Решение № 397 от 11.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и А. Кр. А. като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600920 по описа за 2025 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от подсъдимия О. /ЙО./ С. С. /***/, срещу Присъда № 62 / 23.06.2025 г., постановена по НОХД №161/2025 г., по описа на Районен съдгр.П..

Жалбата е бланкетна. Като се излагат обстоятелства, свързани с образуването и развитието на наказателното производство, е направено искане за ревизия на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата.

Развити са съображения в насока, че при правилно изяснена фактическа обстановка, РС е наложил несправедливо по размер наказание, а заедно с това необосновано не е приложил нормата на чл.66, ал.1 от НК. Отправена е молба за изменение на присъдата с намаляване на лишаването от свобода или с приложението на условното осъждане.

Прокурорът намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли съдът да я потвърди изцяло.

1

Страните не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:

С присъдата, изменение на която се иска, РС е признал подсъдимия признал подсъдимият О. /ЙО./ С. С. /***/, роден на ********** г. в гр. И., Р ****, с адрес: гр. И., кв. К.я., и адрес в Р България - гр.С., кв.Г., бл.***, за виновен, в това, че на 04.02.2025 г. в района на 32. гранична пирамида на Държавната граница с Република Северна Македония, в землището на с. Ч., общ. П., е направил опит да излезе през границата на страната ни с Република Северна Македония, без разрешение на надлежните органи на властта, като престъплението е останало недовършено на стадия на опита, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във връзка чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 36 от НК, му наложил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНСЗ, както и наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ , приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение, както следва: със заповед за задържане рег. № 4398-зз-3/04.02.2025 г. по описа на ГПУ- Златарево, за времето от 18,30 часа на 04.02.2025 г., до 17.25 часа на 05.02.2025г. с постановление на прокурор при РП-Благоевград, ТО-П. от 13.02.2025 г., за срок до 72 часа, считано от 11,00 часа на 13.02.2025 г. - до довеждането му пред съда на 14.02.2025 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ взета с протоколно определение № 235/20.02.2025 г. постановено по ВЧНД № 210/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, считано от 20.02.2025 г., като 1 /един/ ден задържане се зачита за 1 /един/ ден „Лишаване от свобода“.

По отношение на вещественото доказателство 1 бр. мобилен телефон марка “IPHONE” 15 PRO със СИМ карта, оставени на съхранение в ГПУЗлатарево, постановил да се върне на неговия собственик или упълномощено 2 от него лице. разноски.

На подсъдимия били възложени и сторените по делото

Първоинстанционното съдебно следствие е било проведено по реда на глава XXVII от НПК, чл.371, т.2 от НПК, като О. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В тази връзка и за да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела следното във фактическо и правно отношение:

Подсъдимият О. /ЙО./ С. С. /***/ е роден на *** г., в Република Турция и е ****.

В началото на 2025 г., подсъдимият напуснал Република Турция и с помощта на неустановени в хода на делото лице и начин преминал в Република Гърция. Крайната цел на подсъдимия била да стигне до Г., но т.к. майка му и двете му деца се намирали в Република Северна Македония, С. решил първо да ги посети, като за целта премине нелегално българомакедонската държавна граница.

В изпълнение на взетото решение, на 03.02.2025г. с помощта на неустановено в хода на делото лице, О. С. се придвижил от гр. С. до гр. С., където пренощувал една нощ. На следващия ден - 04.02.2025 г. в гр. С. се качил в такси, с което се придвижил до гр. П.. Пристигайки в гр. П. С. изчакал 15-20 минути, след което на място пристигнало лице от мъжки пол с джип с висока проходимост марка и модел „Нисан Терано“ с ***, зелен на цвят. На подсъдимият било казано да се качи в джипа на задната седалка, след което заедно потеглили в посока държавната граница с Р Северна Македония.

Джипът се придвижвал през черен горски път успореден на Държавната граница, като на места пътят достигал и до самата граница. Подсъдимият С. и водачът на автомобила достигнали в непосредствена близост до 32-ра гранична пирамида от държавната ни граница с Република Северна Македония, която гранична пирамида се намира в землището на с. Ч., общ. П., откъдето турският гражданин О. С. следвало да пресече държавната ни граница като пресече граничната бразда и да влезе на територията на Република Северна Македония.

По същото време, дежурен граничен полицейски патрул на ГПУЗлатарево, в състав от свидетелите Д.И.С. и И. Л. Л., извършвал патрулиране, 3 наблюдение и проверка на граничните знаци и пирамиди в района от 30 до 34 гранична пирамиди в землището на селата К. и Ч., общ. П.. Граничните служители забелязали моторно превозно средство - джип с висока проходимост марка и модел „Нисан Терано“ с ***, който се движел в района, на около 100 метра южно от 32 гранична пирамида и на около 50 метра успоредно на Държавната граница на Р България с Р С Македония. Преди подсъдимият да успее да пресече граничната бразда, свидетелите С. и Л. спрели автомобила за проверка. При извършване на проверката било установено, че моторното превозно средство се управлява от българския гражданин С.И.С., който предоставил документ за самоличност, като в автомобила имало още едно лице - подсъдимият О. С., който не представил документи за самоличност, като обяснил, че е турски гражданин и искал да премине нелегално в Р С Македония.

За случая била уведомена прокуратурата и било започнато настоящото досъдебно производство. По отношение на действията на С.И.С. е било образувано друго досъдебно производство №2/2025г. по описа на ГПУЗлатарево, пр.пр. №1056/2025г. по описа на РП-Благоевград, ТО-П., по което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1, във вр с. чл.18, ал.1 от НК.

В хода на разследването бил извършен оглед на автомобила марка и модел „Нисан Терано“ с ***, като на стелката на задната седалка зад водача била открита 1 бр. неистински български документ за самоличност - лична карта, на която е придаден вид, че е издадена на 29.01.2024г. от МВР- Враца с №651507102 на името на Ц.Х.Ц. с ЕГН ***. Този документ обаче не е бил използван от обвиняемия С. пред българските гранични власти, за да се опита да ги заблуди относно своята самоличност.

За установяване самоличността на лицето, представило се с имената О.

С. е направено запитване до компетентните власи на Р Турция. От получения отговор на запитването за предоставяне на информация и оперативни данни /л. 65 от ДП/ е установено, че лицето е гражданин на Р Турция и има регистрация за нарушаване Закона за контрабанда и регистрация относно инцидент със заплаха за оръжие, както и е установено, че лицето има още шест регистрации за различни престъпления на територията на Р Турция , В хода на съдебното следствие е изискана информация по линия на 4

ДМОС относно правното положение на подсъдимия О. С. в Р Турция.

Получени са два отговора от Интерпол - Анкара, с които информират, че SAYIN Omer, роден на ********** г., в Izmir/Bornova, Turkey, се издирва на национално ниво във връзка със заплаха с оръжие, грабеж и контрабанда на алкохол и цигари.

Така описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д. И. С., И. Л. Л. и Ц.П.Б., частично от обясненията на подс. С., протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2025г. ведно с фотоалбум към него, експертна справка с рег.№41/2025г., копие от заповед за задържане по реда на ЗМВР рег. №°4398-зз-3/04.02.2025 г., копие от протокол за обиск на лице по реда на ЗМВР от 04.02.2025 г., справка от система „AFIS“, ведно с приложената към нея Евродак-дактилоскопна карта, справка от система „CAFIS“, схема на района на нарушаване на държавната ни граница и задържан нарушител, обстоятелствен протокол от 04.02.2025 г., приемо-предавателен протокол от 06.02.2025г., експертна справка с рег. №44/2025г., 2 бр. писма-отговор на искане за предоставяне на данни и информация от 20.02.2025 г.на координатор в „Съвместен контактен център - Капитан Андреево“ 2 бр. писма - запитване с №УРИ439800-973 от 18.02.2025г. и отговор с вх.№ КП-04-1322 от 24.02.2025г. от Държавна агенция за бежанци, писмо до Директора на ДМОС с №УРИ 439800-820/06.02.2025г. и справка съдимост.

Предвид горното, РС счел, че с деянието си О. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 279, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК, в която връзка му наложила и съответните наказания.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, като същата е насочена срещу присъда, подлежаща на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явява допустима.

Разглеждайки я по същество, ОС намери жалбата за основателна поради следните съображения:

Страните не спорят, че в хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен е била изяснена фактическата обстановка по делото.

5

Индиция за това е и липсата на отправени до въззивния съд нови доказателствени искания.

Правилно РС е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и съдържанието на приетите по съответния ред към доказателствената маса документи.

Преки доказателства за действията на подсъдимия, осъществяващи състава на престъплението по чл. 279, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК, се съдържат в показанията на свидетелите Д. И. С., И. Л. Л. и Ц.П.Б., частично от обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2025г., ведно с фотоалбум към него, експертна справка с рег.№41/2025г. и др. Заедно с това е О. С. е направил и безусловно признание на отразеното в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК.

С оглед на всичко това РС основателно е приел, че фактите, изложени по-горе, са установени по предвидения в закона ред.

При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301, т.1 и т.2 от НПК не са били допуснати нарушения.

РС е приложил правилно материалния закон приемайки, че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Незаконосъобразно първата инстанция е процедирала при определяне на конкретните санкции.

По начало наказателната репресия почива на принципите за законоустановеност на наказанията, индивидуализация и адекватност на стореното от привлеченото към отговорност лице. В известна степен РС е приложил тези принципи, съобразявайки се с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства в пълния им обем.

Същевременно настоящият съдебен състав счита, че и като видове, и като размер на лишаването от свобода, наказанията в разглеждания случай се явяват явно несправедливи. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения ще въздейства възпитателно и предупредително както по отношение на самия деец, така и 6 върху останалите членове на обществото. Отчете се и това, че само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.