

От т.6.2 е видно, че при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи неустойка в размер на 158.19 лева, която се начислява автоматично с подписване на договора за заем.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за паричен кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск, в производството, по което 2 ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съдът приема за безспорно установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 102.26 евро/200.00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със законна лихва за периода от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 13.87 евро/27.13 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 28.11.2019 год. до 29.06.2020 год., сумата в размер на 35.23 евро/68.90 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 29.06.2020 год. до 31.05.2025 год.

Съдът счита, че тези суми, като съответстващи на част от клаузите по договора за паричен заем, несъмнено се дължат и исковата молба по отношение на същите следва да бъде уважена като основателна.

Изхождайки от предмета на Договор за кредит №375356/28.11.2019 год. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника, в качеството на физическо лице е бил предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към 3 останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.

Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е недействителен.

Отпуснатият кредит е в размер на 200 лева, платим на 7 месечни вноски.

Договорната лихва е в размер на 40.05%. Посоченият ГПР по кредита е 48.06%, като е посочено, че общия размер на всички плащания е 392.00 лева.

Общата дължима сума по договора, представляваща неустойка е в размер на 158.19 лева, като по този начин ГПР по кредита се увеличава повече от два пъти. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния и би надхвърлил значително законоустановения от 50%, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания. Съдът намира, чл.6.1 и чл.6.2 от договора за кредит за неравноправни клаузи, поради което предявеният иск в частта, в която се претендира заплащането на сумата 100.23 евро/196.03 лева-представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, и на сумата от 55.66 евро/108.87 лева – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.