Определение № 402 от 04.06.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Монтана, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500267 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Р.

В. Н., Н. Х. А., Ц. Н. Н. и Н. И. Н. против определение № 693/12.05.2025 г. по гр. д. № 809/2025 г. на Районен съд - Монтана, с което е върната искова молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, затова молят да бъде отменено и делото върнато на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочват, че своевременно са внесли държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, които да им послужат за снабдяване с удостоверения за данъчната оценка на процесния имот. Поискали са и удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. Поддържат, че са отстранили неяснотата в исковата молба относно иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, като са посочили, че петитумът е да бъде признато правото им на изкупуване на 2/6 ид.ч. от процесния имот. Оспорват извода на МРС, че недопустимо са въвели нови факти и искания с последната си молба, защото производството е в етапа на размяна на книжа, не е насрочено заседание, поради което посочването на нови факти не съставлява нарушение, още повече се касае до нововъзникнали факти, които са от значение за решаване на спора.

Въззивният съд провери допустимостта на частната жалба и намира, че тя е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица.

По същество частната жалба е основателна.

Производството пред Районен съд – Монтана е било образувано по искова молба от Р. В. Н., Н. Х. А., Ц. Н. Н. и Н. И. Н. против В. Т. М., Д А М и Р. П. Б.. Предявени са 1 искове с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците по отношение 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор хххх, признаване правото им на изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на 4/6 ид.ч. от същия имот и отмяна на основание чл. 537 от ГПК на констативен нотариален акт № ххххг.

Исковата молба е била оставена без движение с разпореждане от 10 април 2025 г., като МРС е дал указания за внасяне на държавна такса, отстраняване на неясноти по отношение това кой от исковете срещу кого от ответниците се води, както и дали предмет на процеса са трите описани в исковата молба недвижими имота или само този, посочен в петитума.

С молба от 22 април 2025 г. ищците са пояснили, че исковете им се отнасят единствено до имот с идентификатор х, а искът по чхххл. 33, ал. 2 от ЗС е за 2/6 ид.ч от него. Както с първоначалната искова молба, така и с последващата е заявено искане за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка и за определяне на по-дълъг срок за представянето им.

Удостоверенията са били издадени от МРС и получени от пълномощника на ищците на 28 април 2025 г. С разпореждане от 24 април 2025 г. съдът е указал на ищците, че не е внесена държавната такса и е определил едноседмичен срок за отстраняване на тази нередовност.

На 5 май 2025 г. е постъпила нова молба от ищците за издаване на нови съдебни удостоверения, тъй като е настъпила промяна в собствеността на имота – той е бил продаден на 28 април 2025 г. на терто лице. Отново е поискано удължаване на срока.

Ищците са посочили още един ответник – Г Я Г която е последният приобретател на процесния недвижим имот.

На 12 май 2025 г. е постановено обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна и следва да се върне на подателите, а производството да се прекрати. Посочил е, че освен, че не е изпъленно указанието за внасяне на държавн атакса, с нова молба са изложени промени във фактическата обстановка и нови ответници, което е недопустимо.

Съдът намира определението за незаконосъобразно.

Относно държавната такса: съдът правилно е оставил без движение исковата молба заради невнесена държавна такса, но не е дал ясни указания за размера на таксата и банковата смека, по която тя трябва да се внесе. За да може страната да изправи нередовностите, тя трябва да получи конкретни указания. В случая ищците търпят неблагоприятната последица на връщане на исковата молба, въпреки че са положили усилия за отстраняване на нередовността по чл. 128, т. 2 от ГПК: те са поискали съдебни удостоверения, чрез които да се снабдят с доказателства за данъчната оценка на имота. Такава е необходима, защото служи като база за изчисляване на държавната такса. Искането е било отправяно както с първоначалната 2 искова молба, така и с последващите две такива, като е придружено и с молба за подълъг срок за изпълнение. По молбата за удължен срок съдът не се е произнесъл, като е пренебрегнал и искането за ново съдебно удостоверение, което е обосновано с настъпилите промени в собствеността във връзка с продажба, осъществена след предявяване на исковата молба.

Относно въвеждането на нови фати и посочването на нов ответник: тези действия на ищците, извършени преди размяната на книжа и във фазата по отстраняване на нередовности, не са недопустими. Ищците са направили пояснения по иска и са посочили един нов факт – продажба от 28 април 2025 г., който се е осъществил след завеждане на иска и който съдът ще е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Уточненията, направени от ищците, не променят основанието на иска, такова каквото е очертано с обстоятелствената част на исковата молба, а конкретизират релевантните към петитума факти, в обхвата на вече заявената фактическа рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита.

Недопустимо би било въвеждането на нови факти и едновременно с това промяна на петитума, защото това би означало предявяване на нов иск. Проверката дали с изявленията си страната въвежда недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск обаче е възможна само при наличието на редовна искова молба, такава при която формулираният петитум съответства на заявените в обстоятелствената й част правопораждащи факти.

МОС намира частната жалба за основателан, затова отменя определение № 693/2025 г. на МРС и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия като се дадат указания на ищците за конкретния размер на дължимата държавна такса, за вписване на исковата молба. Необходимо е също да се изясни кои са ответниците по всеки от заявените искове и какъв иск се предявява срещу последната приобретателка на процесния имот – Гергана Янкова Георгиева.

Нужно е да се отбележи, че в молбата си от 22 април 2025 г. ищците са заявили, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС се отнася до 2/6 ид.ч., а в последната искова молба посочват отново 4/6 ид.ч. Уместно е още веднъж да им се даде възможност да заявят за каква част от имота претендират право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 693/12.05.2025 г. по гр. д. № 809/2025 г. на Районен съд – Монтана и ВРЪЩА делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените 3 действия от същия съдебен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4