Решение № 690 от 19.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5392/2024
- Вид
- Решение № 690
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за водите
- чл. 44, ал. 2 · Закон за водите
- § 1, ал. 1, т. 7 · Закон за водите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 690 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Г. Р. Г. Административно наказателно дело № 20245330205392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, бул. „*“ № *, представлявано от изпълнителния директор С. Д. Д. срещу Наказателно постановление № 88 от 19.09.2024 г., издадено от В. Д. У. – директор на Б.д.
„И. р.“, с което на основание чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя са обособени в три отделни групи. Моли се наказателното псотановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от юрисконсулт А. Т., който поддържа жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Т. Д., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията по жалбата да са неоснователни. Предлага на съда да ползва с доверие показанията на разпитания като свидетел актосъставител. Счита да не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта и наказателното постановление. Взема становище нарушението да е извършено повторно от жалбоподателя. Позовава се на съдебна практика. Поддържа 1 имуществената санкция да е определена в минимален размер. Заявява, че оспорва твърдението на жалбоподателя да не е подавано от негова страна заявление за издаване на разрешително за водовземане, но към датата на деянието да е нямало издадено разрешително по това заявление. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Н.с.“ ЕАД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.09.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Басейнова дирекция „ИБР“ на 04.10.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
С Наказателно постановление № 128/21.09.2023 г., издадено от директора на Б. д. „И. р.“ на жалбоподателя „Н. с.“ ЕАД била наложена „имуществена санкция“ на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗВ за административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Наказателното постановление било оспорено от жалбоподателя пред съда, като с Решение № 110 от 27.11.2023 г. по а.н.д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – * то било потвърдено. С Решение № 2277 от 11.03.2024 г. по к.а.н.д. № 25/2024 г. по описа на А* съд – * било оставено в сила решението на районния съд. Така Наказателно постановление № 128/21.09.2023 г. влязло в сила на 11.03.2024 г.
На 24.04.2024 г. жалбоподателят „**“ ЕАД подал заявление до директора на Басейнова дирекция „**“ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изградени съоръжения, а именно от водния обект р. * чрез водохващането „*“, като заявената цел на водовземането била за напояване на земеделски култури, аквакултури и свързани с тях дейности.
На 10.07.2024 г. в Басейнова дирекция „*“ постъпил сигнал на „Зелен телефон“, приет с вх. № КД-03-188 от същата дата, в който се твърдяло: „река С. при *, община * от магистралата се вижда за пореден път, че в коритото няма вода“. По така постъпилия сигнал било възложено извършването на проверка на свид. Е. Г. Т. и на инж. С. С. Г. – експерти в дирекция * при Басейнова дирекция „**“.
На същата дата свид. Т. заедно с инж. С. Г. отишли в с. *, където видели, че река *била пресъхнала и нямало отток. Поради това двамата започнали да се придвижват в посока срещу течението на реката, за да установяват причината за пресъхването. При така извършената проверка свид. Т.
2 достигнал до с. *, където в коритото на реката имало воден отток. Бил извършен оглед на речното хидротехническо съоръжение водохващане „*“ на река *, стопанисвано от жалбоподателя „*“ ЕАД и находящо се източно от с. *, в общ. *, обл. *. При огледа свид. Т. установил, че при водохващането имало три савачни врати, които се регулирали ръчно, като две от тях били затворени, т.е. спуснати и през тях преминавала вода само от пропуските, а третата врата била вдигната и през нея протичали водни количества в реката. Останалото количество вода от река Стряма се насочвало по гравитачен облицован открит трапецовиден напоителен канал Р-С, намиращ се на десния бряг на река *. В напоителния канал имало монтирани 4 броя савачни врати, които се регулирали ръчно, като 2 от тях били отворени и позволявали протичането на отнетите води от водния обект река *. За измерването на количествата вода, които се подават от реката през напоителния сезон, имало монтирана водомерна рейка в укрепен профил в началото на канала. В момента на проверката било отчетено количество вода по рейката под 10 см. Свидетелят Т. извършил проверка, при която установил, че към 10.07.2024 г. в полза на жалбоподателя нямало издадено разрешително за водовземане от водния обект река *чрез речното съоръжение „*“.
Резултатите от проверката били описани в констативен протокол № ПВ1195/10.07.2024 г.
На 27.08.2024 г. свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 162 срещу жалбоподателя „*“ ЕАД, в присъствието на негов пълномощник и на свидетел – инж. С. С. Г. Препис от акта бил връчен на пълномощника на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е. Г. Т.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка. На първо място разкрива се, че проверката е извършена на дата 10.07.2024 г. Изяснява се и поводът за контролните действия, който е подаден сигнал на зелен телефон, в който се е твърдяло, че река *в с. *е пресъхнала. В тази връзка изяснява се, че проверяващият екип е тръгнал от с. *срещу течението на реката с цел проверка за евентуално отбиване на води. Установява се още от показанията на свид. Т., че при обхода си той е достигнал до водохващане, представляващо бент на „Напоителни системи“ ЕАД, намиращ се до село *. На следващо място в свидетелските показания се съдържа доказателствена информация за наблюдаваните съоръжения и тяхното състояние на мястото на проверката.
Така изяснява се, че в реката при водохващането е имало три савачни врати, от 3 които две са били затворени, а вода е преминавала само през третата врата. От показанията на свидетеля съдът установява и посоката, в която е отивала отклонената вода от река * чрез затворените савачни врати – към напоителен канал, ползван от дружеството жалбоподател. Свидетелят изяснява още, че в канала е имало две отворени савачи врати, през които е преминавала вода.
Свидетелят Т. изяснява и че към датата на проверката жалбоподателят „*“ ЕАД е нямал издадено разрешение за водовземане от повърхностен воден обект, което е установил след извършена в информационната система на Басейновата дирекция. В тази част показанията му са проверени и намират подкрепа в писмените доказателства. Накрая, установява се, че АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството жалбоподател. В показанията си свид. Т. възпроизвежда обстоятелства, които е възприел лично и непосредствено като очевидец. Твърденията му изцяло кореспондират с констатациите от протокола за извършената проверка, а както се посочи – намират подкрепа и в останалите писмени доказателства. Достоверността на показанията не беше оборена чрез други доказателствени материали, не се установяват и обстоятелства, по които свидетелят да се счита за предубеден.
По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид. Т. при формиране на фактическите си изводи.
От Заявление с вх. № РР-03-21/24.04.2024 г. по описа на Басейнова дирекция „*“ (лист 30-32 от делото) заедно с приложения към него (лист 33-40 от делото) се установява, че жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД е поискал откриването на процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Установява се още, че заявеното място на водовземане е водохващане „*“, а водният обект, предмет на водовземане, е река *, водно тяло с код BGMA400R – „река * от с.* до вливане на р. * и *“.
От Констативен протокол № ПВ1-195/10.07.2024 г. се изяснява, че свид. Т. е участвал в извършена на 10.07.2024 г. проверка на участъци от р. *, включително в землището на община *. Установява се, че при проверката е направен оглед при водохващане „*“, намиращо се източно от с. * и стопанисвано от жалбоподателя „*“ ЕАД. Установява се още, че отклоненото количество води чрез двете затворени савачни врати при водохващането е насочвано към гравитачен облицован открит трапецовиден напоителен канал Р-С, намиращ се на десния бряг на р. *. Изяснява се и че в укрепени профили в началото на канала има монтирана водомерна рейка, като в момента на проверката е отчетено количество вода под 10 см.
От Наказателно постановление № 128/21.09.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „*“ (лист 91-93 от делото) се установява, че на жалбоподателя „*“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ за административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
От Решение № 2277 от 11.03.2024 г. по к.а.н.д. № 25/2024 г. по описа на Административен съд – * (лист 102-105 от делото) се изяснява, че е оставено в сила Решение № 110 от 27.11.2023 г. по а.н.д. № 513/2023 г. по описа на 4
Районен съд – Карлово (лист 97-101 от делото), с което е потвърдено Наказателно постановление № 128/21.09.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „*“. Изяснява се още, че решението на * съд – * е окончателно.
От Заповед № РД-03-293/04.12.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „*“, част II, т. 18 се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. По отношение на административнонаказващия орган компетентността му произтича пряко от разпоредбата на чл. 201, ал. 2, предл. 3-то от ЗВ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Същото съдържа задължителните си реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.