Решение № 2519 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2519 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20261110200118 по описа за 2026 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на М. А. Г. с ЕГН**********, живееща в гр.

София в част I на жилищен квартал ,,***'' в блок ,,***'' във ,,***'' на ,,***'', по силата на чл.

61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат Я. Д. Я. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №КПК-НП-212, издадено на 24. Х. 2025 година от А.Т.С. в качеството му на председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по ********* със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Света Неделя“ №6.

Пълномощникът на жалбоподателката оспорва от нейно име процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че от закъснението да подаде декларация не настъпили вредни последици. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателката не се явява в открито съдебно заседание. Надлежно упълномощеният процесуален представител се явява и поддържа жалбата. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощена процесуална представителка – главен юрисконсулт Р.Р.Ц.. Същата в открито съдебно 1 заседание навежда доводи за безспорна установеност на извършителката и нарушението и оспорва жалбата. Прави искане съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведено на 15. IV. 2026 година открито съдебно заседание КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по ********* е заличена като въззиваема страна и на нейно място съдът е конституирал СМЕТНАТА ПАЛАТА с БУЛСТАТ №******** и със седалище и адрес за призоваване в гр. София на ул. „Екзарх Йосиф“ №37, представлявана от председателя Д.Б.Г.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

През 2024 година жалбоподателката заема длъжността Директор на Софийската LXIII детска градина „Слънце“. Поради горното попада в кръга на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 50 от отменения Закон за противодействие на корупцията.

На 28. VII. 2025 година жалбоподателката подава Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията. Декларацията е приета от административнонаказващия орган с входящ №Г15527 и представена по делото.

На 29. VII. 2025 година свидетелят В. Е. З. с ЕГН********** извършва проверка в информационните масиви на комисията и установява, че жалбоподателката е подала ежегодна Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за противодействие на корупцията за 2024 година със закъснение от два месеца и тринадесет дни.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. Е. З. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 07. VIII. 2025 година под №КПК-АУАН-ПР-761 от свидетеля В. Е. З. с ЕГН**********, заемащ длъжността главен инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, компетентно длъжностно лице по силата на представена по делото Заповед №КПК-РД-06159, издадена от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията на 15. V.

2025 година, в присъствието на две свидетелки.

2

При съставянето на акта жалбоподателката се възползва от възможността да подаде представено по делото възражение по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 24. Х. 2025 година Председателят на Комисията за противодействие на корупцията, компетентно длъжностно лице по силата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление под №КПК-НП-212 като възпроизвежда в него изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от отменения Закон за противодействие на корупцията за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от закона.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 12. ХII. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 29. ХII. 2025 година – първи работен ден след неприсъствения 26. ХII. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно отменения Закон за противодействие на корупцията и представената по делото Заповед №КПК-РД-06-159, издадена на 15. V. 2025 година от Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с §7, ал.

4 от Преходните и заключителни разпоредби от същия закон и чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва на 15. V. 2025 година: последният ден, когато може да се подават декларации за имущество и интереси, затова е изтекъл на 15. VIII. 2025 година – след издаване на акта за установяване на административно нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 24. Х. 2025 година – преди 3 изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

В наказателното постановление е изложено становище за неоснователност на направеното от жалбоподателката възражение. Законът не урежда минимална дължина или съдържание на мотивите, а само задължава административнонаказващия орган да се запознае с възраженията на жалбоподателката преди да издаде постановлението си.

Индикации за горното съществуват, затова съдът приема, че липсата на подробни мотиви за отхвърляне на възраженията на жалбоподателката не е опорочила издаването на обжалваното наказателно постановление.

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

Ръководителите на юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на §1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, каквато е и жалбоподателката, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от отменения Закон за противодействие на корупцията. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от същия Закон лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси.

Според чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон декларация за имущество и интереси се подава в ежегодно до 15 май за предходната година.

От доказателствата по делото се изясни, че жалбоподателката е заемала публична длъжност през 2024 година. Така за нея възниква задължение да подаде както ежегодна декларация за 2024 година. От свидетелските показания се установи, че това задължение е изпълнено от жалбоподателката със закъснение от два месеца и тринадесет дни.

Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията е извършено от жалбоподателката от обективна страна.

По извършването на административно нарушение от субективна страна:

Установи се по делото, че на жалбоподателката е било известно, че заема публична длъжност през 2024 година. На свидетелката следва да е било известно и породилото се на 4 това основание задължение да подаде декларация до 15. V. 2025 година. Съдът стига до такъв извод, защото задължението възниква по силата на закона, а основен правен принцип е, че незнанието на закона не извинява нарушаването му. Макар на жалбоподателката да е било известно, че следва да подаде декларация, тя не е изпълнила това задължение в срок.

Затова съдът приема, че нарушението е извършено умишлено.

По определяне на административната санкция:

По силата на чл. 115, ал. 1 от отменения Закон за противодействие на корупцията лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация в срок, се наказва с глоба в размер от 1 000.00 до 3 000.00 лева. На жалбоподателката е наложено наказание в минимален размер, когото съдът преценява като подходящ предвид, че по делото не се установи жалбоподателката да е целяла да препятства работата на Комисията за противодействие на корупцията.

Съдът взе предвид още значителното забавяне в подаването на декларацията – близо два месеца и половина. Дори да се вземат предвид възраженията за многобройните задължения на жалбоподателката през месец 2025 година, закъснението пак би било от два месеца след края на месец май. Затова нарушението не може да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, а следва да се наложи наказание в минимален размер.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а процесното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на административнонаказващия орган разноски в размер на 100.00 €.