Решение № 237 от 14.11.2025, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. С., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищцата В. Г. В. е предявила иск за делба срещу М. Х. Г., Г. Ф. Г., Р. И. В., С. Г.

Б., А. С. Б., П. А. П. и Ц. А. П. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. ********** с площ от 818 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: III, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор **********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж.

Предявен е и иск за делба от В. Г. В. е срещу М. Х. Г., Г. Ф. Г. на следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ПОД СТЕНАТА, с площ от 3 098 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 037085, при съседи: ***. ***, *** и ***.

1

Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ЛИПА, с площ от 3 699 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 036024, при съседи: *** и ***.

Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност МУЗГАТА, с площ от 6 203 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 049033 при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ****, с площ от 5 899 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041032, при съседи: ***, ***, ***,

*** и ***.

В исковата молба се излагат съображения, че с нотариален акт за покупкопродажба № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г., изд. от Севлиевски околийски съдия, дядото на В. В. - В.Г.Т. и нейният баща - Г.В.Г. придобиват имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и регистри на гр.С., с административен адрес: гр.

С., ул. ********** Двамата не поделят имота, но се разбирали семейството на Г.В.Г. да си построи къща и да живее там. Така единствено семейството на ищцата живяло и владяло през годините имота. В. била малка, когато от село идват в града. Баща й е построил първо една стая, после друга и така, за да може цялото семейство да дойде и да живее заедно в гр. С.. Впоследствие бил построен и гараж в дворното място.

Налице било непрекъснато владение на поземления имот от страна на наследодателя и въобще от рода на ищцата, продължило повече от необходимия срок по чл. 79 от Закона за собствеността. Налице била придобивна давност относно земята.

От 1950г., откакто бил закупен поземления имот до момента единствено семейството на В. - баща й и майка й владели имота.

Дълги години семейството на ищцата, състоящо се от двамата родители, В. и брат й Ф. живяла в процесния имот. Впоследствие тя се омъжва и заедно със съпруга си заживяла на друго място. По традиция брат й останал в къщата на ул. **********в гр. С.. Брат и сестра се разбирали помежду си и не оправили наследствените си 2 отношения. Братът на ищцата - Ф.Г.Г. починал през 2020г. Той и семейството му реално останали в имота, но не живеели постоянно там както и не поддържали имота, не правили никакви подобрения. През годините сеели в двора различни култури и го обработвали, но самите сгради не били ремонтирани от тях. Нямало дори вътрешна баня и тоалетна. Поради тази причина, тъй като липсвали условия, Ф.Г. починал в дома на съпругата си, където живеели трайно с нея. Сочи се, че до скоро ищцата се е разбирала с роднините си. От няколко месеца обаче отношенията им се влошили, племенникът й дори не отговарял на обажданията й. Миналата година В. решила да се разберат с племенника си и майка му и да поделят имота като единият изплати дела на другия, но това не се случило. След проведени разговори, включително и между адв.

М. като пълномощник на ищцата станало ясно, че това е невъзможно.

Излагат се съображения, че В. не се е отказала от наследството на родителите си. Те са притежавали този имот и няколко поземлени имота - земеделска земя преди смъртта си. Тя не искала да лиши племенника си от наследство или тя да бъде ощетена. Искала всеки да получи своя дял от наследството на родителите й.

Твърди се, че с Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на бащата на В. били възстановени и е признато правото му на собственост на няколко поземлени имота, които също следва да се поделят между нея и първите двама ответници.

Искането към съда е да уважи предявения иск, като бъде допусната делба на процесните имоти съобразно посочените в исковата молба квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците М.

Х. Г. и Г. Ф. Г.. В отговора се поддържа, че искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. ****, с площ от 818 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: III, при съседи:

***, ***, ***, *** и ***, заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор **********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж. Твърди се, че имотът бил изключителна собственост на ответниците. Сочи се, че имотът бил владян изцяло като собствен от наследодателя Г.В.Г., чиито наследници са страните по делото. Поддържа се, че ищцата живяла в имота с родителите си до 1965 г., след което го напуснала, а в имота останал синът им Ф.Г.Г., който аедно със съпругата си М. Г. установили владение върху целия имот, като през 1976 г. построили гаража и през 1984 г. пострили пристройка от спалня, дневна и кухня към старата част на къщата. Сочи се, че от тогава до сега този имот се владеел и владе като собствен само и изключително от Ф. Г. и понастоящем е 3 сосбтвеност на неговите наследници – съпруга – М. Г. и син Г. Г. Г.. Поддържа се, че тот 2005 г. ищцата не е посещавала имота и няма ключ от него. Поддържа се, че ищцата никога не била плащала данъци за имота и не се считала за собственик, като едвса пред 2024 г. изненадващо предявила претенции за имота.

Искането към съда е да отхвърли иска за делба по отношение на Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. **********и построените в него сгради.

По отношение на другите поземлени имоти се поддържа, че искът за делба е основателен и следва да бъде уважен.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р. И. В., С. Г. Б., А. С. Б., П. А. П. и Ц. А. П..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен Нотариален акт № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г., изд. от Севлиевски околийски съдия /л.5/, от който се установява, че В.Г.Т. и Г.В.Г. са закупили следния недвижим имот: 787 кв.м. от парцел XXII-86, квартал 7, местност „Край града“.

От представеното удостоверение с изх. № ДД-4-А-05.2126 – (1) от 31.10.2023 г. се установява, че имот с идентификатор ********** по кадастралната карта на гр. С. е идентичен с имота описан в Нотариален акт № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г., изд. от Севлиевски околийски съдия.

По делото е приобщено Решение на поземлена комисия - гр. С. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ № 295 от 05.04.1998г /л. 17/, от което се установява, че е възстановено правото на собственост на Генчо В. Г. на следните недвижими имоти: 1. Изоставена нива от 3.699 дка (три дка и шестстотин деветдесет и девет кв.м), осма категория, местност ЛИПА, имот № 036024 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 000471 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА № 112029 Широколист.гора на ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО; 2.

Изоставена нива от 3.098дка (три дка и деветдесет и осем кв.м), шеста категория, местност ПОД СТЕНАТА,имот №037085поплана за земеразделяне, при граници (съседи): № 037087 Изоставена нива на насл. на ИВАН П. СЛАВЕВ № 037130 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА № 037082 Изоставена нива на М.Д. П. № 037 083, Изоставена нива на наел. на С.С.М.; 3.

Изоставена нива от 5.900 дка (пет дка и деветстотин кв.м), трета категория, местност ****, имот № 041032 по плана за Земеразделяне, при граници (съседи): № 041030 Изоставена нива на насл. на Й.Й.В. № 113034 Широколистна гора на насл. на И.Н.М.

№ 113014 Широколист.гора на ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО № 041033 Изоставена 4 нива на насл. на М.С.З. № 041043, Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА, 4. Изоставена нива от 6.203 дка (шест дка и двеста и три кв.м), седма категория - местност МЪЗГАТА, имот № 049033 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 049028 Изоставена нива на НИКОЛА ИВАНОВ КОЙЧЕВ,№ 049143 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА,№ 04912 8 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА,№ 04903 2 Изоставена нива на наел. на ИВАН П.

НИКОЛОВ,№ 049 02 9 Изоставена нива на СТАНЧО ИВАНОВ СТАНЧЕВ.

От удостоверение за наследници с изх. № ДД-1А-07.2440 от 01.10.2024 г. на Община С. се установява, че Г.В.Г. е починал на 25.04.2001 г. и е оставил за свои наследници – съпруга – Д.Д. Г. – починала на 18.10.2005 г., дъщеря – съделителката В.

Г. В., син – Ф. Г. В., починал на 21.11.2020 г. и оставил за свои наследници съделителите М. Х. Г. и Г. Ф. Г..

От удостоверение за наследници с изх. № 059/144 от 21.11.2024 г. на Община С. се установява, че В.Г.Т. е починал на 17.03.1951 г. и е оставил за свои наследници – син – Г.В.Г., поч. на 25.04.2001 г. и оставил за свои наследници съделителите В. Г. В., М. Х. Г. и Г. Ф. Г., внучка – Р. И. В., внучка – В. И. Б.а, починала на 07.05.2012 г. и оставила за свои наследници С. Г. Б. – съпруг и А. С. Б. – син.

По делото са приети 37 броя квитанции от Община С. за заплащане дължими данъци за имоти такса битови отпадъци за периода 13.12.2006 г. – 13.02.2024 г.

По делото са разпитани свидетелите – В.Г. В., В.И.Р., И.Ц.И. и Н.Л. С.а.

Свидетелката В.Г. В. посочва, че познава съделителката В. от 1961 г. В 8-ми клас били в един клас. Свидетелката обичала да ходи у тях. Къщата се намирала на уличката до Петолъчка. Била къща с три стаи - една дневна и две спални. До 11-ти клас свидетелката ходила там. Свидетелката сочи, че отношенията между В. и брат й били много добри в миналото. Уважавали се много.

Свидетелката В.И.Р. /дъщеря на ищцата/ сочи, че имотът в който живеел чичо й се намира на **********, баба й и дядо й са построили къщата. Гаражът и къщата си ги имало, откакто е родена. Свидетелката посещавала имота, докато баба й била жива, до преди 20 години. Те винаги били в добри отношения, не са се карали. Когато баба й починала, вуйчо й продължил да има добро и уважително отношение към свидетелката и нейните деца, към майка й и винаги се е отнасял с любов. След като баба й починала, тогава останали да живеят вуйчо й и вуйна й в имота, само те двамата.