Решение № 376 от 11.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Видин, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100267 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. Д. П., с ЕГН **********, от гр. В., ж.к. Х. Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с която против „Б. Е. Д. К.“ ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „Н.“ №**, ет. *, са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл.

146, ал. 1от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на **.**.****г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит № MAX_ ********* в размер на ***.** лева.

Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал.2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита,която такса е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

1

Излага се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.

Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

10а, ал.2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват.

Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси в общ размер на ***.** лева са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, тъй като са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски паричен кредит № MAX_ ********* от **.**.****г.

2.Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на ***.** лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове.

Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № MAX_ ********* от **.**.****г.

2 представляват скрита възнаградителна лихва,че са неравноправни и че по този начин се заобикаля закона. Посочил е, че изискването на чл.11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона,е неоснователно. Заявените от ищеца като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „ общ разход по кредита за потребителя“ . Подържа се,че ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия, видно от подписаната от лицето Декларация за съгласия, приложена към отговора на исковата молба. Посочва се,че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ. Излага се,че през 2018г. Комисията за защита на потребителите е съгласувала типовия договор за кредит и общите условия към него,като в хода на съгласуване на документите са били дадени препоръки за предоставяне в СЕФ на информация за предлаганите от „Би енд Джи Кредит" ООД допълнителни доброволни действия, които са били изпълнени. Сочи се, че документите по кредита на ищеца са съставяни съобразно съгласуваните типови документи и са изцяло съобразени с препоръките на КЗП,както и че в края на 2024г. е била приключена последваща съгласувателна процедура на документите за кредит от КЗП. Подържа се,че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване,а така също и че на видно място във всеки офис на дружеството са поставени Общите условия, при които дружеството предоставя потребителски кредит, както и тарифата на допълнителните доброволни действия и на разходите за събиране на дружеството, с които клиентите свободно могат да се запознаят.Излага се,че доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира 3 клиента или не. Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл.

10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора,както и че в случая ..Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

При тези данни съдът от правна страна приема следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № MAX_ ********* от **.**.****г., по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на **.** лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

В чл. 9, ал. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на ***.** лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една 4 погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В чл. 9, ал. 3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е ***.**лева при погасителен план с месечна вноска от **.** лева.

В чл. 10 от договора е посочено, че при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързото разглеждане на искането му за кредит.

От представената от ответника справка е видно, че общо платената сума по кредита е в размер на ***.** лева, от които платена главница в размер на ***.** лева. платена договорна лихва в размер на **.** лева, платено по динамично плащане в размер на **.** лева, платено по бързо разглеждане в размер на **.** лева и платено обезщетение за предсрочно погасяване в размер на *.** лева.

С исковата молба са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане по кредита, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В случая съдът намира, че процесните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата.

В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.В тази връзка твърдението на ответника, че 5 таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита,се явява неоснователно.

Ответникът не ангажира доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на самия кредит, но следва да се отбележи,че дори и да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, и не би трябвало да се изисква заплащането им ,с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,която . изключва заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита е във връзка с управление на кредита.

Възражението на ответника за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, поради това, че правоотношението между страните е приключило и такава такса не е събирана,е неоснователно. По мнение на съда за ищеца е налице правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като тя фигурира в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума.По тази причина дори и договора да е с изтекъл срок, ответникът би могъл да се позове на тази клауза и да претендира плащане. В производството не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса ,както не се и установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя. Както се посочи ,дори и да е предоставена,тя е недължима,тъй като е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита.

Във връзка с изложеното се налага извод, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което сумите, заплатени от ищеца на тези основания,се явяват недължимо платени при начална липса на основание.